достъп до пилотската кабина на Полет 11 е, че понякога се случва пилоти, които не са на смяна, да получават достъп до кабината — нещо като професионална любезност. Ако — съвсем мислимо — това може да обясни присъствието на похитител в кабината на Полет 11, не е ли уместно да попитаме — и да получим отговор — дали има индикации, че това наистина е станало и кои от арабите (ако има такива) от петимата, които уж били в Полет 11, са били подложени на по-сериозна проверка заради съмнителни документи за самоличност? Има ли логика (и как би могъл човек да обясни) някой със силен близкоизточен акцент, представящ се като пилот, да получи достъп до пилотската кабина в самолет, в който един или повече араби със съмнителни документи за самоличност са били извикани настрана и претърсени?
607. След удара в Северната кула, нюйоркската полиция твърди, че е намерила паспорта на Мохамед Ата, уж „шефа“ на групата похитители на Полет 11, на осем пресечки от Световния търговски център. Част от багажа на „Ата“, който чудодейно изостанал в летище „Лоугън“, се появява и съдържа предполагаемо инкриминиращи доказателства. Това „доказателство“ дали е дори смътно достоверно? Да помислим: двете най-високи сгради в Ню Йорк се разтварят (много спретнато, така че да не засегнат неблагоприятно ценната недвижима собственост наблизо) в невероятно огромен облак от невъобразимо фин прах. Междувременно паспортът на един от похитителите — който той предвидливо е взел със себе си, за да представи при влизането си в Рая, след като Полет 11 е вътрешен, а мисията — самоубийствена, — се носи по въздуха и каца на земята на осем пресечки, малко зацапан, но иначе непокътнат.
608. Освен това защо идентичността, произходът и мястото (9В) на човека, който уж бил убит (вероятно застрелян) в бизнес класа от похитителите, не предизвиква повече вълнения от бегло споменаване? Това е Даниъл К. Люин, американски гражданин с двойно израелско гражданство, който е бивш командос от елитна тайна единица на израелската отбрана, наречена „Сайерет Маткал“. Докато бил член на израелската отбрана, Люин получил богата антитерористична подготовка. Твърди се също, че мисията на „Сайерет Маткал“ е да инфилтрира арабски общности, за да събира разузнавателна информация и в някои случаи да осъществява убийства на араби — задачи, които очевидно изискват от евреите да придобият умения да се представят за араби. Фактът просто на присъствието на Люис на борда на този самолет е — най-малкото — забележителен и изисква известно обяснение. Към това съвпадение трябва обаче да добавим допълнителни факти, които според ищцата са много озадачаващи. Първо, през февруари 2000 г., офицери от разузнаването в Калкута, Индия, задържат 11 члена на — както те твърдят — заговор на Ал-Кайда за отвличане. Тогава се открива, че единадесетте предполагаеми
609. Тази плетеница от интриги се задълбочава от факта, че похитителите, които уж пилотирали Полет 11 (и другите отвлечени самолети), се
610. Изненадващото е, че макар ФБР и други федерални агенции твърдяха и продължават да твърдят, че са били хванати неподготвени от атаките на 11/9, които дошли „като гръм от ясно небе“, по средата на нощта на 11 срещу 12 септември 2001 г., по-малко от 24 часа след атаките, в пилотското училище „Хуфман“ е нахлуто посред нощ и архивите на училището са натоварени на товарен самолет С–130,
611. Твърди се, че истинският собственик на пилотското училище „Хуфман“ е републиканецът Уоли Хилиард, който е собственик и на лиърджетът, арестуван от федерални агенти през юли 2000 г. на бизнес летището в Орландо с повече от 30 фунта (22.65 кг) хероин на борда.
612. През същия период, в който, както се твърди, фирмата за чартърните услуги на Хилиард — в различни моменти наричани
613. Запитани от членовете на семействата на жертвите от 11/9 как ФБР е знаело да отиде във фирмата на Хуфман часове след атаката, отговорът на бюрото е: „Имахме късмет“.
КАК ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ПОХИТИТЕЛИ СА ПОЛУЧИЛИ ВИЗИ, ЗА ДА ВЛЯЗАТ В САЩ?
613. Ищцата признава несигурността по въпроса, точно как са станали атаките на 11/9. Възможно е да са участвали арабски похитители, Предприятието да е научило за техните планове и да е решило да им позволи да ги осъществят. Друга възможност е арабските похитители да са били фалшиви — може би ролята им са играли агенти на чуждо разузнаване. Възможно е и въобще да не е имало араби или похитители на борда на тези самолети.
614. Същевременно, ако бъде показано, че всички или някои от деветнадесетте мъже, идентифицирани като похитителите от 11/9, са били на борда на похитените самолети или по някакъв начин са участвали в атаките, правителството ще има много да обяснява по въпроса, как е позволено на тези хора въобще да влязат в САЩ.
615. Майкъл Спрингман, бивш шеф на Визовото бюро в Американското консулство в Джеда, Саудитска Арабия, каза, че многократно му е било нареждано от по-висши официални лица от Държавния департамент да издава визи на кандидати, които не отговарят на изискванията. Неговите оплаквания до по-висши инстанции в няколко агенции остават без отговор. В едно интервю той сочи, че ЦРУ наистина е било съучастник в атаките.
616. Според свидетелските показания на Минди Клайнбърг пред Комисията визите на петнадесет от деветнадесетте похитители е трябвало да бъдат отказани, защото формулярите им били непълни и неточни. Повечето от предполагаемите похитители са били млади, неженени и безработни мъже, накратко, „класическите кандидати за просрочване на визата“. Опитен бивш служител в консулски отдел заяви в
617. Една статия от Джоъл Моубрей, която е публикувана в
618. Прегледът на допълнителните подробности, представени в статията на г-н Моубрей, е изключително убедителен, че детайлите на влизането на предполагаемите терористи в САЩ съответстват на факта, че американските официални лица пренебрегват правилата отново и отново, за да допуснат в тази страна лица, които толкова очевидно не могат да отговорят на изискванията за получаване на виза, че те
