Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

597. Особено показателно е, че според записа на телефонното обаждане на Суийни промушването и (възможното) прострелване са се случили преди похитителите да проникнат в пилотската кабина.

598. С приблизително 80 пътници на борда, няма как да се проумее, че множество промушвания и дори изстрели от огнестрелно оръжие, хаоса и писъците от ужасените пътници, които несъмнено са възникнали, може да са се случили, без екипажа в пилотската кабина да знае, че нещо не е наред. Защо тогава пилотите не са предупредили наземния контрол, тъй като би следвало да са чули бъркотията и все още са имали възможност да комуникират? След като похитителите все още не са имали достъп до пилотската кабина — според предполагаемия разказ на Суийни, — радиоконтактът все още е бил възможен. Най- малкото, пилотът или вторият пилот би трябвало да са в състояние да изпратят кодиран сигнал за тревога, който може да се активира от не по-малко от четири места в пилотската кабина на „Боинг“ 767, включително ръчката за управление на елеваторите.

599. Прегледът записа на предполагаемото клетъчно телефонно обаждане на Суийни от Полет 11 разкрива допълнителни несъответствия, които правят Официалната версия невероятна. Според записа малко след като похитителите проникват в пилотската кабина, самолетът бързо променя посоката и започва рязко спускане към Световния търговски център, предизвиквайки смразяващото, макар и необяснимо твърдение на Суийни: „Виждам вода и сгради. О, Боже! О, Боже!“ Това са последните думи от записа. Твърди се, че Суийни е запазила хладнокръвие през целия разговор, при това в невероятна степен. Освен това се казва, че тя е работила като стюардеса — през по-голямата част в североизточните САЩ — от дванадесет години. Първо, силуетът на Манхатън е достатъчно отчетлив и познат, така че повечето американци, да не говорим за стюардеса-ветеран, биха възкликнали: „О, Боже! Ще се ударим в Манхатън!“, вместо да говорят мъгляво за „сгради“ и „вода“.

600. По-критично погледнато, разказът на Суийни не може да се съчетае с познатото разгръщане на събитията във времето. Записът на разговора сочи проникване в пилотската кабина, рязко спускане, при което се вижда силуетът на Ню Йорк в бърза последователност, следвана от рязко прекъсване на разговора, който — ако е автентичен — трябва да се е случил няколко минути преди сблъсъка. Знае се обаче, че рязкото отклонение на Полет 11 от първоначалния курс, завой приблизително на 90 градуса на юг към Ню Йорк Сити, се осъществява недалеч от Олбани, Ню Йорк. Олбани е на около 150 мили или на 18 минути полет при 500 мили в час — на север от Манхатън. Ако, в съответствие със записа на разговора на Суийни, похитителите са проникнали в пилотската кабина едва когато Полет 11 е на място, от което се вижда Манхатън, защо пилотите — без гласова комуникация с авиодиспечерите и без да натиснат лесно достъпния бутон за изпращане на сигнал за тревога — ще правят рязък ляв завой над Олбани, Ню Йорк, приблизително двадесет минути по-рано?

601. Доколкото записът на обаждането на Суийни е интегрална част от Официалната версия за Полет 11, той изисква от нас едновременно с това да вярваме, че терористите са промушили и вероятно простреляли множество пътници в 25-минутния интервал, а пилотите не са си дали труда да изпратят някакъв сигнал за тревога или да говорят с авиодиспечерите, а решават (очевидно самостоятелно, след като пилотската кабина все още не е завладяна от похитителите) да обърнат от курс на запад към Лос Анджелис и да се насочат към Ню Йорк Сити.

602. Освен това, макар че ишцата не разполага с целия запис на обаждането на Суийни, новинарските репортажи подсказват, че Суийни е обявила промушванията и убийството на един пътник от бизнес класа в началото на телефонния разговор. Ако в 8:22 няколко души вече са били прободени и/или простреляни, е трудно да си представим, че призиви по уредбата биха успокоили паниката и писъците сред пътниците.

603. Суийни изброява четирима похитители на Полет 11 и идентифицира техните места като намиращи се на редове 9 и 10. ФБР идентифицира петима похитители, поставяйки ги без изключение на ред 8. (И двете твърдения са аномалии, ако похитителите могат да се идентифицират като араби, тъй като нито имената на похитителите, нито всъщност арабските имена са в манифестите, публикувани пред обществеността.) Макар че не задейства сигнал за тревога и не говори с авиодиспечерите след 8:14, за пилота Джон Огоноуски се твърди, че през интервали скришно е активирал микрофона в пилотската кабина, по който бил чут — както ни се казва — мъжки глас със силен близкоизточен акцент (за пръв път в 8:24:38). Ако човек разсъждава, че Суийни наистина е видяла четирима похитители в салона, докато пети похитител (неизвестен на нея) е в пилотската кабина и наставлява пилота, и така иска да обясни несъответствието между бройката на терористите, съобщена от Суийни и от ФБР, притеснителните въпроси не изчезват. Как е получил достъп до пилотската кабина този похитител? Кога е станало това? Защо само един похитител ще получи задачата да преодолее поне двама пилоти в пилотската кабина? Ако само един похитител прониква в пилотската кабина, докато четирима други остават в салона, промушвайки и прострелвайки пътници, какво обяснява, че нито пилотът, нито вторият пилот не успяват да излъчат сигнала за тревога при криза? Ако един похитител успешно е надделял над двама пилоти в кабината, бил ли е въоръжен с огнестрелно оръжие? Ако е така, как това оръжие се е озовало на борда? Ако мъж със силен близкоизточен акцент е казвал на пътниците по говорителите да запазят спокойствие, нямаше ли това да подскаже на Суийни, че в пилотската кабина наистина е било проникнато и че всъщност това е станало преди 8:24 ч.? Ако един терорист, може би въоръжен достатъчно, за да успее да попречи на двама пилоти да предадат електронен или гласов сигнал за тревога от 8:14 до удара в 8:46, защо (според Суийни) другите похитители влизат в пилотската кабина едва когато самолетът вече е на разстояние, от което може да се види силуетът на Ню Йорк Сити?

604. Освен това, отново приемайки сценария за един похитител в кабината и четирима в салона, когато Полет 11 спира да отговаря на ръководство въздушно движение в 8:14 и транспондерът е изключен в 8:20, а похитителите са възнамерявали да се блъснат в Световния търговски център в Ню Йорк Сити, защо има 12 минутен интервал между похищението, което уж станало много близо до 8:14, и завоя на юг над Олбани, Ню Йорк, който станал едва в 8:26 ч.? Обаждането на Суийни е определено като осъществено в 8:22 и тя разказва за четирима похитители. Ако обаче Суийни не е видяла пети похитител, защото това е бил този, който проникнал в пилотската кабина и осъществил завземането на самолета, защо не е допуснал другите терористи, за да му помагат в пилотската кабина, ако контролът му там не е бил достатъчно здрав — в интервал от 12 минути, — за да накара пилотите да обърнат курса и да се отправят към Ню Йорк?

605. Също толкова невероятно е, че от петимата пътници, които ФБР първоначално идентифицира като похитители на Полет 11, трима по-късно се обаждат, че са живи и живеят в Близкия Изток. Всъщност общо седем араби от първоначално замесените 19 са живи и здрави. ФБР искаше да обясни това, като заяви, че тези терористи са използвали фалшива самоличност. На 28 септември 2001 г. ФБР просто публикува нов списък, замествайки седем от общо деветнадесет терористи с нови извършители. Естествено, фалшиви документи за самоличност могат да се изработят и човек може да си представи самолет, който е отвлечен от лица, използващи фалшива самоличност. Ако това е станало на 11/9 обаче, имайки предвид, че и седмината похитители, признати от ФБР като първоначално неправилно идентифицирани, са изчезнали в атаките, какво тогава е доказателството, на което се основават „новите и подобрени“ идентификации, публикувани на 28 септември? Нещо повече: точно какво е доказателството, че другите дванадесет похитители, т.е. онези, чиято идентичност не е поправена в Официалната версия, не са измамници? Защо никакви арабски имена не се появяват в списъците на пътниците, публикувани първоначално от авиокомпаниите? Имайки предвид, че „доказателствата“ — неубедителни, подозрителни и притеснително оскъдни — за араби, похитили някой от самолетите, се появиха отчасти на 12 септември (например репортажа на CNN за пътничката в Полет 77 Барбара Олсън и нейните предполагаеми телефонни разговори със съпруга й, заместник-министър на правосъдието Тед Олсън, известен лъжец), United Airlines и American Airlines щяха ли да бъдат чак такива расисти, че да изличат всички арабски имена от пътническите манифести, преди да ги оповестят публично? Как ФБР идентифицира похитителите, при това толкова бързо?

606. Официалната версия гласи, че от деветнадесетте арабски похитители на 11/9 девет са подложени на специален скрининг с оглед сигурността — въз основа на подозрителни документи за самоличност, преди да се качат на борда на самолетите. Имайки предвид факта, че всички похитители са уж мъртви, а авиокомпаниите на практика са имунизирани срещу отговорност от един благодарен Конгрес, какво е оправданието да се продължава с отказите да се посочи кой от предполагаемите похитители е бил обект на такъв специален скрининг? Едно спекулативно обяснение на въпроса, как похитител би могъл да получи