и остави съобщение на телефонния секретар, в което се казваше, че нещата са се ускорили и трябва да се видят във вторник. После запази две стаи в манхатънския „Хилтън“ за понеделник. Ако не му минеше котка път, Морган щеше да е там в понеделник следобед. Провери полетите от Сиатъл за Ню Йорк и направи нови резервации.
Към шест часа Аби поръча такси, а Морган залепи върху компютъра и принтера етикети, на които написа адреса на адвокатската фирма.
След десет минути вече пътуваха към летището. Морган даде на шофьора двайсет долара, за да забрави всякакви ограничения на скоростта. Таксито профуча през Кристианстед и се отправи към северния край на острова.
На летището Морган взе билетите от гишето и подаде на Аби нейните.
— Никак не ми харесва това — каза й той. Не му се щеше да се качва на самолета без нея.
— Няма защо да се притесняваш. Той е в Ню Йорк. Напускам това място рано сутринта. — Тя погледна билетите си. — По-точно в седем и петнайсет.
— Прехвърляш се в Сан Хуан, слизаш в Маями и час по-късно летиш за Ню Йорк. Той повтори маршрута й, сякаш не беше изписан на билетите. — Слушай ме сега. — Лицето му бе самата деловитост. — След като замина, изпрати багажа с бърза въздушна поща и после моментално се върни в къщата. Заключи се и никого не пускай. На сутринта вземи такси и ела право тук. Никакви отклонения и спирки, разбрахме ли се?
Тя кимна послушно и закачливо му отдаде чест.
— Не се шегувам.
— Знам. Всичко ще е наред.
— Довечера ще ти се обадя от Сан Хуан. — Той погледна часовника си. — Трябва да пристигна след час и половина. Стой на телефона.
— Добре.
— А в понеделник вечер ще се видим в Ню Йорк. — Помълча малко и после каза: — Когато те помолих да избягаш с мен, нямах предвид точно това.
— Зная. — Аби се усмихна. — Нямам право да искам такова нещо от теб.
— Ти не си го искала. Аз го предложих. Приятели сме, нали помниш?
Целуна я по челото, после по бузата и изчезна в залата за пътници.
Аби се върна при таксито и помоли шофьора да я закара в колетна служба. Имаше опашка и чак след четирийсет минути успя да предаде кашоните, чието изпращане й струваше сто долара.
По обратния път задрема в таксито и се събуди чак пред къщата. Плати, излезе и чак когато тръгна по алеята, забеляза колата. Малкото синьо беемве бе паркирано пред къщата. Чарли се бе върнал. Поне нямаше да е сама. Забърза по алеята. Входната врата бе отключена. Мислеше, че Морган я е заключил, но не си спомняше със сигурност.
— Чарли — повика го тя. Отговор не последва. Надникна в кухнята, после се отправи по коридора към спалните. Нямаше го и там. Отвори плъзгащата се врата и погледна навън. Стъмваше се и плажът пустееше. На небето изгряваха звезди. Луната бе възседнала купчина облаци на хоризонта.
Аби затвори плъзгащата се врата и я заключи, после погледна часовника на стената в кухнята. Самолетът на Морган трябва да наближаваше Сан Хуан. Той щеше да й се обади след половин час.
— Чарли. Не си играй — извика тя с гласа на майка, която предупреждава детето си за последен път. Представи си Чарли пиян, сврял се на скришно място, за да изскочи и да й изкара акъла тъкмо когато си ляга. Чарли бе способен на такова нещо, особено като пийнеше. Тази вечер щеше да си получи заслуженото. Аби беше на нокти.
Пръстите му пипаха сръчно — мъчеше се да развинти тръбата при едната сглобка. Използваше два гаечни ключа, с единия придържаше тръбата, а с другия разхлабваше сглобката. И под двата ключа бе мушнал парцали, за да не се чува стържене или пък да остави резки. Драскотините по старите тръби можеха да озадачат полицията.
Напъна сглобката, докато накрая чу свистенето на газта. Все едно старата инсталация е започнала да изпуска по малко. Нямаше да развинтва повече, за да има време да довърши работата си, преди да се задуши в тясното тунелче.
Долази до друго разклонение, откъдето тръгваше тръбата за кухнята, където бе газовата печка.
По-рано бе развинтил сигналната лампичка на фурната и бе прекъснал електронното запалване на печката. Не искаше да се появят непредвидени обстоятелства.
На метър и нещо имаше отвор за шахта, която тръгваше от подземието и по страничната стена на къщата стигаше до тавана. По тази шахта минаваха водосточните тръби и електрическите кабели.
Мушна в отвора на шахтата края на пластмасовия маркуч, който носеше със себе си, и започна да го пъха нагоре. Отидоха около четири метра от намотката. Полиуретановият маркуч започваше да се топи при сто и петдесет градуса. В пожара от експлозията от него нямаше да остане нищо. И следа нямаше да открият в пепелта. Развинти другата сглобка и с дебело тиксо прикрепи към тръбата края на маркуча. Газта потече към тавана, където щеше да се наслои като смъртоносна мъгла в очакване на мига.
Аби провери и в двете бани. От Чарли нямаше и следа. Накрая отиде при колата. Ключовете висяха на таблото. Извади ги и ги пъхна в джоба си. Огледа се да не би Чарли да се разхожда наоколо, например да е излязъл да изпуши една цигара, но не го видя никъде.
Може би беше прескочил до „Пирата“. Нищо чудно, като си го знаеше какъв е. Сигурно бе отишъл да пие или да се вихри на дансинга, докато затворят заведението. От една страна, искаше той да остане там и да се прави на голям мъжкар пред разни хлапачки. От друга страна обаче, й се щеше да се върне при нея, та да има с кого да си говори.
Но отвътре нещо я глождеше. Ако Чарли не беше наоколо, какво правеше тук колата? Или може би съвестта го бе загризала? Но тъкмо Чарли… едва ли.
Аби влезе вътре и си спомни съвета на Морган. Заключи входната врата и сложи веригата. После обходи къщата и провери всички прозорци и врати. Направи го, макар да реши, че я гони параноята. Отворените прозорци, през които духаха пасатите, бяха единственият климатик на къщата. Нощта бе топла и задушна и след няколко минути въздухът натежа. Зави й се свят. Не знаеше от какво. Жегата, наслоена в подпокривното пространство, напичаше тавана. На плажа сега бе прохладно, но тази вечер Аби щеше да се помъчи да спи на затворени прозорци.
Влезе в банята, хвърли дрехите си на пода и застана под душа. Остави хладката вода да облива тялото й десет минути, като от време на време поглеждаше водоустойчивия си часовник. Не искаше да пропусне обаждането на Морган. Ако не го чуеше, той щеше да се паникьоса и да си помисли, че се е случило нещо лошо. И щеше да се върне със следващия полет. Аби го познаваше добре.
Пет минути преди времето, когато трябваше да кацне самолетът му, тя спря душа, избърса се и облече хавлията си. Взе си кутийка диетична кока-кола от хладилника и след като подсуши косата си с кърпа, се опита да подреди малко къщата. В нея цареше хаос. Нямаше представа кога ще се върне тук и дали изобщо ще се върне. Помисли си, че трябва да уреди транспортирането на колата до Сиатъл. Колко ли щеше да й струва това? Надяваше се, че поне Чарли си е начесал крастата. От него и Джак не успя да се вреди да покара повече от два пъти. Нагло племе бяха мъжете.
Нужна беше само една искрица, за да се запали газта. Той излази навън през дупката отстрани на къщата, после си пое дълбоко дъх, за пръв път от няколко минути.
Притича до металната кутия, закована на обшивката на къщата. Вдигна капака и прикрепи две тънки оловни жички към медните клеми, после огледа кабела, който излизаше от кутията и обточваше къщата от едната страна. При ъгъла с фасадата той изчезваше в пластмасова изолационна тръба, за да продължи подземния си път.
На островите предпочитаха да вкопават кабелите, което бе по-малката от две опасности. Ураганите събаряха електрическите стълбове, а приливите наводняваха подземните кабели.
Той нави една от тънките оловни жички около края на запалителната свещ, а другата намота на металното връхче близо до луфта. После метна свещта през дупката колкото се може по-навътре в прохода.
