полетите.
— А с резюмето какво ще правим? — попита тя.
— Нямаш ли копие?
— В компютъра ми е.
— Направи разпечатка. После опаковай компютъра и принтера. Виж да намериш някой кашон, за да ги изпратим направо в Ню Йорк.
— Защо?
— Като доказателство — каза той. — Нали на този компютър си писала резюмето?
Аби кимна.
— Един добър експерт вероятно може да потвърди. Да имаме още едно доказателство в наша полза — обясни Морган.
Сякаш гръм я удари.
— О, боже господи! — Изчезналата пишеща машина. Облещи се срещу Морган, който още завързваше обувките си, седнал на леглото.
По изражението й разбра, че най-сетне е осъзнала за какво става дума.
— Затова я нямаше. Джак я е взел. Кога стигна до този извод.
— Не исках да те притеснявам — рече Морган. — Нямах доказателства. Но като не можахме да я открием, трябваше да се досетиш, че който е вилнял из къщата ти, той е взел машината. Задай си един въпрос: защо ще вдигне една допотопна машина, а ще остави чисто нов телевизор?
— Защото ръкописът е печатан на нея — каза Аби.
— Точно така.
Лицето й заприлича на мрачен облак.
— И нещастието с електрическото табло.
— Било е предвидено за теб — каза Морган. — Тереза просто се е появила в неподходящ момент.
— Убил е и Джоуи — каза Аби.
— И той е бил неудобен.
— О, господи! Ще повърна! — Почувства, че й се гади.
Червата й се обърнаха при мисълта, че се е любила с този човек. През всичкото време беше спала с убиеца на Тереза.
— Никога не съм го обичала! Никога! — Изричайки това, сякаш искаше да изтрие от съзнанието си интимните моменти. Но знаеше, че е лъжа. Чувстваше се разнебитена.
Морган се опита да я докосне, ала Аби бе твърде гневна, за да търпи допир. Бе способна да унищожи всеки.
— Извинявай — каза тя. — Отивам в полицията.
— За какво? — попита Морган. — Нямаме доказателства. Какво ще им кажеш, че Джак ти е откраднал резюмето? — Прав беше. Тя нямаше нищо.
— Не знам. Но трябва да говоря с тях. Поне да ги насоча на вярна следа.
— Той това и очаква от теб. Докато се обясняваме с полицията, ще продаде продължението на Бертоли. Може би вече крои планове да анулира пълномощното ни.
Аби вдигна глава. Беше забравила за пълномощното, което задължаваше Бертоли и филмовите продуценти да изпращат авансите и хонорарите от продажбите до кантората на Морган. Сега Джак можеше с един замах на писалката да насочи постъпленията към себе си.
— Ще се затрудни, когато се опита да напише книгата.
Видяла съм колко може — каза Аби.
— За четвърт милион ще намери кой да му я напише. За него ще останат четири-пет милиона, че и отгоре — каза Морган. — Не е зле за еднодневен труд. А в момента той притежава единственото, което има значение.
Аби го погледна въпросително.
— Името, което ти му даде. Гейбъл Купър — каза Морган. Прав беше. Рекламната кампания на Бертоли бе превърнала това име в чисто злато.
— Исках книгата да се продава. И ето какво постигнах — каза Аби.
— Въпросът е как да я задържим. Ако ни спре кранчето и започне той да получава хонорарите, ще използва собствените ти пари за съдебна битка с нас. И на чия страна ще застане според теб Бертоли, ако Джак се яви с армия адвокати?
— Не знам — каза Аби.
— Не ми се ще да научавам — рече Морган. — Трябва да действаме бързо. Ох, по дяволите, забравих. — Той заби очи в тавана.
— Какво има?
— Утре е срещата ми с клиента в Сан Хуан. Онзи, заради който се измъкнах в командировка. — Физиономията му из даваше ужас.
— Отмени я — каза Аби.
— Не се притеснявай. Ще се оправя някак.
Той се запъти към кухнята, където беше телефонът. Отиде да прави резервации, а през това време Аби напълни една чанта с дрехи и прибра компютъра и принтера в кашони. Слава богу, че пазеше тези, с които ги бе купила.
Когато влезе в кухнята, Морган я погледна отчаяно и сложи ръка на слушалката.
— Следващият полет е чак в седем вечерта.
— Значи тогава.
— Проблемът е, че имат само едно свободно място.
Аби се замисли.
— Вземай го. Ти трябва да минеш през Сиатъл. Аз ще тръгна утре сутринта направо за Ню Йорк. Там ще се срещнем. Има ли билети за сутрешните полети?
Морган пак заговори по телефона.
— За утре имат. За ранния полет.
— Няма проблем — каза Аби.
Морган се поколеба и каза:
— Това не ми харесва.
— Защо?
— Ами ако Джак се върне?
— Защо ще се връща? — Аби поклати глава. — Тази вечер сигурно ще е в някой ресторант с Карла и Бертоли. Ще правят промени в сюжета ми и ще обсъждат предложения за участниците във филма. Няма да се върне.
— Не знам — каза Морган. — Притеснявам се.
— А какъв избор имаме?
Морган нямаше отговор. Той пак заговори в слушалката — поръча билетите и даде номера на кредитната си карта, после затвори.
— Довечера ще ги вземем направо от летището. Тогава ще изпратим и компютъра и принтера.
— Щеше ми се да знам къде е Чарли сега — рече Аби.
— Да. Тогава щяхме да имаме кола.
— Не за това — каза Аби. — Просто не искам да го оставям сам тук. Знам, че не го заслужава, но бих искала да го предупредя. Да му кажа да се маха оттук.
Макар и да увери Морган, че Джак няма да се върне, Аби се притесни. Спомни си за Джоуи. Гой знаеше много малко за книгата, но ако Морган се окажеше прав, бе убит именно заради това. Чарли бе в опасност без да предполага. Аби си спомни, че Джак се похвали колко бил убедителен пред него в Ню Йорк; спомни си за схватката в Сан Хуан. Вярно, че беше самоотбрана, но на Джак окото му не мигна, че оставя окървавен човек на улицата.
— Остави му бележка в „Пирата“ — предложи Морган — Без много обяснения. Кажи му да се върне в Сиатъл, уж че там го чакат купища пари. Той си знае какво да прави.
Прекараха деня в планиране на ходовете си в Ню Йорк. Спенсър се обади на адвокатите, които бе наел,
