Взаимно изключващи се твърдения, наречени „словесни парадокси“, дълго време представлявали невинна слабост на древните ирландци.
35
Вестниците от 1902 г. на тази ера приписват на председателя на Антрацитовпя каменовъглен тръст Джордж Ф. Биър формулирането на следния принцип: „Правата и интересите на трудещите се ще бъдат пазени от християни, на които бог в безкрайната си мъдрост е поверил имуществените интереси на страната“.
36
Думата „общество“ е употребена тука в тесен смисъл, както е била обикновено употребявана на времето за означаване на облечените със злато търтеи, които не вършели никаква работа, а само се пресищали с меда, събран от работниците. Нито деловите хора, нито работниците са имали време или възможност да бъдат в „обществото“. „Обществото“ е било творение на отдали се на безделие богаташи, които не се трудели и си играели на „общество“.
37
„Множете нечистите си пари“ — такова е било подчертаното отношение на църквата през онзи период.
38
В колоните на „Аутлук“, седмичник за критика от онзи период, в броя с дата 18 август 1906 година е описан случай как един работник загубил ръка, който във всички подробности прилича напълно на случая с Джаксън, разказан от Ейвис Евърхард.
39
В онези дни все още съществувал обичаят да се пълнят стаите с дребни украшения. Хората още не бяха открили колко по-хубаво е да се живее просто. Такива стаи представлявали музеи, изискващи безкраен труд за поддържане на чистотата. Заплахата на праха господствувала в домакинството. Имало безброй неща, по които се събирал прах, и само няколко уреда за чистенето му.
40
Това променяне на завещания било своеобразна особеност на този период. С натрупването на огромни състояния въпросът за разпределянето им след смъртта много тревожел техните собственици. Съставянето и променянето на завещания станали допълващи се занаяти, както произвеждането на броня и на оръдия. Най-ловките адвокати били канени да съставят завещания, които да не могат да се променят. Но тези завещания били винаги променяни, и то много често от същите адвокати, които са ги съставили. Въпреки това богатата класа продължавала да живее със самоизмамата, че е възможно да се състави абсолютно непроменимо завещание, и така поколение след поколение клиенти и адвокати поддържали тази илюзия. То е било нещо като търсенето на философския камък от средновековните алхимици.
41
Чудновата и изумителна литература, предназначена да създаде у работническата класа съвършено погрешни представи за естеството на заможната класа.
42
Хората от онзи век са били роби на гръмките думи. Унизителността, с която са им робували, е непонятна за нас. В думите се криела повече магия, отколкото в изкуството на магьосника. Умовете им били толкова притъпени и объркани, че изричането на единствена дума могло да опровергае обобщенията на цял живот сериозни изследвания и умозаключения. Такава дума била съществителното „утопист“. Самото й изричане могло да провали всеки план за икономически преобразования или духовно възраждане, колкото разумно и да са били замислени. Огромни маси от населението са били докарвани до лудост с такива фрази като „честно спечелени пари“ или „пълна котелна за обед“. Изковаването на такива фрази се смятало за проява на гениалност.
43
Първоначално те били частни детективи, но скоро станали платени стражници на капиталистите и накрая се превърнал в наемни войници на олигархията.
44
Медицинските специалитети били патентовани лъжи, но както с муските и индулгенциите на Средните векове хората се мамели с тях. Единствената разлика Оила, че специалитетите били по-вредни и по- скъпи.
45
Дори и в 1912 г. сл.Хр. огромното мнозинство от хората все още не се отказвали от вярата си, че управляват страната по силата на избирателните си бюлетини. В действителност страната се управлявала от това, което те наричали „политически машини“. Отначало шефовете на машините облагали големите капиталисти с грабителски данък за прокарване на изгодни за тях закони; но скоро след това големите капиталисти открили, че е по-евтино самите те да притежават политическите машини и да държат на заплата шефовете им.
46
През 1906 година в книга, озаглавена „Немотия“, Робърт Хънтър е посочил, че по онова време в Съединените щати имало десет милиона души, живеещи в немотия.
47
При преброяването в Съединените щати през 1900 година (последното преброяване, данните на което били обнародвани) за броя на невръстните работници е дадена цифрата 1 752 187.
48
За да обясним смисъла на тази фраза, цитираме следната дефиниция от „Речник на циника“ (1906 г. сл. Х,р.), написан от някой си Амброуз Биърс, отявлен и признат мизантроп на онзи период:
