Желязната пета

Евърхард е могъл да даде по-добри примери с откритата защита на робството от страна на Южната църква преди така наречената „Гражданска война“. Няколко такива примера, подбрани от документи, отнасящи се до онези времена, привеждаме по-долу. В 1835 г. сл.Хр. Общото събрание на Презвитерианската църква (реши, че: „Робството се признава както в Стария, така и в Новия завет и не се осъжда от волята божия“. Чарлстънското баптистко дружество обявило следното в едно обръщение в 1835 г. сл.Хр.: „Правото на господарите да разполагат с времето на своите роби е било изрично признато от твореца на вселената, който е свободен да дава право на собственост над всяко нещо, комуто той пожелае“. Преподобният Е. Д. Саймън, доктор по богословие и професор в Методисткня колеж „Рандолф — Мейкон“ във Вирджиния, е писал: „Извадки от светото писание недвусмислено потвърждават правото на собственост върху роби, както и обичайните за това право привилегии. Правото на покупка и продажба е ясно изложено. И тъй, общо взето, дали ще се отнесем към еврейските норми, установени от самия бог, към общоприетото мнение и практика на човечеството през всички векове или към предписанията на Новия завет и нравствените правила, ние стигаме до заключението, че робството не е безнравствено. След като сме установили положението, че първите африкански роби са били законно продадени в робство, правото те да се задържат в робство, както и техните деца, се явява като задължителна последица. Така ние виждаме, че робството, което съществува в Америка, почива върху правото“.

Няма нищо особено в това, че църквата е подхванала същата песен в защита на капиталистическата собственост горе-долу едно поколение по-късно. В големия музей в Асгард има книга, озаглавена „Есета върху уместността“, написана от Хенри Ван Дайк. Книгата е била издадена в 1905 година от християнската ера. Доколкото можем да разберем, Ван Дайк трябва ща е бил духовник. Книгата е прекрасен тример за онова, което Евърхард е щял да нарече „буржоазен начин на мислене“. Забележете приликата между казаното от Чарлстънското баптистко дружество, цитирано по-горе, и Изказването на Ван Дайк седемдесет години по-късно: „Библията учи, че бог владее света. Той надарява всекиго според собственото си благоволение в съгласие с общите закони“.

24

В онези дни имало много хиляди такива бедни продавачи, наричани амбулантни търговци. Те носели всичката си стока от къща на къща. Това било най-несъобразно хабене на енергия. Разпространяването на стоките било също така объркано и нецелесъобразно, както и целият обществен строй изобщо.

25

Прилагателно, употребявано за разрушени и разнебитени къщи, в каквито голям брой трудещи се намирали подслон в онези дни. Те винаги плащали наем на собствениците, и, ако се вземе под внимание стойността на такива къщи, това било огромен наем.

26

В онези дни кражбите били невероятно широко разпространени. Всички крадели собствеността на другите. Властниците крадели на законно основание или узаконявали кражбите си, а по-бедните класи крадели незаконно. Нищо не било сигурно, ако не се пазело. Огромен брой хора били наемани като пазачи, за да вардят имуществото. Къщите на заможните били нещо средно между банков сейф и крепост. Присвояването на чужда лична собственост от страна на нашите деца днес се смята за зачатъчна останка от склонността към кражби, която в онези ранни времена била всеобща.

27

Работниците били викани и освобождавани от работа с дивашки, пронизителни, действуващи на нервите парни свирки.

28

Задължението на дружествения адвокат било да служи с порочни похвати на грабителските стремежи на дружествата. Има запазен запис на думите, които Тиъдър Рузвелт, тогавашният президент на Съединените щати, казал в речта си на годишния акт на Харвардския университет в 1905 г. сл.Хр.: „Ние всички знаем, както действително стоят нещата, че много от най-влиятелните и най-високо заплащани членове на адвокатските колегии във всеки богат център служат на специалната цел да изработват смели и остроумни планове, с помощта на които богатите им клиенти, било отделни личности, било дружества, да заобикалят законите, създадени, за да сложат ред в интересите на обществото, в похватите на едрия капитал“.

29

Типичен пример за изтребителната борба, обхванала цялото общество. Хората се плячкосвали един друг като хищни вълци. Големите вълци изяждали малките, а в тази социална глутница Джаксън е бил един от най-малките между малките вълци.

30

Интересно е да се отбележи грубостта на езика, която е била всеобща за говора в онези дни, като показателна за хищническите и грабителски страни на тогавашния живот. Тука ние имаме пред вид, разбира се, не ругатнята на Смит, а глагола „изтърси“, употребен от Ейвис Евърхард.

31

Тука се има предвид броят на гласувалите за социалистическата листа в Съединените щати през 1910 година. Нарастването на този брой ясно свидетелствува за бързия растеж на партията на революцията. Броят на гласувалите за нея в Съединените щати през 1888 г. бил 2 068; през 1902 — 127 713; през 1904 — 435 040; през 1908 — 1 108 427; през 1910 — 1 688 21).

32

В ужасната вълча борба на онези столетия никой не е бил постоянно сигурен, без оглед на това колко богатства е натрупал. От страх за благополучието на своите семейства хората измислили системата на осигуровките. За нас в този разумен век такава система е смешно нелепа и първобитна. Но в онзи век осигуряването било много сериозен въпрос. Забавното в цялата работа било, че фондовете на осигурителните дружества били често ограбвани и прахосвани от самите служители, на които били поверени.

33

Преди още Ейвис Евърхард да се роди, Джон Стюарт Мил писа в есето си „За свободата“: „Навсякъде, където има господствуваща класа, голяма част от морала води началото си от класовите й интереси и класовото й чувство за превъзходство“.

34