обяснение…
Ръф нямаше какво да слуша — изведоха го набързо от залата. Ричард Хънидю тръгна след него. А навън в коридора ги очакваха Лорънс Файърторн и Никълъс Брейсуел.
Импресариото още не можеше да се съвземе от страха си за момчето, не смееше да повярва, че всичко е минало.
Файърторн изгледа презрително Ръф.
— Плъхът се хвана в капана! — засмя се гърлено той. — Прав бяхте, Ник! Наистина най-правилното бе да го принудим да действа.
Зашеметен, Ръф се обърна към импресариото:
— Как разбрахте?
— О, имаше много признаци — каза Никълъс. — И всички опираха все до религията. Вие сте толкова фанатизиран привърженик на старата вяра, че сте бил готов да убивате за нея…
— И да умра за нея! — добави Ръф гордо.
— Уил Фаулър също е бил предан на римокатолическата религия, но в един момент се е отрекъл. Това именно вие не сте могли да му простите, Сам. А не ви е давала покой и мисълта, че докато вашите дни в театъра са преброени, талантът на Уил грее все по-ярко. Огорчението ви е било толкова дълбоко, че…
— Уил ни предаде! — прекъсна го Ръф.
— Само от любов към младата си жена — напомни Никълъс.
— За нея не съм знаел. Може би така е било по-добре. Сюзън щеше да ми тежи на съвестта.
— За съвест не говорете! — Файърторн насочи пръст към Ръф. — Вие сте предател, сър!
— Аз съм верен воин на нашата вяра.
За Ричард Хънидю все още оставаше нещо неясно.
— Но защо бе убит Уил Фаулър?! — запита той.
— За да заеме Сам мястото му — обясни Никълъс. — Повечето от нас ликуваха, когато Армадата бе победена, но за католиците това беше тежък удар. Заради тях Сам е искал да мъсти жестоко и е решил да убие кралицата. Единственият начин да се приближи до нея е бил театрален спектакъл в двореца. Единствената възможност…
— Да, с трупата на лорд Уестфийлд — добави Файърторн. — Ние имахме най-големи шансове да бъдем поканени в двора. И престъпникът е решил да се възползва от нашия престиж.
Никълъс се засмя и тупна стажанта по гърба:
— Ти изигра ролята си блестящо, Дики! Успя да заблудиш не само атентатора, но и целия двор! — Никълъс се обърна към Семюъл Ръф: — Истинският актьор никога не изоставя своята публика. На Коледа Дик никъде не бе избягал. Той просто се премести у дома, за да работи по новата си роля. А костюма направи един холандец. Костюм, достоен за кралица.
— Ти се държа храбро, Дик! — похвали го Файърторн.
— О, доста ме беше страх, сър.
— Всички се страхувахме — призна Никълъс.
Едва сега Семюъл Ръф осъзна колко умело го е заблудил Никълъс Брейсуел. Явно бе, че той отдавна го е подозирал…
Стражата понечи да го отведе, но той се освободи за миг, за да направи едно последно признание:
— Креватчето… аз бях този, който го изпрати на Сюзън Фаулър.
— По-добре щеше да е, ако бяхте пощадили живота на съпруга й.
— Зная.
— А още по-добре, ако си бяхте отишъл в чифлика в Норуич, Сам. И за вас щеше да е по-разумно да бяхте поработил с брат си.
Ръф поклати тъжно глава и се усмихна:
— Няма никакъв чифлик. А с брат си аз поработих…
— Червенобрадия? — Никълъс остана като ударен от гръм.
— Всъщност ми беше полубрат. Въпреки своя необуздан нрав Доминик държеше не по-малко от мен за старата вяра. Затова и лежа в Брайдуел, оттам са ония рани по гърба му… И когато се измъкна оттам, бе готов да стори всичко, за да ми помогне.
— А вие му се отплатихте с кинжала.
— Не съм аз! — извика Ръф диво. — Не бих могъл да убия собствения си брат! Не съм го направил аз… — На лицето му бе изписана истинска болка, той наведе глава, за да скрие мъката си. — И двамата си знаехме, че тази работа ще ни коства живота. Ала Доминик бе неудържим, щеше да провали целия ни план, ако останеше жив. Аз-не исках той да бъде убит… Но се налагаше. Той свърши, което се искаше от него.
— Но кой го уби? — попита Файърторн.
В очите на Семюъл Ръф проблесна съпротива.
— Това е нещо, което никога не ще узнаете — отвърна с достойнство той.
— Някой ви е подучил и ви е накарал да го сторите — обвини го актьорът. — Името на този някой ще се разбере, като ви сложат на масата за мъчения. Водете го!
Ръф зашепна пламенно последната си молитва на латински, във възхвала на вярата си.
—
Никълъс не бе изненадан от факта, че действията на Ръф са били част от един голям заговор. Семюъл и Червенобрадия са били активните фигури в този заговор, докато другите са стоели в сянка. Нямаше съмнение, че техните имена щяха да изплуват от мрака в килията за изтезания.
Но имаше все пак нещо, което истински го впечатли.
— Представа нямах, че Червенобрадия е негов брат! — каза той. — Бях убеден, че е някой католик, след като се бе нахвърлил с брадва върху неприличната табела в „Шапката на кардинала“, тя се е подигравала с вярата му. Но те са били двама братя!…
— Двама дяволи в общ впряг — изръмжа Файърторн.
— Няма нищо по-страшно от религиозния фанатизъм. На Ричърд Хънидю изведнъж му дожаля.
— Мастър Ръф бе толкова мил и сърдечен човек — каза той.
— Той беше добър актьор. Остави се дори да го ранят, само и само да изиграе убедително ролята си… Именно фехтуването му с мастър Гил ме накара да се замисля.
— В какъв смисъл? — попита момчето.
— Сам направи всичко, за да избегне боя. Не искаше да се разбере колко добре владее шпагата. Но когато се видя принуден да се бие, всички видяхме какво може. Човек, който умее да се фехтува така, лесно би могъл да инсценира боя в „Надежда и котва“. Уил Фаулър бе убит по предварително разработен план.
В това време дотърча Едмънд Худ. Объркан от бързината, с която се развиха събитията, той не бе разбрал защо пиесата му е била прекъсната така безцеремонно.
— Искам да зная, какво става тук!?
— Възмездие — обясни Лаконично Файърторн. — Разкрихме един предател и го дадохме на правосъдието.
— Семюъл?
— Олицетворение на престъплението — заяви помпозно актьорът. — Един рафиниран хитрец, който си намери майстора в лицето на нашия импресарио. Ръф действаше толкова хитро, че успя всички ни да заблуди. Единствен Ник прозря истината.
— Направих само онова, което трябваше — каза Никълъс скромно.
— Бяхте великолепен! — настоя Файърторн. — Спечелихте доверието на престъпника и го накарахте да вярва, че виждате опасността за трупата някъде отвън. Така Ръф се почувства в безопасност. Оставаше само да го накараме да разкрие истинския си лик.
— Така е — потвърди Никълъс. — Просто трябваше да му дадем възможността, която търсеше.
