След което с два скока се озова до вратата и я отключи. Отиде при Карел, надигна го, пренесе го в коридора. Не, Карел нямаше да се събуди. Слабата доза наркотик, която бе сипал в храната му, щеше да е достатъчна. С Вареш обаче се поизпоти — задъха се, докато, нарамил тялото, слизаше по стълбището. В най-тъмния ъгъл на избата го очакваше предварително приготвен дървен ковчег. В него Вареш щеше да прекара остатъка от нощта. До сутринта, когато обезумелият от отчаяние и уплаха доктор Гериа, споходен от неочаквано озарение, не наредеше на Карел да претърси основно тавана, избата и мазите, колкото и невероятно, колкото и нелогично да беше, но просто да провери… В случай че чудовището…
Десет минути по-късно Гериа отново беше в спалнята. Напипа пулса на Алексис. Биеше по-осезателно. Значи Алексис щеше да оживее. Страданията, мъките и ужасът, които бе изживяла, щяха да са й достатъчно наказание. Да знае занапред какво върши! Колкото до Вареш…
За първи път, откакто двамата с Алексис бяха пристигнали в Клуж в началото на това лято, доктор Гериа се усмихна щастливо. Беше доволен от стореното. Всемили Боже, та не беше ли истинска наслада да види как старият Карел забива ясеновия кол в сърцето на Михаел Вареш — този проклетник, дарил доктора с рога?
Информация за текста
© Ричард Матисън
© 1998 Любомир Найденов, превод от английски
Richard Matheson
Източник: Преводачът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5958]
Последна редакция: 2008-04-03 19:00:00
1
Самакитка (бот.) — (aconium napelus) — отровно растение от семейство лютикови /бел.прев./
