изпадне в шок. Джак свали колана си и направи нещо като турникет над коляното му, използвайки твърдия калъф на оптическия прибор. После хукна нагоре по стълбата.
На външната палуба откри пожарникарски маркуч в остъклено сандъче. Разби стъклото, разви маркуча и го метна долу. Спусна се бързо при брат си, промуши маркуча под мишниците му и го завърза на гърба. Отне му близо три минути да го изтегли на външната палуба. Корабът започваше да потъва. От един комин горе бълваха пламъци. Той подпря Джес на перилата, после наведе главата му да го предпази от удар.
— Трябва да потърся Аби.
— Върви — отпрати го с помахване Джес. — Аз съм добре. — Дишаше тежко, но беше в съзнание.
Джак отново се спусна по стълбата.
Спенсър тръгна по металната рампа, която минаваше над котлите. Пламъците, плуващи по водата, се издигаха все по-високо.
— Морган. — Едва доловим глас. Идваше отгоре, безплътен, сякаш от отвъдното.
За миг Спенсър помисли, че е умрял. Облъхваха го жарки талази. Сигурно бе попаднал в ада.
Обърна се и вдигна поглед нагоре. На стълбата съзря Аби — слизаше към него. Потърка очи, обзет от ужас. Призракът й бе дошъл да търси възмездие. Лицето й бе покрито в сажди. Ръцете й бяха окървавени, дрехите обгорели. Тя скочи от стълбата и той инстинктивно протегна ръце да я поеме. В следващия миг се вцепени. Аби беше от плът и кръв.
Тя увисна на врата му и се помъчи да си поеме дъх. Задушаващият дим бе напоен с противната миризма на горящ мазут.
— Как ме намери? — Това бе единственото, което Морган успя да измисли.
— Открих кораба. По телефонното съобщение. Помниш ли?
Помнеше и още как. Сега въпросът бе какво да прави с нея. Погледна през перилата към горящото езеро, обмисляйки варианти.
— Трябва да бягаме оттук — каза Аби. — Той е горе.
— Кой?
— Джак. Виж какво направи с кораба.
Морган мигом забрави бушуващите пламъци отдолу.
— Права си. — Умът му не го побираше. За една седмица бе допуснал повече грешки, отколкото през целия си живот.
— Той е въоръжен — каза Аби. — Има пистолет, видях го. Може би и снайпер, не знам.
Морган я гледаше с блуждаещи очи. Не беше сигурна, че я чува.
— Мислиш ли, че той е предизвикал взрива? — попита Аби.
— Вероятно. — Морган сякаш се опитваше да осмисли не щата. — Хайде, трябва да побързаме. — Той грубо сграбчи ръката й и я повлече по металната рампа, която минаваше високо над котелното. Притичаха по нея и излязоха през отворена врата. Морган спря и я затвори, за да не бълва топлина. Успя да пусне само едното резе.
В този миг Аби изпищя. Щом се обърна, Спенсър видя Джак. Стоеше на два метра разстояние от тях, в подножието на стълбата. Това бе единственият път за бягство от кораба. Джак бръкна в задния си джоб и извади беретата. Насочи я към Морган.
— Аби, ела насам. — Не изпускаше от очи ръцете на Морган. Стисна пистолета между двете си длани и се прицели в гърдите на Спенсър.
Спенсър се пъхна зад нея и част от главата й попадна на мушката.
Джак се отмести леко, търсейки ъгъла, от който да стреля, ако се наложи. Подеха смъртоносен менует.
— Чуй ме. Махни се от нея.
Аби замръзна.
— Не мърдай. — Морган беше зад нея, стиснал раменете й, сякаш за опора.
— Не разбираш ли? Той се опита да те убие на острова — каза Джак. — Той взриви къщата.
— Свали оръжието, Джак. Няма нужда от него — опита се да го вразуми Аби.
— Ако го сваля, той ще ни убие и двамата — каза Джак.
— Ти си се побъркал, Джак. Трябва ти лекарска помощ. Полицията ще прояви разбиране.
Морган се наведе към ухото й и прошепна:
— Права си, напълно е превъртял.
— Какво ти каза? — Джак размаха пистолета, сякаш искаше да ги раздели.
— Казвам й да запази спокойствие. Не мислиш ли, че е време всички да се махаме оттук? — Морган погледна през перилата. Засега пламъците се ограничаваха в предната част на затвореното пространство. Но металната обшивка скърцаше, разширяваше се. Морган знаеше, че корабът може да се взриви всеки миг. Толкова силно стискаше раменете на Аби, че я заболя.
— Аби, чуй ме, имам доказателство.
Джак свали едната си ръка от дръжката на пистолета и се опита да измъкне листа от плика, но не успя. Горещината, лъхаща от трюмовете, превръщаше всичко в открита пещ.
— Помогни ми. — Джак протегна плика към нея, но тя не помръдна.
— Недей. Не се движи — каза Морган.
— Не го слушай, той се опита да ни убие и двамата — каза Джак.
— Болен човек. — Морган усещаше топлината, която лъхаше от стоманените листове. — Способен е да измисли какво ли не, само и само да приближиш. И тогава ще те убие. Той очисти Тереза и Джоуи, той преряза гърлото на Чарли. На нито една дума не можеш да му вярваш.
В мига, когато очите й срещнаха погледа на Джак, тя разбра. Очите му гледаха умолително, наклонената встрани глава сякаш й казваше: „Ето, виж сама.“ Държеше плика в протегнатата си ръка, но на Аби не й трябваше доказателство. Как знаеше Морган, че гърлото на Чарли е прерязано… освен ако самият той не го бе заклал.
Тя се стегна и той го почувства. Внезапно Морган осъзна изреченото. С едно светкавичен замах измъкна от обувката си ножа за линолеум, чието острие проблесна пред гърлото на Аби. Острият му връх я прободе и изтръгна от плътта й капчица кръв.
— Ако мръднеш, ще я убия. Не се шегувам — викна Морган. — Не исках да се стига дотук, но ти ме принуди. — Караше се на Аби като разгневен баща. Острието опираше в гърлото й. — Не искаше да ме послушаш. Опитах се да те предупредя. Казах ти, че ще ни измами, но ти не ми повярва.
Джак се наведе полека, отмести се едва-едва, прицелвайки се за стрелба.
Морган го видя и се дръпна, извъртайки Аби на прицела му.
— Заклевам ти се, че ще я убия.
— С тази хватка ли закла Чарли? — попита Аби.
— Той дори не заслужаваше такава лека смърт. Нищо не почувства — увери я Морган. — Никаква болка, никакво страдание. А щеше да ти изпие кръвта. Ти си хубава жена, но налиташ на калпави мъже.
— И на калпави приятели. — Аби понечи да се отскубне от него, но той притисна острието към врата й и тя се спря.
— Хвърли тук пистолета.
— Дума да не става — каза Джак.
— Ще я убия, ако не го направиш.
— Ще я убиеш, ако го направя. Така ще имам удоволствието да ти пръсна черепа в мига, когато мръднеш.
— Ако останем тук, ще се изпечем — каза Морган.
— Хвърли ножа и я пусни — заповяда му Джак.
Стоманата наоколо скърцаше.
Дойде откъм търбуха на кораба — силен гръм от експлозията, която го разтресе до кила. Един от контейнерите с мазут се беше взривил. Тримата отхвръкнаха от пода и паднаха на рампата като чували с цимент. Първи се строполи Морган.
Джак падна на рамо, пистолетът отхвръкна и се плъзна по тясната рампа. Гръмна втора експлозия и Аби се подхлъзна. Увисна надолу, вкопчила пръсти в ръба. Джак се закрепи за решетката и протегна другата си
