Желязната пета

49

Окови на краката — така са оковавали африканските роби; също и престъпниците. Едва с идването на Братството между хората тези окови били изхвърлени от употреба.

50

Макар хората като Евърхард да не са могли да си представят нейното естество, имало е други, дори и преди неговото време, които долавяли тази сянка. Джон С. Калхун казал: „Една сила се е надигнала в правителството, по-могъща от самите хора и съставена от много разнообразни и мощни интереси, слети ведно и държани ведно от свързващата ги сила на огромните излишъци в банките“. А великият хуманист Ейбрахъм Линкълн казал точно преди да бъде убит: „Виждам в близко бъдеще да възниква крива, която ме плаши и ме кара да треперя за сигурността на моята родина… Акционерните дружества са се възцарили, ще последва ера на поквара по високите места и паричната мощ на страната ще се задържи на власт, като влияе върху предразсъдъците на народа, докато богатството се съсредоточи в ръцете на неколцина и републиката бъде унищожена“.

51

Тази книга, „Икономика и образование“, била издадена през същата година. Оцелели са три екземпляра: два в Ардис и един в Асгард. Книгата се занимава с обстойни подробности относно един фактор за запазване на установения ред, а именно с капиталистическата насоченост на университетите и обикновените училища. Тя представлява логично и съкрушително обвинение срещу цялата образователна система, която насаждала в умовете на студентите само такива схващания, каквито били благоприятни за капиталистическия режим, и изключвала всички схващания, които били враждебни и пагубни. Книгата предизвикала фурор и била незабавно иззета от олигархията.

52

Няма никакви указания за името на организацията, обозначена с горните инициали.

53

От Бъркли до Сан Франциско се отивало само за няколко минути с ферибот. Тези, както и другите градове по брега на залива, образували фактически една община.

54

Оскар Уайлд, един от майсторите на езика от деветнадесети век на християнската ера.

55

Българският текст на сонета е взет от превода на Г. Чакалов.

56

Понижаване на цените до костуемата стойност или дори под нея. По този начин по-голямото дружество е могло да продава на загуба по-дълго, отколкото малкото, и да принуди малкото дружество да ликвидира. Обикновен похват при конкуренцията.

57

Много усилия били полагани през този период да се организира загиващата земеделска класа в политическа партия, която имала за цел да унищожи тръстовете и акционерните дружества с драстични законодателни мерки. Никой от тези опити не довел до успех.

58

Първият преуспяващ огромен тръст, почти с едно поколение изпреварил другите.

59

Фалирам, от фалит — своеобразна институция, която давала възможност на индивида, неиздържал на конкуренцията в промишлеността, да избегне заплащането на дълговете си. Резултатът бил смекчаване на твърде жестоките условия на безогледната социална борба.

60

Евърхард е прав по отношение на съществените подробности, при все че посочената от него дата на внасянето на законопроекта е погрешна. Законопроектът е бил внесен на 30 юни, а не 30 юли. „Протоколите на Конгреса“ са тука, в Ардис, и според направената справка законопроектът се споменава на следните дати: 30 юни, 9, 15, 16 и 17 декември 1902 година и 7 и 14 януари 1903 година. Незнанието, проявено от търговците, присъствували на тази вечеря, не е нещо необикновено. Много малко хора са знаели за съществуването на този закон. Революционерът Е. Ънтърмън през юни 1903 година издал в Джирард, Канзас, брошурата „Законопроектът за милицията“. Тази брошура е била слабо разпространена между работниците, но разделението на класите вече толкова напреднало, че членовете на средната класа изобщо никога не чули за брошурата и така законът останал за тях неизвестен.

61

Евърхард ясно посочва тука причината за всички работнически вълнения от онова време. При подялбата на общата печалба капиталът искал да получи всичко, каквото можел, а трудът също искал да получи всичко, каквото можел. Тази разпра за подялбата била непримирима. Докато съществувало системата на капиталистическото производство, трудът и капиталът продължавали да се карат за подялбата на общата печалба. Това е смешно зрелище за нас, но не бива да забравяме, че ние имаме седем века преднина пред хората, живели по онова време.

62

Тиъдър Рузвелт, който бил президент на Съединените щати няколко години преди това време, направил следващото публично изказване: „Необходими са по-либерални и по-широки двустранни споразумения за покупко-продажба на стоки, тъй че свръхпроизводството на Съединените щати да може задоволително да се пласира в чужди страни“. Разбира се, това свръхпроизводство, за което той споменава, представлявало печалбите на капиталистическата система, надхвърлящи консумативната способност на капиталистите. Именно по онова време сенаторът Марк Хана заявил: „Годишното производство на блага в Съединените щати надхвърля с една трета тяхната консумация“. А негов колега-