правителство по целия свят остават в повишена готовност.“
С минаването на месеците се натрупват все повече доказателства, докато не стана пределно ясно, че лица във федералното правителство са предупреждавали за терористични атаки, включително използването на самолети срещу сгради.
Една година след атаките необичайна съвместна разследваща комисия на Камарата на представителите и на Сената получава свидетелски показания, че американските разузнавателни агенции са получили поне дванадесет предупреждения за предстоящо нападение от терористи. А, както ще видим, тази цифра е занижена.
Към април 2002 г. процедила се в новинарските медии информация, нанасяща вреда на официалното обяснение, плюс публичната врява за разследване на атаките от 11/9 кара лидерите на Конгреса да се съгласят на съвместно разследване от комисиите по разузнаването на Камарата на представителите и на Конгреса. Ограничено по мащаб, сондирането има за цел само да прегледа провалите в разузнаването и да препоръча корекции. Разследването е започнато бурно, когато пенсионираният генерален инспектор от ЦРУ Брит Стайдър подава оставка под натиска на членовете на Комисията, които вярват, че неговите тесни връзки с директора на ЦРУ Джордж Тенет могат да попречат на безпристрастното разследване91.
Видимото препъване и мудност на федералната бюрокрация допълнително фрустрират усилията на Конгреса да разследва атаките.
Според
По време на тези изслушвания става известно, че от 1998 г. насам ЦРУ и ФБР са получавали все по- голям брой предупреждения за Ал-Кайда и как тя ще използва самолет, за да атакува цели в САЩ. Независимо от сериозната природа на въпроса за официалното предупреждение, администрацията на Буш продължава да прави обструкции и да спъва разследването на Конгреса, като дори започва разследване на разследващите.
След като през юни 2002 г. се разчу, че комуникации на арабски, прихванати от Националната агенция по сигурността на 10 септември 2001 г., съдържат фрази като: „Утре е час нула“ и „Походът ще започне“, ФБР изведнъж се втурва в действие.
Вместо обаче да се впусне след авторите на бележките, сочещи, че се е знаело предварително, бюрото тръгва да гони хората от съвместната комисия, които са разкрили информацията93.
Дори когато говорителят на Белия дом Ари Флайшър наричаше бележките „притеснително конкретни“, агентите на бюрото искаха от членовете на Комисията да се подложат на тест с детектор на лъжата по отношение на разкриването на информация.
Елинор Хил, директор персонал на съвместната комисия по разузнаването на Камарата на представителите и на Сената, разказа за предварително предупреждение за атаките, предадено на висши лидери. Тя отбеляза94, че информация за „старши официални лица от правителството“ през юли 2001 г. конкретно е предупреждавала95, че Осама бил Ладен „ще осъществи голяма терористична атака срещу американски и/или израелски интереси през следващите седмици. Атаката ще е грандиозна и има за цел да причини множество жертви и ще е срещу американски сгради или интереси. Подготовката за атаката е приключила. Атаката ще се осъществи почти без никакво предупреждение.“
Тя каза, че не е известно дали президентът Буш е получил конкретна информация за възможността пътнически самолети да се използват като летящи бомби, защото директорът на ЦРУ не иска да декласифицира информацията. Необичайните съвместни изслушвания са насрочени за юни 2002 г., но след това са отложени за края на септември. „Получаваме ли сътрудничеството, от което имаме нужда? Категорично не“ — обвинява висшият републиканец в Комисията по разузнаването на Конгреса, сенаторът Ричард Шелби от Алабама96.
Сенаторът от Демократическата партия от Флорида Боб Греъм повтаря оплакването на Шелби, казвайки, че администрацията на Буш им казала, че „могат да говорят само с върха на пирамидата“97.
„Е, проблемът е, че върхът на пирамидата по принцип е наясно какво става в организацията, но ако искате да знаете защо заговорници от Малайзия не са поставени в списъка за наблюдение… ще трябва да говорите с човек, който е на нивото, на което се вземат тези решения.“ Греъм говори за доклада на Хил, който посочва, че двама от заподозрените похитители, Халид ал-Мидар и Науаф ал-Хазми, спокойно си живеят в Сан Диего дори след като са били наблюдавани в Малайзия заради срещи с известни терористи. Буш и Чейни отдавна се противопоставят на независимо разследване на атаките от 11/9, твърдейки, че това ще попречи на Войната срещу тероризма, защото ще доведе до изтичане на информация за мерките по сигурността и ще ангажира персонал, нужен за войната.
С разкритията за нередностите в разследванията от правителствените агенции, които излизат на бял свят през пролетта и лятото на 2002 г., Конгресът най-накрая е принуден да действа. „Атаките от 11 септември… акцентират провала в националната политика да реагира на развитието на глобалната терористична мрежа, която е непреклонно враждебна към американските интереси“ — гръмко обявява сенатор Джон Маккейн98, който заедно със сенатор Джоузеф Либърман внася законопроект за създаване на независима комисия за разследване на всичко — от процедурите за издаване на визи до сигурността в авиокомпаниите. Законодателство, оторизиращо създаването на група от десет души, въоръжена с властта да издава призовки и с бюджет от 3 милиона долара, е одобрено от Сената с 90 на 8 гласа в края на септември 2002 г.
Докладът Хил, описан като предварителен, се основава на преглед на 400 хиляди правителствени документи и свидетелски показания, снети за четири месеца в закрити изслушвания. Хил заявява, че макар разследващите да не са открили някакви конкретни предупреждения за атаките от 11/9, колективно, предупрежденията „многократно повтарят една последователна и критично важна тема: намерението на Осама бин Ладен да осъществи терористични атаки на територията на САЩ“99.
Докладът показва и че в допълнение на информацията за терористични заговори за използване на похитени реактивни самолети като летящи бомби, „старши американски официални лица“ са били информирани два месеца преди атаките, че бин Ладен планира голяма операция, вероятно на територията на САЩ. Републиканският представител от Илинойс Рей Лахуд казва, че е възможно американските разузнавателни агенции да са имали достатъчно информация, за да предотвратят атаките, но нямало „гаранции“100.
Всъщност предупрежденията за атака на територията на САЩ идват от доста време — и с ускоряваща се честота чак до 11 септември.
През декември 2000 г. Съветническата група към Конгреса за оценка на вътрешната готовност да се реагира на тероризъм, включващ оръжия за масово поражение, издава доклад, заявяващ: „Ние сме подбудени от непоколебимото съзнание, че терористична атака на някакво ниво вътре в нашите държавни граници е неизбежна“.
Едно ясно предупреждение идва осем години преди атаките от 11/9 под формата на книга, написана от Йосиф Бодански, директор на Работната група към Камарата на представителите върху тероризма и неконвенционалната война.
В книгата си
