Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

вниманието си към Сграда 7, след като някой докладва за малки огнища на пожари. На никой пожарникар обаче не е разрешено да влезе в сградата, както са направили в кулите. В 17:25 ч. 47-етажната структура се срутва на място.

Макар че не е предложено реално обяснение за това рухване, се докладва, че малките пожари стават по-големи, достигат до горивото на склад и избухва огромен пожар, който е толкова силен, че разтопява стоманената конструкция на сградата и тя рухва. Хуфшмид отхвърля тази версия, като отбелязва: „Всяка снимка, направена на Сграда 7, показва само няколко малки огнища на пожар само в няколко прозореца, както и ограничено количество пушек — пише той81. — Мисля си, че пожар с размери, нужни за рухването на стоманобетонна сграда, би подпалил всички мебели, мокети и други запалими обекти. Това на свой ред би направило така, че от много прозорци да се виждат пламъци. Освен това подозирам, че толкова голям пожар би предизвикал счупването на множество прозорци. Как е било възможно такъв невероятен огън да погълне сградата, без никакви снимки да показват доказателства за големи пламъци или огромни стълбове дим?“

За разлика от кулите близнаци, които се срутват отгоре надолу, Сграда 7 се срути отдолу нагоре — класическата форма на типичното строително разрушаване. В действителност може би се е случило точно това.

През септември 2002 г., по време на документален филм на PBS, озаглавен America Rebuilds („Америка строи наново“), наемателят на Световния търговски център Лари Силвърстейн82 казва следното по отношение на Сграда 7: „Спомням си, че получих телефонно обаждане от… ъъъ… командир от противопожарната служба, който ми каза, че те не са сигурни, че ще успеят да ограничат огъня, а аз отговорих: «Загубихме толкова много животи, може би най-умното нещо, което можем да направим, е да я свалим. И те взеха това решение за сваляне, а ние наблюдавахме как сградата рухва.»“

Идеята, че съвременна 47-етажна стоманобетонна сграда може да се срине само заради пожар е нещо извън нормалните представи, но въпреки това не е предприето никакво сериозно разследване. Ако Сграда 7 е била преднамерено разрушена, защо да е толкова ексцентрично да мислим, че кулите са били съборени по същия начин? Може би има по-разумни обяснения за това съвременни сгради да рухват и да стават на пепел, но никой никога няма да знае със сигурност заради липсата на разследване и заради разрушаването на доказателствата.

13. Докладът на FEMA: причината за рухването на Световния търговски център е неизвестна

Обществеността може би щеше да знае повече за станалото със Световния търговски център, ако на Нюйоркското полицейско управление и на Нюйоркската противопожарна охрана беше разрешено да си свършат работата. Подобно на убийството на Джон Ф. Кенеди обаче, работата им е иззета от федералните официални лица, които незабавно затварят вратите и изключват обществеността от своите консултации. Дори са арестувани хора за това, че са снимали Кота Нула.

ФБР пое криминалното разследване, докато малко разбираната Федерална агенция за управление на кризи (FEMA) пое отговорността за определянето на онова, което се е случило и е причинило сгромолясването на кулите близнаци. FEMA изглеждаше решена да „разкара“ доказателствата, още преди да може да се проведе цялостно и безпристрастно разследване. Такова преждевременно разрушаване на доказателства е поставено под съмнение от Бил Манинг83, редактор на 125-годишното списание на огнеборците Fire Engineering в неговия брой от януари 2002 г.

„В продължение на повече от три месеца строителната стомана от Световния търговски център беше и продължава да се реже и разпродава за скрап — пише Манинг. — Критично важни доказателства, които биха могли да отговорят на много въпроси за проектирането и строежа на небостъргачи и ставащото със сградите в условия на пожар, са натоварени на шлепове за Китай и може би никога повече няма да бъдат видени в САЩ, докато не купите следващия си автомобил.“

Оспорвайки теорията, че кулите близнаци рухнаха в резултат от сблъсъка на самолетите с тях и пожарите, Манинг добавя: „Fire Engineering има основания да вярва, че «официалното разследване», благословено от FEMA и ръководено от Американското общество на гражданските инженери (ASCE) е полуопечен фарс, който може би вече е задигнат от политически сили, чиито основни интереси, казано твърде меко, са много далеч от пълното разкриване на станалото.“

Освен маргиналната полза, спечелена от тридневното, зрително преглеждане набързо на мястото на катастрофата, проведено от членовете на разследващата комисия на ASCE, описано от един близък източник като „туристическа обиколка“, никой не проверява доказателствата за нищо.

„Разрушаването и отстраняването на доказателствата трябва незабавно да спре“ — обявява Манинг.

В същия брой редица официални лица от противопожарната охрана, включително пенсиониран заместник-началник на нюйоркската пожарна, призовават FEMA „незабавно да назначи «Група за разследване на катастрофата в Световния търговски център», която да координира пълното разследване на всички аспекти на инцидента в Световния търговски център“.

Тези официални лица отбелязват, че катастрофата в Световния търговски център е най-голямата загуба на пожарникари, която някога е претърпявана в един-единствен инцидент; втората по големина загуба на живот на американска земя; първото цялостно рухване на небостъргач по време на пожар в историята на САЩ и най-голямото строително рухване в документираната история.

„С това разбиране, вероятно бихте си помислили, че ще имаме най-голямото разследване от противопожарните служби в световната история — пишат те84. — Ще сбъркате. Вместо това имаме поредица от несвързани и некоординирани повърхностни разследвания… Ироничното е, че вероятно ще натрупаме по-детайлна информация за разрушаването на самолетите, отколкото за разрушаването на кулите. Отнасяме се към отстраняването на стоманата от мястото буквално като към боклук, а не като към критично важни доказателства от мястото на пожара.“

Оплаквания от федералния разследващ екип от инженери подкрепят тези обвинения.

Цитирайки закъсненията на федералните агенции и непълната информация, 26-членният екип от инженери на ASCE, който е формиран за изучаване на рухването на кулите на Световния търговски център, най-накрая предава доклад от 296 страници в началото на май 2002 г.

Дори след като докладът е публикуван обаче, лидерът на екипа, строителният инженер д-р У. Джийн Корли казва на Конгреса, че в неговото изследване все още има много въпроси, на които не е отговорено85.

„Нямахме време и ресурси“ — оплаква се Корли. Той казва, че екипът му не е имал достатъчно данни, за да създаде компютърен модел на вътрешните щети, причинени от самолетите, нито пък са могли да моделират разпространяването на огъня. Екипът освен това се оплаква, че федералните агенции водят междуособици за финансирането и за това, на коя от тях екипът да се отчита.

Екипът така и не е имал достъп до обажданията на телефон 91186, които биха могли да способстват за определяне какво точно се е случило и къде в минутите преди рухването на сградите и — това не може да се подчертае достатъчно силно — те потвърждават репортажите, че голяма част от строителната стомана е отстранена от мястото, нарязана и продадена за скрап, преди да са имали възможност да я изследват.

Екипът дори не бил в състояние да получи пълен набор от плановете на сградите до началото на 2002 г. Тогава те откриват, че подпорите на плочите са били прикрепени към външните колони със силни заварки, а не — както широко се е вярвало — с относително малки болтове.

Претупаната и изкуствена природа на разследването на FEMA е видна в заключението на нейния доклад: „С информацията и с времето, с което разполагахме, последователността от събития, довели до рухването на всяка кула, не може да се определи категорично.“

Корли все пак казва, че екипът е научил достатъчно, за да знае, че отчаяно се нуждаем от повече отговори, за да се проектират предпазни мерки за подобни структури, които могат да станат бъдещи мишени на терористични атаки.