— Познавам една Аби Чандлис — каза Карла. — Съпруга ли ви е? — Макар и да не си личеше, Карла се замая от притока на адреналин, като си представи скандала около възможната авантюра със съпругата на разгневен адвокат в навечерието на премиерата. Някои писатели пиеха много. Някои имаха други пороци. Може би Джърмейн си падаше по задомени жени.
— Всъщност вече не сме женени — каза Чарли.
— Аха. — Пулсът й спадна с двайсет удара на минута. — Заповядайте, седнете — покани го тя. — И какво ви интересува за мисис Чандлис?
— Искам да науча къде е.
— А защо мислите, че аз мога да ви помогна?
— Платили сте й огромна сума — каза Чарли.
Карла се облещи недоумяващо насреща му.
— Е, не точно на нея — поправи се Чарли. — Издали сте солиден чек на името на мистър… — Извади бележка от джоба на ризата си и я погледна. — На мистър Джърмейн.
Вдигна очи към Карла. В момента тя приличаше на каменен идол. Лицето й не издаваше нищо.
— Този Джърмейн е джиросал чека в полза на жена ми. Огромна сума. Тези пари са се прибавили към други в сметката й, а после тя е била закрита, след като всичко е било изтеглено.
Първото пропукване на гранита. Тази новина я порази, макар да се опита да прикрие това. Аби Чандлис бе омаяла Джак по-силно, отколкото тя предполагаше. След като можеше да го накара да й прехвърли седемцифрена сума, нямаше толкова лесно да се отърват от нея.
— А какъв е вашият мотив да се интересувате от това мистър Чандлис?
— Наричайте ме Чарли — каза той с усмивка. Бе усетил, че тя чува за първи път някои неща. И на него много неща не му бяха ясни и трябваше да налучква. Ако изиграеше добре козовете си, нямаше да се налага да й казва всичко, особено това, за което само се догаждаше.
— Става дума за общо имущество — каза той.
— Не разбирам.
— Ние имаме основание да вярваме — започна Чарли, — че част от парите всъщност са спечелени по време на брака ми с Аби, мисис Чандлис. Ние също така разполагаме с доказателства, че сумите са били отклонени, за да се избегне справедливото разделяне на имуществото при развода.
— Кои вие? — попита Карла.
— Имам екип от адвокати, които в момента проучват случая.
Чарли лъжеше, без да му мигне окото.
— Ясно. Но не накарахте адвокатите си да ми се обадят, а дойдохте сам. — Карла имаше страхотен нюх за лъжите.
— Реших, че сте невинна трета страна. Дори не подозирате, че ще бъдете въвлечена в объркан съдебен случай. — Чарли я погледна да види дали пукнатината се е превърнала в пролука. — Ако се наложи, разбира се.
Карла само се усмихна. Нейните адвокати можеха да го схрускат за закуска. Това в случай, че тя самата не го направеше. И все пак ако този ужасен човек познаваше Аби, появата му си имаше своята добра страна. Защо да прибързва?
— Значи мислите, че съпругата ви е криела нещо от вас по време на брака?
Чарли направи гримаса, с която показа, че положително е било така.
Изчакай, докато не намеси Джак, помисли си тя.
— Това определено ни интересува. Всъщност нашият клиент е мистър Джърмейн. Единственият ни контакт с жена ви е чрез него.
— Разбирам. И не знаете къде е тя сега, така ли?
— Можем да научим — каза Карла. Тя естествено, знаеше, че историята на Чарли е един голям сапунен мехур. Издателите вечно биваха обсаждани от приятели, любовници и бивши съпрузи, от всевъзможни познати, познаващи познати на някой, който е написал голяма книга. Появяваха се изневиделица при всяко касово издание. Чандлисовците си приличаха досущ. Бившата му половинка се бе докопала до човек, направил големия удар, а Чарли искаше и той да намаже. Цялата работа намирисваше на гнило, което не беше най-подходящата реклама за обещаващ дебют. Предположи, че Чарли съзнава това и залага на него.
— Трябва да проверя в документацията. Но първо искам да поговоря с мистър Джърмейн. Ако това ще му навлече неприятности, не можем да ви бъдем от полза в никакъв случай. Разбирате ли ме? — попита Карла.
— Напълно — каза Чарли. — Ценя позицията ви. — В момента самият той бе застанал на четири крака. Беше готов да се съгласи с всичко. Аби бе изчезнала като дим. Нямаше представа как да я открие. Без помощ от литературната агентка той оставаше в началото на пътя със спукана гума.
Имаше своя версия за това, което се е случило, но не желаеше да я споделя с Оуенс, поне докато не научеше нещо повече. Тя можеше да предупреди клиента си и тогава Чарли щеше да остане с пръст в уста. Ако не друго, тезата му можеше да им създаде главоболия. А колко е готов да плати един човек, за да си спести тези главоболия, когато има няколко милиона в банката и такъв таралеж в гащите? Чарли не знаеше, но искаше да разбере.
— Каква точно е връзката ви с този Джърмейн? Предполагам, че е ваш автор, нали? — попита Чарли. Прие мълчанието на Карла като потвърждение. — Иначе защо ще му плащате толкова пари. Какво е написал?
— Служебна тайна — каза Карла. Използването на псевдоним усложняваше нещата. Ако Чандлис наистина възнамеряваше да им създава неприятности и започнеше да съди Джак, псевдонимът щеше да прозвучи много зле; твърдения за укриване на пари и измислено име върху корицата на книгата. Сигурно нямаше нищо такова, но въпреки това Карла не желаеше да рискува.
— Дълго ли ще останете в Ню Йорк? — попита тя.
— Докато открия жена ми.
Телефонът на бюрото й иззвъня. Предчувстваше кой е и прецени внимателно следващата си стъпка.
— Един момент — каза тя на Чарли и вдигна слушалката.
Беше Джадра.
— Мистър Джърмейн е тук. Поканих го в заседателната зала. Трябва ли ти още време?
— Аха. Задръж го там. Ей сега идвам. — Затвори и се усмихна на Чарли. — Трябва да се срещна с един клиент. Но ако можете да изчакате малко, бих искала да поговорим още.
— Няма проблем — каза Чарли.
Карла бързо се запъти към вратата и я затвори след себе си. Докато вървеше по коридора, нервно зарови пръсти в косата си, при което я разроши, а лицето й доби обезумял израз — изглеждаше тъй, сякаш някой я е изнасилил, поне психически. Отвори вратата на заседателната зала и се втурна напред.
Джак пиеше кафе и разговаряше с Джадра, подпрял глава на дланта си.
— Джак! Джак! Колко се радвам, че си тук! Джадра, би ли ни оставила насаме за минута?
Секретарката излезе и Карла заговори мигом щом вратата се затвори.
— Имаме голям проблем.
— Какво е станало? — Паниката на Карла ставаше заразителна. Очите на Джак запламтяха тревожно.
— Някакъв дойде при мен в кабинета. Адвокат е. Казва, че е женен или по-скоро е бил женен за Аби.
Джак се взря в лицето й.
— Каза, че я търси. Имал екип от адвокати, канещи се да заведат дело, защото укривала част от общото им имущество. В момента адвокатите му проверявали дали нямаш пръст в тази работа. Имал някакви банкови документи. Не знам за какво точно става дума, но изглежда сериозно. Не ми се мисли какво би направил Бертоли, ако разбере. Подобен скандал преди премиерата…
— Къде е този човек?
— В кабинета ми.
Още преди да понечи да го възпре, Джак бе изхвръкнал от залата. Карла го последва като сянка.
