къса блузка. Дънките и блузката бяха много малки. Крачолите бяха с цяла педя по-къси за нейния ръст. Тя грабна една от униформените рокли. Трябваше да стига до средата на прасеца й, но едва покриваше коленете й. Взе я все пак. Обувки нямаше.
Аби пак погледна жената. Тя беше с маратонки. Тъй или иначе, те нямаше да станат на Аби. Трябваше да се задоволи с гумените обувки. Жената бе изгладила половината рокля и сега разстилаше на дъската другата половина.
На рафта в гардеробчето видя дамска чантичка. Грабна я и затършува в нея. Имаше портмоне с два долара, цигари и ключове. Макар и неохотно, Аби взе парите. Ако не друго, можеше да ги обърне на монети и да се обади на Морган. Понечи да остави чантичката, когато забеляза на рафта карта, вероятно с перфорация за отключване на всички стаи. Тя я пъхна в джоба си, после бързо се изниза през входната врата.
Облече се навън в мрака, извади картата от джоба и хвърли хавлията в кофа за боклук. После забърза към стаята на Джак. Лампата над вратата беше запалена, но прозорчето на банята бе тъмно и отпред нямаше кола. Реши да рискува, пое си дъх и пъхна картата в процепа. След секунди се озова вътре, затвори вратата зад себе си и застана неподвижно в мрака. Ослуша се, но чу само тиктакането на будилника, чийто циферблат светеше върху нощното шкафче в спалнята.
Стаята бе опразнена, но куфарът на Джак, така и неотворен след връщането му от Ню Йорк, беше на пода до леглото. Аби се поколеба дали да запали електричеството, но иначе не виждаше почти нищо. Включи нощната лампа и веднага се отправи към коридора, от който се влизаше в банята. В него имаше двукрила врата хармоника на дрешник. Тя отвори едното крило. Сейфът бе поставен върху дървена скара на пода. Аби клекна и се помъчи да си спомни комбинацията.
Не се сещаше коя година каза на Джак, когато я попита за рождената й дата. Годината беше включена в кода. Молеше се само да не го е променил. Опита на няколко пъти с месеца, деня и различни години. Накрая чу лекото бръмчене на моторчето и видя надписа „отворено“, изписан с червени букви в прозорчето на вратата.
Вътре имаше доста неща — пликове, документи и връзка ключове за кола, които сигурно бяха на Джак. После го съзря в дъното. Паспорт с тъмносини корици. Извади го и го отвори. Беше на Джак. Пусна го на пода и трескаво зарови в сейфа. Под купчина документи на дъното Аби зърна още едни сини корици. Отвори ги и пулсът й се ускори. Вътре беше нейната снимка. Въздъхна облекчено. Вдигна паспорта на Джак от пода и го пъхна със своя в дълбокия джоб на униформената рокля. Сега Джак трудно можеше да напусне острова, за да я преследва.
Вътре имаше и банкноти. Възлизаха на сто и седемнайсет долара. Прибра ги при паспортите. После откри втората си дебитна карта. Взе и нея, затвори вратата на сейфа и натисна копчето за заключване. Моторчето пак избръмча.
Аби влезе в банята, но не светна лампата. Изми саждите и кръвта от ръцете и лицето си, после намери четка за коса и се среса, така че придоби по-човешки вид.
Отново се върна при дрешника. Отвори другото крило на вратата и огледа закачените дрехи. Панталоните и ризите на Джак й бяха големи, така че реши да си остане с униформената рокля. Щом стигнеше в Кристианстед, щеше да изтегли пари от автомат и на сутринта да си купи дрехи. После щеше да потърси възможно най-бързия начин да изчезне от острова.
На една стенна закачалка в дъното на дрешника Аби видя калъфа, в който Джак държеше пистолета. Ципът беше отворен. Тя го вдигна. Беше празен. Пистолетът го нямаше. Влезе в спалнята и прерови чекмеджетата на скрина. Нямаше нищо, което да й върши работа. Намери чифт бели къси чорапи и си помисли, че може да ги обуе. Мушна ги в джоба си.
Тъкмо затваряше чекмеджето, когато чу шум от гуми по чакъла и щом надникна през прозорчето на банята, видя светлините на фарове. Аби се хвърли към нощната лампа и я угаси тъкмо когато моторът заглъхна и се затръшна врата. След миг чу как в процепа се пъхна карта.
Тя се спусна към вратата за вътрешния двор, но беше много късно. Сноп светлина нахлу в стаята и Джак влезе в коридора. Аби се сниши на четири крака зад леглото и повдигна кувертюрата. Матракът беше поставен върху рамка и тя нямаше как да се пъхне под леглото. Легна на пода и замръзна. Той влезе в спалнята и запали нощната лампа, после се тръшна на матрака. Пружините изскърцаха и Аби едва не изпищя от ужас. Чуваше дишането му, чуваше как вади неща от джоба си и ги оставя на шкафчето от другата страна на леглото. Помоли се да отиде да си вземе душ или да се среши, нещо, което би й подарило две секунди, за да стигне до вратата към двора.
Джак метна през леглото едната си обувка, която едва не я улучи. Затаи дъх от ужас, че той ще се пресегне да прибере обувката. Но след — малко до нея тупна другата, после долетяха чорапите му.
Той стана от леглото и тя чу тихото шляпане на босите му крака по плочките на пода към банята.
Аби се надигна и се спусна към вратата. Под дръжката имаше брава с най-обикновен ключ. Тя го превъртя лекичко, за да не вдига шум, после надзърна към банята.
И в този миг го съзря. Единият от паспортите, който лежеше на пода. Трябва да бе изпаднал от джоба й, докато тя лазеше по пода.
Внезапно чу струята на водата от казанчето на тоалетната. Джак се връщаше. Погледна паспорта и лъча светлина откъм банята; мярна сянката на Джак в коридора.
Аби направи единственото възможно нещо: прекрачи навън в мрака и бутна плъзгащата се врата. Тя още се движеше, когато Джак се появи в стаята, но той не забеляза това. Аби се молеше да не види паспорта на пода.
Искаше й се мигом да побегне, но първо бръкна в джоба си и отвори паспорта, останал в нея. Видя снимката на Джак. Нищо не можеше да направи. Беше като в капан. Щеше да избяга, ако той забележеше паспорта й. А иначе щеше да изчака с надежда, че той пак ще иде в банята или ще излезе навън.
За щастие паспортът бе извън полезрението на Джак, до ъгъла на леглото. Ако той отидеше там, щеше да го настъпи, но едва ли щеше да легне веднага.
Джак вдигна слушалката на телефона и набра номер. Чу го да иска от операторката международна линия. Зачака седнал на ръба на леглото. Изглеждаше уморен и състарен. Да убиваш хора не е лесна работа, помисли си Аби. Не виждаше и капчица кръв по дрехите му. Сигурно се беше изкъпал, след като бе заклал Чарли. Помисли си, че ако беше намерила пистолета му, щеше да го застреля на мига, както си седеше на леглото.
— Джес! Джак се обажда. Слушай, трябва да ми помогнеш. — Джак се изправи, застана гърбом и сниши глас. Сега Аби не чуваше какво говори. Не можеше да долови отделните думи. После той се обърна с лице към нея. — Не, мисля, че още е жива. Но не съм сигурен. Търся я.
Замълча, докато Джес му отговаряше нещо.
— Не, не. Не ми дрънкай глупости. Трябва да пипна Спенсър. Първо него трябва да открия. И ми трябва помощ, за да я намеря, преди да е напуснала острова.
Джес каза нещо.
— Зарежи това. Не ме интересува какво правиш, искам те тук веднага. — Джес нямаше думата. — Ще се обадя да ти за пазят билет, ако може още за тази вечер. — Западното крайбрежие беше с четири часа назад.
Джес явно се опъваше. Сигурно се канеше да сваля някоя начеваща актриса.
— Ще спиш в самолета, дявол да го вземе — кресна Джак. — Тръгвай и не се мотай.
Джес каза нещо.
— Добре, много съм ти задължен. Ще се видим утре сутрин. — Джак затвори. Закрачи безцелно из стаята, сякаш обмисляше нещо. После погледна куфара, който стоеше неотворен на пода до леглото.
Аби се вторачи в паспорта. Той щеше да го види, ако вдигнеше куфара. Сърцето й блъскаше до пръсване. Замисляха да убият Спенсър. Ако тя не можеше да напусне острова, поне по телефона трябваше да го предупреди.
Както се бе запътил към куфара, Джак спря, сякаш се сети нещо, помисли секунда-две и тръгна към банята. Спалнята остана празна. Аби виждаше светлината през отворената врата на банята, но трябваше да рискува.
Бързо плъзна вратата встрани и се шмугна вътре. Притича четири крачки, грабна паспорта си и хукна навън.
