случайна бомба трябва да беше експлодирала сред тях, защото сганта, задържана, докато нейните мъртъвци и умиращи образували този вал, беше го изкачила и хвърлила напред своята пяна от живи, сражаващи се роби. Войници и роби лежаха едни до други, разпокъсани и осакатени, около и по останките от автомобилите и оръжието.
Ърнест скочи от колата. Две познати рамене под памучна риза и познат кръг от бели коси бе привлякъл погледа му. Аз не го гледах и едва когато пак — седна до мене и автомобилът се понесе напред, той каза:
— Това беше епископ Морхаус.
Скоро се озовахме сред зелени поля и аз хвърлих последен поглед назад към забуленото с пушеци небе. Долетя глух тътен на взрив — едва доловим и далечен. След това захлупих лице на гърдите на Ърнест и тихичко заридах, защото делото беше изгубено. Ръката, с която ме прегръщаше Ърнест, красноречиво разкриваше любовта му.
— За този път загубено, скъпа — каза той, — и не завинаги. Ние извлякохме поука. Утре делото ще възкръсне отново, обогатено с опит и дисциплина.
Автомобилът спря на железопътна гара. Тука щяхме да вземем влака за Ню Йорк. Докато чакахме на перона, три влака изтрополиха край нас, отиващи на запад, в Чикаго. Бяха претъпкани с дрипави общи работници, хора от бездната.
— Наряди от роби за възстановяването на Чикаго — каза Ърнест. — Нали знаеш, чикагските роби са всички избити.
XXV. ТЕРОРИСТИТЕ
Чак след като Ърнест и аз се върнахме в Ню Йорк и минаха много седмици, можахме напълно да разберем огромните размери на нещастието, сполетяло делото. Времената бяха жестоки и кръвопролитни. На много места, пръснати из страната, се бяха развихрили въстания на роби и кланета. Списъкът на мъчениците страхотно нарасна. Навсякъде се извършваха безброй екзекуции. Планините и пустотите бяха пълни с нелегални и бегълци, безмилостно преследвани. Нашите убежища се претъпкаха с другари, за чиито глави имаше обявени награди. По донесения от шпионите на Желязната пета, десетки убежища бяха разгромени от войниците.
Много другари се обезсърчиха и започнаха да си отмъщават с терористични действия. Крушението на надеждите им ги обезвери и отчая. Възникна множество независими от нас терористични организации, които ни причиняваха доста грижи123. Тези заблудени хора жертвуваха безразсъдно своя живот, често объркваха нашите планове и забавяха организирането ни.
А Желязната пета превъзмогваше всичко това, безстрастна и предпазлива, разчепкваше цялата тъкан на обществения строй, за да открие наши другари революционери, пресяваше наемниците, работническите касти и всичките си тайни служби, наказваше без милост и без пристрастие, понасяше мълчаливо всички ответни удари на отплата и запълваше празнините в бойните си редици веднага, щом се появеха. А успоредно с това Ърнест и другите водачи усилено работеха за прегрупиране на силите на революционното движение. Огромните размери на тази задача стават ясни, когато се…124
Информация за текста
© 1970 Сидер Флорин, превод от английски
Jack London
The Iron Heel, 1908
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 24 май 2007 г.
Последна редакция: NomaD, 25 май 2008 г.
Публикация
Профиздат, 1970
Превод от английски: Сидер Флорин
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7956]
Последна редакция: 2008-05-26 00:01:30
1
2
Второто въстание било до голяма степен дело на Ърнест Евърхард, макар той и да сътрудничил, разбира се, с европейските водачи. Задържането и тайното екзекутиране на Евърхард било най-голямото събитие през пролетта на 1932 г. сл.Хр. Въпреки това въстанието било подготвено от него тъй щателно, че неговите съконспиратори могли да осъществят плановете му почти без всякакво объркване и закъснение. Едва след екзекутирането на Евърхард жена му отишла в Уейк Робин Лодж — малка вила в планините Сонома в Калифорния.
3
Без съмнение тука тя има пред вид Чикагската комуна.
4
Въпреки цялото уважение, дължимо на Ейвис Евърхард, трябва да се изтъкне, че Евърхард е бил само един от многото способни водачи, подготвили Второто въстание. И днес, ако хвърлим поглед назад през вековете, можем спокойно да кажем, че дори да беше останал жив, завършекът на Второто въстание нямаше да е по-малко бедствен.
5
Второто въстание е било наистина международно. Това е бил исполински план — твърде исполински, за да бъде изкован от гения само на един човек. Работничеството при всички олигархии на света е било готово да се вдигне по даден сигнал. Германия, Италия, Франция и цяла Австралазия са били работнически страни — социалистически държави. Те са били готови да подпомогнат революцията. Те доблестно го сторили и тъкмо по тази причина, когато Второто въстание било смазано, също били смазани от обединените олигархии на света и социалистическите им правителства били заменени с олигархически.
6
Джон Кънингъм, бащата на Ейвис Евърхард, бил професор в Държавния университет в Бъркли, Калифорния. Тясната му специалност била физиката, а освен това правил много оригинални изследвания и бил много известен като учен. Главният му принос към науката е изследването на електрона и огромният му
