други неща.
Вие се провалихте с управлението си. Вие превърнахте цивилизацията в касапница. Вие бяхте слепи и ненаситни. Вие сте се изправяли безсрамно (както и днес) в законодателните ни събрания и сте заявявали, че е невъзможно да се реализират печалби без непосилния труд на непълнолетните и на малките дена. Няма защо да вярвате на моите думи. Всичко това стои в дневниците във ваша вреда. Вие сте приспивали съвестта си с брътвежи за сладникави идеалчета и евтино дребно благонравие. Преситени с власт и богатство, опиянени сте от успех и за вас няма повече надежда, отколкото за търтеите, струпали се около медените пити, когато работниците-пчели се нахвърлят върху им, за да сложат край на гойното им съществуване. Вие се провалихте в управляването на обществото и това управление ще ви бъде отнето. Милион и половина мъже от работническата класа казват, че ще спечелят цялата работническа класа на своя страна и ще ви отнемат управлението. Това е революцията, мои господари! Спрете я, ако можете.
Гласът на Ърнест дълго още ехтя в голямата стая. После се надигна гърлестият ропот, който бях чула преди, и десетина мъже наскачаха и завикаха на полковник Ван Гилбърт да им даде думата. Забелязах раменете на госпожица Брентууд да се свиват конвулсивно и в първия миг се ядосах, понеже помислих, че се смее на Ърнест. Но веднага открих, че това не беше смях, а истерия. Тя бе ужасена от това, че е довела такъв бунтар в свидния си Клуб на филоматите.
Полковник Ван Гилбърт не забеляза десетината мъже с разкривени от злоба лица, които се мъчеха да получат разрешението му да говорят. Собственото му лице беше също разкривено от злоба. Той скочи, размаха ръце и за миг не можа да изрече нищо освен несвързани звуци. Сетне словото му се възвърна. Но това не беше нито слово на сто хиляди доларов адвокат, нито старомоден ораторски похват.
— Заблуждение след заблуждение! — закрещя той. — Никога в живота си не съм чул толкова заблуждения, изречени за един кратък час! А освен това, млади човече, трябва да ви заявя, че вие не ни казахте нищо ново. Аз съм учил всичко това в университета, преди да се родите. Жан Жак Русо изложи социалистическата ви теория преди близо два века. Назад към природата, как не! Връщане към първобитното! Биологията ни учи колко нелепо е това. Вярна е поговорката, че малкото знание е опасно нещо, и вие ни дадохте хубав пример за това с побърканите си теории. Заблуждение след заблуждение! Никога в живота не ми се е гадило така от излишество на заблуждения. Толкова за незрелите ви обобщения и детински разсъждения.
Той щракна презрително с пръсти и седна на мястото си. Чуха се възклицания на одобрение от страна на жените, а по-дрезгави нотки на одобрение долетяха откъм мъжете. Колкото за десетината мъже, които високо искаха думата, половината от тях заговориха едновременно. Бъркотията и врявата бяха неописуеми. Никога още стените в просторната гостна на госпожа Пъртънуейт не бяха виждали подобно зрелище. Това, значи, бяха хладнокръвните предводители на промишлеността и господари на обществото — тези зъбещи се, ръмжащи диваци с вечерно облекло! Ърнест наистина ги беше раздрусал, когато посегна към техните кесии, с тази ръка, която в техните очи олицетворяваше ръцете на милион и половина революционери.
Но Ърнест не губеше присъствие на духа при никакви обстоятелства. Преди полковник Ван Гилбърт да успее да седне, Ърнест беше на крака и рязко прекрачи напред.
— Един по един! — изрева им той.
Звукът се изтръгна от мощните му бели дробове и надделя над тази човешка буря. С безусловната сила на своята личност той ги принуди да млъкнат.
— Един по един — повтори той тихо. — Нека отговоря на полковник Ван Гилбърт. След това всички други могат да ме нападат, но помнете: един по един. Няма да устройваме масови игри тука. Това не е футболно игрище.
— Колкото за вас — продължи той, като се обърна към полковник Ван Гилбърт, — вие не дадохте отговор на нищо от това, което казах. Вие само изрекохте няколко възбудени и предубедени твърдения относно умствения ми багаж. Това може да ви послужи във вашата професия, но с мене не можете да говорите така. Аз не съм работник с шапка в ръка, който ви моли за повишение на надницата или да го защитите от машината, с която работи. Не можете да се отнасяте предубедено към истината, когато говорите с мен. Запазете това отношение за наемните си роби. Те не ще се осмелят да ви отвърнат, понеже насъщният им хляб, животът им е във вашите ръце.
Колкото за връщането към природата, за което казвате, че сте учили в университета, преди да съм се родил, позволете ми да ви изтъкна, че по всичко личи как оттогава насам не сте научили нищо друго. Социализмът има толкова общо с връщането към природата, колкото диференциалното смятане с вероучението. Аз нарекох вашата класа глупава извън кръга на финансовите сделки. Вие, господине, дадохте блестящ пример за моето изявление.
Тази страшна и безпощадна критика, отправена към нейния сто хиляди доларов адвокат, бе твърде много за нервите на госпожица Брентууд. Истерията й се засили и заливаща се ту в сълзи, ту в смях, тя бе изведена от стаята. И добре че стана така, защото сетне идваше нещо по-лошо.
— Недейте вярва на моите думи — продължи Ърнест, когато прекъсналата го госпожица Брентууд бе изведена. — Собствените ви авторитети в един глас ще ви докажат, че сте глупав. Собствените ви наемни доставчици на знания ще ви кажат, че не сте прав. Идете при най-хрисимия си младши лектор по социология и го попитайте каква е разликата между теорията на Русо за връщането към природата и теорията на социализма; запитайте най-големите си правоверни буржоазни специалисти по политическа икономия и социология; прелистете страниците на най-обикновения учебник, написан по този въпрос и съхраняван по рафтовете на субсидираните от вас библиотеки; отговорът на всички до един ще бъде, че между връщането към природата и социализма няма нищо общо. От друга страна, ще получите единодушен положителен отговор, че връщането към природата и социализмът са диаметрално противоположни. Както казах, недейте вярва в моите думи. Доказателствата за глупостта ви са в книгите, в собствените ви книги, които никога не четете. А що се отнася до вашата глупост, вие сте само един образец на вашата класа.
Вие знаете правото и финансите, полковник Ван Гилбърт. Вие умеете да услужвате на акционерните дружества и да увеличавате дивидентите чрез извъртане на закона. Много добре. Гледайте си тази работа. Вие сте доста голяма фигура. Вие сте много добър адвокат, но сте лош историк, не разбирате нищо от социология, а вашата биология е от времето на Плиний.
Тука полковник Ван Гилбърт се размърда неспокойно на стола си. В стаята цареше пълна тишина. Всички седяха като омагьосани — бих казала като парализирани. Такова страхотно държане спрямо великия полковник Ван Гилбърт беше нечувано, невъобразимо, умът не можеше да го побере — великия полковник Ван Гилбърт, пред когото съдиите трепереха, когато се изправеше в съдебната зала! Но Ърнест не знаеше пощада към враговете.
— Това, разбира се, не уронва вашето достойнство — каза Ърнест. — Всеки си има свой занаят. Само че гледайте си вие вашия, а аз ще си гледам моя. Вие сте се специализирали. Когато думата е за познаване на правото, как най-добре да се заобиколи законът или да се създаде нов закон, облагодетелствуващ хищническите дружества, аз съм нищо и се прекланям пред вас. Но когато думата е за социологията — моя занаят, — вие сте нищо и трябва да се преклоните пред мен. Помнете това. Помнете още, че вашите закони траят ден до пладне и вие сте обигран в нещо, което трае ден до пладне. Ето защо категоричните ви твърдения и прибързани обобщения не си струват усилието да бъдат изречени.
Ърнест спря за миг, изгледа замислено полковника и забеляза, че лицето му е помрачняло и изкривено от гняв, гърдите тежко се вдигат, тялото му се гърчи, а тънките бели пръсти нервно се свиват и разпускат.
— Но, изглежда, не сте още изразходвали всичките си сили и ще ви дам възможност да ги използувате. Аз отправих обвинение срещу вашата класа. Докажете ми, че моето обвинение не е право. Аз ви изтъкнах плачевното положение на съвременния човек: три милиона робуващи деца в Съединените щати, без чийто труд не би могло да има печалби, а петнадесет милиона недохранени, зле облечени и още по-зле подслонени хора. Изтъкнах ви, че благодарение на обществения строй и използуването на машините производителността на труда на съвременния човек е хиляда пъти по-голяма от тази на пещерния човек. И заявих, че от тези два факта не може да се извлече друго заключение, освен че капиталистическата класа не се е справила. Това беше моето обвинение и определено и настойчиво ви приканих да ми отговорите на това. Дори нещо повече. Аз предсказах, че не ще ми отговорите. Не остава нищо друго, освен да използувате силите си и да смажете предсказанието ми. Вие нарекохте думите ми заблуждение. Докажете заблудата ми, полковник Ван Гилбърт! Отговорете на обвинението, което аз и моите милион и половина
