едно място. Държа под наем и две стаи при работнически семейства в противоположни краища на града. Зная, това е голямо излишество, но е необходимо. Наваксвам разходите, като си готвя сам храната, макар понякога и да си хапвам по нещо в евтини кафенета. И направих едно откритие. Темале79 е много хубаво ястие, когато позастуди късно вечер. Само че е толкова скъпо! Но аз открих едно място, където дават три парчета за десет цента. Не е чак толкова хубаво, както другаде, обаче чудесно затопля… И тъй най-после намерих предназначението си в живота благодарение на вас, млади човече. То е да служа на Учителя. — Той погледна към мен и очите му блеснаха: — Вие ме хванахте да храня неговите агънци, както знаете. И, разбира се, всички вие ще запазите тайната ми.
Епископът говореше съвсем нехайно, ала в думите му се криеше истински страх. Обеща да се отбие пак. Но след една седмица ние прочетохме във вестниците за печалния случай на епископ Морхаус, който бил изпратен в лудницата в Напа и за когото все още имало надежда. Напразно се мъчехме да го видим, да издействуваме преразглеждането на неговия случай, експертиза. Не можахме и да научим нещо за него, освен познатите изявления, че все още имало слаба надежда за оздравяването му.
— Христос казал на богатия младеж да продаде всичко, каквото има — каза с огорчение Ърнест. — Епископът последва Христовата заповед и се озова в лудницата. Времената са се променили от дните на Христа. Днес богаташът, който дава всичко, каквото има, на бедните, е луд. И никакви разсъждения. Обществото е казало думата си.
XIII. ОБЩАТА СТАЧКА
Разбира се, Ърнест бе избран в Конгреса при съкрушителната изборна победа на социалистическата партия през есента на 1912 година. Голям фактор който помогна да порасне броят на гласовете за социалистите, бе разоряването на Хърст80. За плутокрацията това беше лесна задача. Издаването на разните вестници струваше на Хърст осемнадесет милиона долара годишно, а тази сума и нещо отгоре той изкарваше от средната класа в такси за реклами. Източниците на финансовата му сила бяха изцяло в средната класа. Тръстовете не даваха реклами81. За да се разори Хърст, трябваше само да му се отнеме рекламата.
Още не беше унищожена цялата средна класа Здравият й гръбнак се крепеше, но нямаше сила Дребните фабриканти и дребните търговци, които още се бяха запазили, бяха напълно във властта на плутокрацията. Те нямаха своя дума нито в икономиката нито в политиката. Когато плутокрацията даде нареждането си, те се отказаха да рекламират във вестниците на Хърст.
Хърст води мъжествена борба. Той издаваше вестниците си със загуба от милион и половина всеки месец. Продължаваше да печата рекламите, за които вече не му плащаха. Плутокрацията отново даде нареждане и дребните търговци и фабриканти затрупаха Хърст с поток от съобщения, че трябва да спре печатането на старите им реклами. Хърст продължи. Връчваха му съдебни постановления. Той пак продължи. Осъдиха го на шест месеца затвор за неуважение към съда поради неизпълнение на постановленията, а безбройните искове за вреди и загуби го докараха до фалит. За него нямаше спасение. Плутокрацията бе произнесла присъдата си. Съдилищата бяха в ръцете на плутокрацията и приведоха присъдата в изпълнение. А заедно с Хърст бе унищожена до основи и демократическата партия, която той тъй неотдавна бе взел в свои ръце.
С унищожаването на Хърст и на демократическата партия за привържениците му оставаха само два пътя. Единият водеше към социалистическата партия, другият водеше към републиканската партия. Именно тогава ние, социалистите, пожънахме плодовете от псевдосоциалистическите проповеди на Хърст, защото голямото мнозинство от привържениците му преминаха към нас.
Отчуждаването на имотите на земеделците, което стана по това време, щеше също да увеличи броя на гласувалите за нас, ако не беше краткотрайното и безполезно издигане на земеделската партия. Ърнест и социалистическите водачи се бориха ожесточено за спечелване на земеделците, но унищожаването на социалистическия печат и издателства представляваше твърде голяма спънка, а устната пропаганда още не се беше усъвършенствувала. Случи се тъй, че политици като господин Калвин, самите те земеделци, останали без имоти, завладяха земеделците и похабиха политическата им сила в безсмислена кампания.
— Нещастните земеделци — ядно се изсмя веднъж Ърнест: — тръстовете правят с тях какво си поискат.
И положението бе наистина такова. Седемте големи тръста, които работеха заедно, бяха събрали огромните си излишъци и образували земеделски тръст. Железниците, които диктуваха тарифите, и банкерите и борсовите играчи, които диктуваха цените, отдавна бяха вкарали земеделците в дългове. Банкерите, а пък и всичките тръстове също отдавна бяха отпуснали на земеделците огромни суми пари. Земеделците бяха в примка. Единственото, което оставаше да се направи, беше да се стегне примката. И земеделският тръст пристъпи към стягането й.
Тежките времена от 1912 година вече бяха довели до страхотно спадане на цените на земеделските продукти. Сега тези цени биваха понижавани преднамерено, за да докарат земеделците до фалит, а железниците с грабителските си тарифи окончателно пречупваха гърба на пословичната камила. Така земеделците се виждаха принудени да взимат все нови и нови заеми, което не им даваше възможност да заплатят старите си дългове. Сетне дойде всеобщото постановяване под възбрана на ипотекираните имоти и принудителното събиране на вземанията по полиците. Земеделците просто предадоха имотите си на тръста. Не можеха да направят нищо друго. А след като предадоха земите, те постъпиха на служба в земеделския тръст и станаха директори, управители, надзиратели и прости работници. Работеха на надница. Станаха крепостни, накъсо казано — роби, вързани за земята със заплащане колкото за прехрана. Не можеха да напуснат господарите си, защото господарите им бяха представители на плутокрацията. Не можеха да отиват в градовете, защото и там господствуваше плутокрацията. Имаха само една друга възможност: да зарежат земята и да станат скитници — сиреч да умрат от глад. Но дори и това не можеха да направят, защото против скитничеството имаше прокарани и строго прилагани сурови закони.
Разбира се, тук-таме някои земеделци и дори цели земеделски селища избягваха отчуждаването на имотите благодарение на изключителни условия. Но това бяха само отделни случаи и не влизаха в сметката, пък и те попаднаха в общия кюп следващата година82.
Така стана, че през есента на 1912 година социалистическите водачи, с изключение на Ърнест, решиха, че е дошъл краят на капитализма. Ако се вземат под внимание тежките времена и родената от тях огромна армия от безработни; ако се вземе под внимание разгромът на земеделците и на средната класа; и ако се вземе под внимание решителното поражение, нанесено по всички линии на работническите съюзи, социалистите действително имаха пълно право да вярват, че е дошъл краят на капитализма, и да хвърлят ръкавица на плутокрацията.
Уви, колко много подценявахме ние силата на неприятеля! Социалистите навсякъде провъзгласяваха близката си победа пред урните и рисуваха най-недвусмислено положението. Плутокрацията приемаше предизвикателството. Тя беше тази, която претегли и прецени всичко и ни победи, като раздели силите ни. Тя беше тази, която чрез агентите си нададе вик, че социализмът е светотатствен и безбожен; тя вкара в играта църквите, особено католическата, и ни ограби част от работническите гласове. Не друг, а тя, разбира се, чрез тайните си агенти, насърчи земеделската партия и дори й даде възможност да се разшири в градовете, в редиците на умиращата средна класа.
Въпреки това социалистите отбелязаха съкрушителен успех. Но вместо да спечелим блестяща победа с ръководни постове в управлението и мнозинство във всички законодателни тела, ние се оказахме малцинство. Вярно е, че бяхме избрали петдесет представители в Конгреса, но когато заеха местата си през пролетта на 1913 година, те видяха, че са безсилни във всяко отношение. Все пак те имаха по-голяма сполука от земеделската партия, която беше заграбила ръководни постове в десетина щатски управления и въпреки това през пролетта не бе допуснат? да заеме спечелените места. Титулярите отказаха да се оттеглят, а съдилищата бяха в ръцете на олигархията. Но с това аз много изпреварвам събитията Трябва първо да разкажа за неспокойните събитие през зимата на 1912 година.
Тежките времена в страната бяха причинили огромно намаление на консумацията. Работниците, останали без работа, не получаваха и заплата, с която да купуват. Резултатът беше този, че плутокрацията се видя с още по-голям излишък в ръцете. Тя бе принудена да пласира в чужбина, а с оглед на колосалните
