изчезне като занаят. Няма да има повече стачки. Вместо стачки ще има бунтове на роби. О, това занятие няма да се нарича така; то ще се нарича налагане законите на страната, които задължават работниците да работят. То просто удължава борбата, това предателство на големите съюзи. Сега само бог знае къде и кога ще възтържествува революцията.
— Нима има основание да се вярва, че при такъв; мощен блок като олигархията и големите профсъюзи революцията ще може изобщо да възтържествува? — попитах аз. — Не е ли възможно този блок да трае вечно?
Ърнест поклати глава.
— Един от основните ни принципи е, че всяка система, изградена върху класи и касти, съдържа в себе си зародишите на собственото си разложение. Когато една система се крепи на дадена класа, как може да се предотврати появяването на касти? Желязната пета не ще може да предотврати това и в края на краищата кастите ще погубят Желязната пета. Олигарсите вече са образували касти в своите среди, но почакай, облагодетелствуваните съюзи също ще образуват касти. Желязната пета ще употреби цялата си мощ да предотврати това, по не ще успее.
В облагодетелствуваните съюзи е събран цветът на американското работничество. Това са силни, способни хора. Те са станали членове на тези съюзи след като са се борили за местата си. Всеки квалифициран работник в Съединените щати ще бъде обладан от амбицията да стане член на облагодетелствуваните съюзи. Олигархията ще насърчава тази амбиция и поражданата от нея конкуренция. Така силните мъже, които иначе биха могли да станат революционери, ще бъдат спечелени от нея и силата им ще се използува за укрепване на олигархията.
От друга страна, работническите касти, членовете на облагодетелствуваните съюзи, ще се стремят да превърнат организациите си в сдружения за ограничен кръг хора. И ще сполучат. Членуването в работническите касти ще стане наследствено. Синове ще заемат мястото на бащите и няма да има приток на нова сила от този вечен източник на сила — обикновените хора. Това ще доведе до израждане на работническите касти и в края на краищата те ще започнат да стават все по-слаби и по-слаби. В същото време, като институция, те временно ще станат всесилни. Ще бъдат нещо като дворцовата гвардия в древния Рим и ще има дворцови революции, при които работническите касти ще заграбват юздите на управлението. Ще има и дворцови контрареволюции на олигарсите и властта ще преминава от едните у другите. А наред с всичко ще продължава неизбежното отслабване на кастите, тъй че на края обикновените хора ще получат своето.
Ърнест предрече тази бавна социална еволюция, когато за първи път бе потиснат от измяната на големите професионални съюзи. Аз никога не съм била съгласна с него по този въпрос, а още по-малко съгласна от всеки друг път съм в този момент, когато пиша тези редове, защото тъкмо сега, когато Ърнест не е вече с нас, ние стоим пред прага на едно въстание, което ще помете всички олигархии. Въпреки това аз цитирах тука пророчеството на Ърнест, понеже то е негово пророчество. Макар да вярваше в него, той работи против него като исполин и повече от всеки друг направи възможно въстанието, което тъкмо сега очаква сигнал, за да избухне88.
— Ами ако олигархията се задържи — попитах го аз онази вечер, — какво ще стане с големите излишъци, които ще й се събират всяка година?
— Излишъците ще трябва някак да се харчат — отговори той — и бъди сигурна, че олигарсите ще намерят начин. Ще бъдат построени великолепни пътища. Ще има големи постижения в науката и особено в изкуствата. Когато напълно подчинят народа, олигарсите ще могат да отделят време за други неща. Те ще станат почитатели на красотата. Ще станат любители на изкуството. И по тяхно указание и срещу щедро възнаграждение ще се трудят хората на изкуството. Резултатът ще бъде високо изкуство, защото художниците няма вече, както довчера, да угаждат на буржоазния вкус на средната класа. Това ще бъде велико изкуство, уверявам те, и ще се издигнат чудни градове, пред които едновремешните ще изглеждат безвкусни и жалки. Олигарсите ще живеят в тези градове и ще се прекланят пред красотата89.
Така излишъкът постоянно ще се изразходва, а работниците ще вършат работата. Издигането на тези огромни строежи и градове ще осигурява мизерна прехрана на милиони общи работници, защото колосалният обем на излишъците ще изисква също тъй колосални разходи и олигарсите ще строят за хиляда години, дори за десет хиляди години. Ще строят, както египтяните и вавилоняните не са и сънували да строят; а когато олигарсите паднат, големите им пътища и градовете-чудо ще останат за братството на работниците90.
Олигарсите ще вършат тези неща, защото не ще могат иначе. Техните големи строежи ще бъдат формата, която ще приеме изразходването на излишъците; по същия начин в отдавнашни времена управляващите класи на Египет са изразходвали излишъците, които са грабили от народа, за издигане на храмове и пирамиди. При олигарсите ще процъфтява не кастата на жреците, а кастата на хората на изкуството. А мястото на търговската класа, на буржоазията, ще заемат работническите касти. И в краката им ще бъде бездната, в която ще линеят, ще мрат от глад, ще гният и непрекъснато ще се обновяват обикновените хора, огромната маса на населението. И в края на краищата един незнаен ден обикновените хора ще излязат от бездната; работническите касти и олигархията ще се разпаднат и тогава най-после, след многовековното тегло, ще настъпи ерата на обикновения човек. Мечтаех да видя този ден, но сега зная, че никога не ще го видя.
Ърнест замълча, погледна ме и додаде:
— Еволюцията на обществото е отчайващо бавна, нали, скъпа?
Аз го притиснах в прегръдките си и главата му се отпусна на моите гърди.
— Приспи ме с песен — промърмори той с капризен тон. — Имах видения и искам да ги забравя.
XV. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
Наближаваше краят на януари 1913 година, когато на промененото отношение на олигархията към облагодетелствуваните съюзи бе дадена гласност. Вестниците обнародваха съобщение за безпрецедентно повишение на надниците и намаление на работното време на железничарите, стоманолеярите, техниците и механиците. Но те не казаха цялата истина. Олигарсите не посмяха да позволят да се каже цялата истина. Всъщност надниците бяха увеличени много повече и привилегиите бяха съответно по-големи. Всичко това се пазеше в тайна, но тайните не се запазват задълго. Членовете на облагодетелствуваните съюзи споделиха с жените си, жените пуснаха клюката и скоро целият работнически свят узна за станалото.
То беше само логическо продължение на онова, което в деветнадесети век е било познато като „участие в грабежа“. В промишлените борби от онези времена бяха прибягвали до подялба на печалбите. Това значи, че капиталистите се бяха помъчили да умиротворят работниците, като ги заинтересуват финансово в работата им. Обаче подялбата на печалбите като система бе смешно и невъзможно нещо. Тази подялба би могла да сполучи само в отделни случаи при системата на промишлената борба, защото ако всички работници и всички капиталисти деляха печалбите, би се стигнало до условията, съществували преди въвеждането на подялбата.
Така от неприложимата идея за подялбата на печалбите се породи приложимата идея за участие ь грабежа. „Дайте ни по-високи надници и вземете разликата от потребителите“ — беше лозунгът на силните професионални съюзи. И тук-там тази егоистична политика даде добри резултати. С прехвърлянето на горницата върху потребителите тя бе прехвърлена върху огромната маса на неорганизираното и зле организирано работничество. Фактически тези работници плащаха горницата в надниците на по-силните си събратя членове на съюзи, станали работнически монополи. Тази идея, както казвам, бе само доведена до логичния си край в голям мащаб чрез съюзяването на олигарсите с облагодетелствуваните професионални съюзи91.
Щом се разкри тайната за измяната на облагодетелствуваните съюзи, в работническия свят се надигна ропот и недоволство. След това облагодетелствуваните съюзи напуснаха международните организации и прекъснаха всички междусъюзни отношения. Тогава започнаха вълнения и насилия. Членовете на облагодетелствуваните съюзи бяха заклеймени като предатели и техните другари, тъй предателски изоставени, ги нападаха по кръчмите, публичните домове, по улиците, на работа и, може да се каже, навсякъде.
