самолети от „Ендрюс“ не са отзовани по-рано, за да пазят Вашингтон, и (2) защо Хътчисън — на когото не се е налагало да каца за презареждане — не е получил заповед директно да се отправя към въздушното пространство над Вашингтон, което продължава да е незащитено.
564. Изглежда, че NORAD не е искало да използва изтребители от други бази освен двете в Североизточния сектор, които директно контролира, въпреки че има и други бази или изтребители, които вече са във въздуха и са по-близо. За това няма никаква легитимна причина. През 1999 г. широко се оповестява, че когато лиърджетът на играча на голф Пейн Стюърт се отклонява от курса, NORAD използва изтребители от редица бази извън своите „официални“ седем бази, за да проследи самолета, докато преминава границите на няколко щата, преди да се разбие. На 11/9 обаче NORAD, изглежда, непреклонно не желае да използва изтребители от бази като „Ендрюс“, макар че „Ендрюс“ е само на 10 мили от Вашингтон. Персоналът на „Ендрюс“ научава за националната криза от новините по телевизията и след това един пилот се обажда на приятел в Тайните служби за повече информация. Малко след втория сблъсък в 9:03 именно Тайните служби — а не NORAD — се обаждат на „Ендрюс“ и питат дали имат изтребители в състояние на готовност. Отново, няколко минути, след като Пентагонът е ударен в 9:38, именно Тайните служби се обаждат на „Ендрюс“ и казват, че изтребителите трябва „Да излитат веднага!“.
565. Същевременно, въпреки твърдението на „Ендрюс“, че разполага с изтребители в „бойна готовност“ и „в най-висша степен на готовност“, когато идва заповедта за „незабавно излитане“, изтребителите не са готови да го направят. Имат амуниции за картечници, но ракетите AIM–9 са разположени в бункер от другата страна на базата и макар че командирите на базата започват процеса на товаренето им малко след 9:00, 40 минути по-късно те все още не са приключили. Следващите два изтребителя, които излитат от „Ендрюс“ след майор Били Хътчисън, са въоръжени само с картечници и халосни тренировъчни снаряди. Макар че Тайните служби и NORAD участват в конферентен разговор, започнал малко след удара в Северната кула в 8:46, NORAD твърди, че не знае, че Тайните служби са наредили излитането на изтребители от „Ендрюс“.
566. Липсата: на комуникация между администрацията и военния персонал на 11/9 би била комична, ако последиците не бяха трагични. В свидетелски показания от май 2003 г. министърът на транспорта Минета твърди, че около 9:25 или 9:26 ч., няколко минути след пристигането му в бункера под Белия дом, чул помощник да казва на вицепрезидента Чейни, че похитеният самолет се е запътил към Вашингтон и е на 50 мили, а след това на 30 мили. Когато самолетът е обявен като намиращ се на 10 мили, помощникът попитал вицепрезидента: „Заповедите още ли важат?“, а Чейни отговорил: „Разбира се, че важат. Да си чул нещо, което да противоречи на това?“. Минета заключил, че заповедта е да се свали самолетът.
567. Звучи странно, но ако президентът или вицепрезидентът са наредили приближаващият се Полет 77 да бъде свален, преди да стигне до Вашингтон,
568. Стана известно също така, че авиодиспечерите от Вашингтон, окръг Колумбия, са държани на тъмно по отношение на Полет 77 и не научават за приближаването му до последната минута. Една жена авиодиспечер твърди, че е първата, забелязала Полет 77, когато той е на 12 до 14 мили, а вицепрезидентът Чейни научил за него едва след това. Главният авиодиспечер във Вашингтон твърди, че Тайните служби за пръв път са уведомили неговата кула за отвлечения самолет, който идва към него, когато той е бил само на пет мили. Според друг разказ авиодиспечерите са доловили Полет 77 малко преди 9:30 и са казали на Тайните служби. Трети разказ гласи, че радарът е доловил Полет 77, когато той е бил на 30 мили в 9:30, а четвърти — че идентификацията е направена в 9:33. Останалият без отговор въпрос е: „Ако радарът на вашингтонското ръководство въздушно движение не е идентифицирал приближаването на Полет 77 от 9:24 и преди това, чий радар го е направил?“
569. NORAD признава, че официално е уведомил, че Полет 77 се е запътил към Вашингтон в 9:24, а администраторът от FAA Джейн Гарви твърди, че по време на конферентния разговор е обсъждан Полет 77 много преди това време. Същевременно едва след като Пентагонът е ударен, в 9:38 ч., са издадени заповеди за евакуиране на допълнителни вероятни мишени във Вашингтон, например Белия дом, сградата на Конгреса на Капитолия, Държавния департамент и всъщност самия Пентагон. Ако Полет 77 беше ударил Капитолия вместо Пентагона, повечето от сенаторите щяха да бъдат вътре. Твърди се, но ищцата признава, че това не е съвсем достоверно, че министърът на отбраната Ръмсфелд и неговите топпомощници в техните офиси в Пентагона са останали в неведение за каквато и да е опасност, докато Пентагонът всъщност вече не е бил ударен, макар че конферентният разговор се провежда от Националния военен команден център, намиращ се в самия Пентагон. Вицепрезидентът Чейни (според министъра на транспорта Минета) е знаел, а министърът на отбраната несъмнено е трябвало да знае за приближаването на Полет 77. Защо няма заповеди за евакуация на вашингтонските забележителности преди 9:38 ч.? Това остава необяснено. Ако бяха дадени заповеди за евакуиране на Пентагона по времето на размяната на реплики между вицепрезидента Чейни и помощника, за която разказва министърът на транспорта Минета, може би много от 125-те души, които загинаха вътре в Пентагона на 11/9, днес щяха да са живи.
РАЗБИВАНЕТО НА ПОЛЕТ 93 В ОКРЪГ СЪМЪРСЕТ, ПЕНСИЛВАНИЯ. ОЩЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪУЧАСТИЕ И ВЪПРОСИ, ОСТАНАЛИ БЕЗ ОТГОВОР.
570. Има редица останали без отговор въпроси, засягащи Полет 93 — последния от четирите самолета, похитени на 11/9. Излитането на Полет 93 е забавено с около 40 минути, до 8:42. FAA казва на NORAD в 9:16, че Полет 93 е бил похитен. Правдоподобността на това съобщение е несигурна, тъй като транспондерът е изключен само от 9:30 до 9:40 и Полет 93 се отклонява от курса едва доста по-късно.
571. Разгръщането на събитията във времето при Полет 93 са обект на потайност и спорове. NORAD настоява, че този самолет се е разбил в 10:03 независимо от сеизмичното изследване, поръчано от армията, което определя времето на катастрофата като 10:06:05 ч.
572. Още по-неясно е кога — или дали — са се насочили изтребители към Полет 93 със задачата да го прихванат. Първата хронология на NORAD казва само, че изтребител е бил на 100 мили или 11 минути, когато Полет 93 се е разбил близо до Шанксвил, окръг Съмърсет, Пенсилвания. Това означава, че изтребителят е летял със скорост около 545 мили в час — отново необяснимо бавно. Първоначалната хронология на NORAD внушава също, че изтребителят, който уж преследвал Полет 93, изминал само 80 мили от Вашингтон, когато Полет 93 се разбил. Ако приемем 545 мили като коректна средна скорост, това означава, че изтребителят е напуснал Вашингтон около девет минути преди катастрофата, или 9:57 ч. Да разгледаме последствията: преди да се докладва Полет 93 като похитен в 9:15, два самолета са разбити в Световния търговски център, отбранителната система на нацията е в пълен хаос, а командирите на бази по цялата страна звънят по телефоните и питат какво могат да направят, за да помогнат. Въпреки това — ако трябва да вярваме на NORAD — около 41 минути изминават, преди някой да вдигне самолет във въздуха и да го насочи в посока похитения Полет 93.
573. Впечатлението на министъра Минета, че Чейни е дал заповед за сваляне на Полет 77 около 9:26, вече беше споменато. Освен това се твърди, че по някое време, след като Полет 77 се е разбил, някой от Белия дом е говорил директно с пилотите над Вашингтон и е обявил зоната на Вашингтон за „зона на свободен огън“. По друг разказ Тайните служби казали на пилотите: „Искам да защитавате Белия дом на всяка цена“. Въпреки това се съобщава също, че едва след като президентът Буш излита от Сарасота, Флорида, около 9:56, е имал кратка дискусия с вицепрезидента Чейни и тогава президентът оторизира армията да свали всеки самолет, който е под контрола на похитители. Звучи странно, но нито един от пилотите над Вашингтон не заявява, че е получил такава заповед. „Хъни“ — водещият пилот — твърди, че е чул изопачено съобщение за Полет 93, което другите пилоти не са чули. Той казва: „Съобщението като че ли гласеше, че Белият дом е важен актив, който трябва да се защитава… нещо като: «Разберете къде е [Полет 93] и той може да е мишена».“ „Хъни“ и друг пилот с кодово име „Лу“ заявяват, че през онзи ден никога не са получавали заповеди да свалят който и да е самолет.
