Подуши мириса на газ, който сега лъхаше изпод къщата. Всяко претърколване на свещта щеше да предизвика искра. Не можеше да си представи, че ще са нужни повече от едно-две претърколвания.
Аби бе оставила самолетните си билети на кухненската маса още като влезе и сега ги прибра в куфарчето, за да не ги забрави.
Ставаше много топло. Въпреки съветите на Морган се нуждаеше от глътка въздух. Отвори плъзгащата се врата и застана с лице към океана. Вятърът развя краищата на хавлията й и хладният солен въздух освежи голото й тяло.
Отпиваше от колата си и си спомняше първите нощи в блажено неведение, когато не подозираше за лъжите на Джак. Мислите заливаха съзнанието й една през друга. Започна да изброява наум всички неща, които трябваше да свърши до сутринта. Сети се за ръкописа си, чиято разпечатка лежеше върху масата в спалнята й. Без компютъра бе обречена на бездействие, поне докато стигнеше в Ню Йорк.
Пак отпи от колата и погледна билетите в ръката си. Внезапно една мисъл се стовари в мозъка й като оловна тежест. Паспортът й го нямаше! Беше в сейфа в хотелската стая на Джак. Съвсем бе забравила за него. Къде й беше умът? Без паспорт не може да напусне острова.
Запъти се към спалнята. На челото й изби студена пот. Някъде имаше ключ за стаята на Джак, една от онези перфорирани пластмасови карти. Но къде я бе оставила? От седмици не я използваше. Не помнеше и комбинацията на сейфа. Когато остави в него паспорта и втората си дебитна карта, Джак я попита за рождената й дата и тя го излъга. Сега не се сещаше коя година му каза. Ами ако беше сменил комбинацията или пък бе унищожил паспорта й? Тя щеше да остане тук като в капан, от който нямаше излизане, докато не попълни планини от формуляри за бюрокрацията. Обхвана я ужас.
Продължи по коридора към спалнята. Първо трябваше да се облече. Отвори вратата на дрешника и мярна нещо, което не бе оставяла там. Якето на Чарли. Понечи да вземе бермудите си, но изведнъж замръзна с протегната ръка.
— По дяволите! — изкрещя тя, уплашена до смърт. — Ти си пълен кретен, Чарли. — Отдръпна се настрани да си поеме дъх, замаяна от шока. — Тежко ти, ако още веднъж ми изиграеш тоя гаден номер! — развика му се тя. Сърцето й блъскаше в гърлото. Тя притисна ръка към гърдите си. Този глупак едва не й докара инфаркт.
— Дяволите да те вземат! — изруга Аби, присвита на две.
Чарли дума не обели.
— Само ако още веднъж… — След няколко минути пулсът й се укроти и уплахата й отстъпи място на яда. Тя се изпра ви и си пое дълбоко дъх. Погледна се в огледалото срещу дрешника.
Чарли продължаваше да стои в ъгъла. Не помръдваше. Беше с някаква шарена риза — от тези, които ги топят в боя усукани. В ръждивочервени краски на гърдите. Чудно костюмиран за барове и дискотеки, помисли си тя.
Продължи да се взира в огледалото и внезапно осъзна, че краката на Чарли са като гумени. Коленете му бяха подгънати настрани, а ръцете му висяха, все едно бе кукла на конци. Обувките му не се виждаха под висящите дрехи в дъното на дрешника. Поза, която не се подчиняваше на земното притегляне.
На лицето му бе застинала странна усмивка и когато Аби се обърна към него, осъзна причината. Около врата му бе навита черната телена закачалка, чиято кука бе затъкната на желязната пречка. Ръждивочервените краски на ризата му придобиха друг смисъл.
Ръцете й се вдигнаха към устата, но вик не излезе. Аби се втурна по коридора. След две крачки чу как между стените отекна пронизителен писък, но тя дори не осъзна, че се е изтръгнал от нея. Като вода, която потича по пътя на най-малкото съпротивление, тя връхлетя в дневната и видя само едно — отворената плъзгаща се врата. След миг бе изхвръкнала навън в мрака и тичаше боса по камъните и заблатената трева, без да усеща начупените раковини, които разрязваха плътта й.
Беше на шест-седем метра от къщата, задъхана и обезумяла, когато го чу. Звъненето на телефона далеч зад нея. Закова се на място като улучена от куршум. Морган! Обърна се и направи една крачка.
Следващият звън достигна до съзнанието й приглушен от топлината на взрива. Краката й се отделиха от земята и опърленото й от жегата тяло изхвърча на три метра, подето от ударната вълна. Аби падна възнак на пясъка. Беше като сюрреалистичен сън. Огнената гъба отскочи трийсет метра към нощното небе и яркото й оранжево-жълто сияние изличи звездите. Покривът буквално се отлепи и увисна във въздуха. Миг по-късно се разпадна на милиони горящи парченца.
Аби се надигна с отмалели нозе и побягна, после се просна на пясъка, щом горящите въглени и огнените трески заваляха наоколо. Последва вторичен взрив и един разтрошен чайник тупна глухо на няколко метра от нея. Прокара длан по лицето си и усети топлината на кръв. Едно стъкълце се бе забило в бузата й точно под дясното око. Тя го извади и остана да лежи зашеметена. Краищата на хавлията й горяха. Някакъв проблясък на разум й наложи да се надигне и тя успя да угаси пламъците в пясъка.
После долази до брега и се свря под клоните на един тамаринд. Загърна голото си тяло с хавлията и погледна назад към къщата. Стените и покривът ги нямаше. Виждаха се единствено някакви горящи останки, разпалвани от нощния въздух, и блещукащите като звезди въглени, посипани по черната земя, докъдето погледът й стигаше.
В заревото от пожара изплува силуетът на самотна фигура върху една скала край пътя. В миг Аби понечи да стане и да затича натам. Но щом очите й се фокусираха, тя замръзна, взря се още по-напрегнато и осъзна кого вижда. Беше Джак.
34
Аби беше само по хавлия. Всичко, което притежаваше на острова, беше станало на пепел. От спортното й беемве, чийто резервоар все още гореше, бе останал един обгорял корпус.
Стъпил на скалата и осветен от фарове на кола, Джак гледаше опустошението. В този момент единственото преимущество на Аби бе, че той я мислеше за мъртва.
Седеше сгушена в мрака под тамаринда, а зад гърба й вълните се разбиваха в брега. Приливът се надигаше и ленената вода ближеше пясъка на няколко метра от краката й. В далечината тъмнееха отвесните скали, зад които бе „Пиратът“. Макар да не виждаше оттук сградата, силната музика от бара ехтеше. Оттам нямаше как да видят експлозията. Тя не бе придружена от силен гръм, а от някакво бучене. Аби се съмняваше, че са го чули.
Нямаше пари, нито дрехи. Чантичката с дебитната карта бе сред тлеещата пепел. Джак беше изпълнил замисъла си Единствената му грешка бе, че не улучи мига. Чарли бе спасил живота й. Един жест от мъртвеца.
Чудеше се дали Джак бе използвал часовников механизъм, или бе предизвикал експлозията с дистанционно устройство. Тази мисъл я накара да потръпне. Взривът, който опърли тялото й, май бе избухнал от задната част на къщата, гледаща към плажа. Предположи, че той е вързал жица към газовия резервоар до кухнята. Сега от него едва ли имаше нещо. Полицията щеше да сметне, че е нещастен случай.
Когато погледна към скалното възвишение, Джак вече го нямаше. Тя се сгуши още по-навътре в убежището си, питайки се дали си е отишъл, или обикаля наоколо. Може да я бе видял как се втурва навън от къщата. Тя потърси с поглед път за бягство. Единственият беше по плажа зад нея.
Чу стъпки в тревата. Притисна гръб към дървото. Когато надникна между два клона, го съзря на петнайсетина метра от нея. Бе разперил длан пред лицето си да го предпазва от жарките талази. И все пак тя успя да съзре всяка бръчица и сянка по това лице, усмихващо се от милиони корици. Той заобиколи горящите останки и приближи още повече до скривалището й. После настъпи нещо, погледна надолу и се наведе да го вдигне.
Аби не можеше да разбере какво е то. Обърна очи към пътя. Все някой трябва да бе чул или видял експлозията. Но дори и така, щеше да мине време, докато властите откликнат. Кристианстед и пожарната бяха на километри оттук. В близкото имение не живееше никой, а другите постройки наоколо бяха вили, които пустееха по това време на годината. Управата на „Пирата“ можеше да изпрати охраната си, но ако
