574. И шестимата от първите пилоти, които пристигат над Вашингтон, са цитирани в пресата и нито един от тях не сочи, че е летял в преследване на Полет 93. Една статия съобщава, че изтребителят на Били Хътчисън от военновъздушната база „Ендрюс“ „е трябвало да идентифицира онзи неизвестен [самолет], за който всички били толкова възбудени“. Статията, съдържаща този цитат обаче, продължава с описването как вместо това Хътчисън започнал да патрулира над Вашингтон с ниски лупинги.
575. Нещо повече: изтребителят на Хътчисън е единственият от шестте, за които се твърди, че са невъоръжени, но най-новото твърдение на NORAD е, че
576. Противоречащо на твърдението на генерал Уивър за това, че никакви изтребители не са били изпращани в преследване на Полет 93, на следващия ден след 11/9 авиодиспечер от Ню Хепмшир заявява, „че изтребител F–16 отблизо преследваше Полет 93… F–16 правеше 360-градусови завои, за да остане близо до пътническия самолет, каза служителят. «Той трябва да е видял всичко», каза служителят за пилота на F–16, наблюдавал разбиването на Полет 93.“ Публикувани са и подробности за това, как вицепрезидентът Чейни е бил уведомен, когато изтребителят е бил на 80 мили от Полет 93, когато е бил на 60 мили и поне още една допълнителна информация. Вицепрезидентът — както се твърди — потвърждавал заповедта си да се свали Полет 93 след всяка сводка.
577. Ишдата твърди, че мястото, на което се извършва за сметка на данъкоплатците претендиращото за такова разследване на събитията, които са причинили смъртта на 2993 души, е убедително доказателство, че процедурите са фарс, прикриване и PR-симулация, след като доказателства се получават, без свидетелите да са се заклели да говорят истината под заплаха от наказание за лъжесвидетелстване. Такава разпуснатост е практика за Комисията по принцип и в частност по отношение на командирите на NORAD, които свидетелстваха. Представителите на NORAD лъгаха безочливо — техните разкази бяха толкова силно вътрешно противоречиви и очевадно невероятни, че единственото разумно заключение е, че са признали Комисията за това, което е — комедия, създадена за телевизионния канал Си-Спан, кокал, хвърлен в посока на активистки групи на семействата на жертвите, и средство за отлагане на всякакво истинско разследване, ако не завинаги, поне до след изборите през 2004-г. Преценявайки от тяхното поведение, командирите на NORAD добре осъзнаваха, че Комисията — или поне мнозинството от членовете — не очаква да й казват поне правдоподобни, грубо последователни лъжи, а камо ли истината.
578. В края на 2001 г. например генерал-майор Лари Арнолд пише, че реакцията на NORAD на 11/9 е била „незабавна“ и „впечатляваща“. Придвижвайки се в зона на неистини, която може най-добре да се опише като халюцинаторна, генерал Арнолд твърди: „ние успяхме да идентифицираме, да проследим и да ескортираме самолета, подозиран в отвличане, след първоначалните атаки“, „нашето време на реакция изпреварваше процеса в някои случаи“, „нашата добре отрепетирана способност за бърза реакция може би е предотвратила допълнителни изненадващи атаки срещу родината, спасявайки безброй хора“. Настрана от абсурдността на подобни твърдения в светлината на такива факти, каквито са известни, и разбира се, на резултата от атаките, на генерал Арнолд недвусмислено противоречи настоящият командир на NORAD генерал-майор Крейг Маккинли, който, свидетелствайки пред Комисията през май 2003 с генерал Арнолд, седнал до него, признава: „Преди 11 септември не бяхме в добра позиция за сценария, който се разигра през този ден“. „Маккинли призна — гласи друга статия, — че NORAD е било напълно неподготвено за атаката.“ Генерал Маккинли нарича отношението на NORAD на 11/9 „остатък от Студената война“.
579. Генерал Маккинли не само директно противоречи на посочената по-горе статия на генерал Арнолд, която възхвалява реакцията на NORAD, но самият генерал Арнолд неуверено свидетелства пред Комисията, че не е мислел, че Полет 77 ще бъде свален при приближаването си към Вашингтон, защото дори на този етап само „в ретроспекция сме сигурни, че това е била координирана атака срещу САЩ“.
580. Последното цитирано твърдение на генерал Арнолд е изумително. По въпросното време, приблизително 9:26, около 40 минути са изминали, след като похитен самолет се разбива в Северната кула на Световния търговски център. Изминава близо половин час, преди втория удар в Южната кула. Полет 77, след като е направил обратен завой от маршрута си, е извън радиоконтакт с авиодиспечерите от около 35 минути и се насочва към столицата на страната. Въпреки това генерал Арнолд внушава, че той — а може би и други военни и граждански лидери, тъй като използва местоимението „ние“ — не бил сигурен, че тече „координирана атака срещу САЩ“. Възможни са две — и само две — заключения: генералът е екстравагантен лъжец, или неговата проницателност е толкова немощна, че е ужасен скандал фактът, че е постигнал този ранг, и още по-ужасния скандал, че той не е разжалван непосредствено след атаките.
581. Вдъхновени — несъмнено — от начина, по който подполковник Оливър Норт294 изприказва безочливи лъжи под клетва, прикривайки мащабни незаконни продажби на оръжия (и наркотици) и създаването и използването на извънконституционно паралелно управление, за да спъва закони, приети от Конгреса, и създавайки си богатство и доходна кариера като дружелюбен към Предприятието „спец“, явяващите се пред Комисията свидетели от NORAD не чувстват нуждата дори да избягват лъжите, които лесно могат да се оборят. Те например заявяват, че CNN за пръв път започнала да показва образ от горящата Северна кула на Световния търговски център в 8:57, когато лесно може да се удостовери, че CNN започна да го прави в 8:48 ч. Заслужава си да се отбележи: така наречена „Независима комисия“, която допуска такива неверни твърдения от свидетели и ги освобождава от възможно съдебно преследване за лъжесвидетелстване, като ги освобождава от свидетелстването под клетва, всъщност заслужава единствено презрение.
582. Независимо дали удобната в някой момент версия на NORAD обхваща изтребители, летящи към Полет 93 от Мичиган, от една страна, или Вашингтон, от друга, обяснението му не може да издържи на внимателна проверка. Три напълно въоръжени изтребителя стигат Вашингтон преди единия невъоръжен или двата частично въоръжени изтребителя. Е, защо един от първите три, напълно въоръжени изтребители, не е изпратен след Полет 93? Може ли някой друг, освен пълен глупак, да повярва, че час и половина, след като NORAD е било уведомено за първото похищение, Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство — ако Полет 93 не се беше разбил, а бе останал във въздуха до около 10:16, по което време предполагаемо е можел да бъде прихванат от невъоръжен изтребител от Вашингтон — не е можело да се представи по-добре в сравнение с невъоръжен изтребител, който няма да може да свали похитения самолет освен ако не се блъсне в него или чрез някакви други подобни маневри, представляващи сериозен риск за живота на пилота на изтребителя?
583. Както ще бъде показано, има значителни доказателства, че Полет 93 е бил свален и че е бил следван от частен самолет на изключително богат бизнесмен, който — съвпаденията просто продължават да валят — по една случайност домакинствал на благотворително събитие в обезопасена военновъздушна база в Небраска, в която бил отведен президентът Буш на 11/9. Особено в светлината на вдъхновяващата, макар и несигурна версия, че пътниците от Полет 93 се били с похитителите и може би възстановили контрола върху самолета, майсторите на извъртанията295 от Предприятието са целели да държат въоръжения изтребител далеч от Полет 93 в разказите си за моментите, предхождащи катастрофата му.
584. Ако фактите се разглеждат критично обаче, Предприятието, NORAD и администрацията на Буш II не могат хем да имат тортата, хем да я изядат. Или смелите пътници, които надавали възгласи „Давайте!“, са били свалени от военен (или на ЦРУ, или на Предприятието) огън, или Полет 93 е продължил 50 минути, необезпокояван, след като два самолета са ударили Световния търговски център и правителството е знаело, че той е похитен. Не е чудно тогава, че NORAD продължава да се крие зад лъжи и мъгляви истории за невъоръжени изтребители, а развитието на събитията във времето се поддържа колкото е възможно по- мъгляво. Командирът от NORAD Крейг Маккинли в изслушванията през май 2003 г. започна да твърди, че NORAD не знаело за заповед за сваляне до пет минути, след като Полет 93 се разбил.
585. Допълнителни въпроси се повдигат от неуспеха да се ескортира
