откраднал чужда жена. Решихме, че ако човек с голяма сила обижда братята си по племе, останалите трябва да го накажат сурово. Ако му се позволи да използва силата си, за да обижда другите, хората ще бъдат обхванати от страх и племето ще се разпадне и ние отново ще станем така слаби, както при първото нападение на месоядите, когато убиха Бу-уг.
Живееше между нас един много силен човек на име Пищяла, който не признаваше закона. Той разчиташе само на своята сила, затова открадна жената на Тройната мида. Онзи се опита да се бие, но Пищяла му строши черепа. Той беше забравил, че като решиха да спазват закона, хората бяха съединили силите си, и племето го уби, а тялото му окачихме на един клон на собственото му дърво в знак на това, че законът е по-силен от който и да е човек. Всички ние бяхме законът и няма човек, който да е по-могъщ от закона.
Ставаха и други нередности, защото трябва да знаете, не е лесно да се създаде племе. Имаше много и най-различни спорове, понякога за дреболии, които ни отнемаха много време, но какво беше да се съберат всички на съвет! Съвещавахме се сутрин и денем, вечер и нощем. Не ни оставаше време да търсим храна, защото вечно възникваха нови неща за решаване — ту се назначаваха стражи на превала, ту се определяше каква част от храната да се дава на тези, които винаги носеха оръжие и затова не можеха да си я набавят сами.
За да се уреди всичко, беше нужен някой главен, който да стане глас на съвета и да се отчита пред него. Ние избрахме Фит-фит. Той беше силен и хитър, а когато се разсърдеше, правеше с уста „фит-фит“ като дива котка.
На десетимата, които пазеха племето, наредихме да натрупат в най-тясната част на долината стена от камъни. Помагаха им жените, младежите и даже мъжете, докато стената не стана много яка. Хората напуснаха пещерите, слязоха от дърветата и си построиха колиби под прикритието на стената. Тези големи колиби са по-удобни от пещерите и леговищата по дърветата и животът ни стана по-добър, защото всички съединихме силите си и образувахме племе. Благодарение на стената, на стражите и на съгледвачите на нас ни оставаше повече време за лов, риболов и събиране на корени и плодове. Имаше повече и по-хубава храна, никой не гладуваше. А Трикракия — бяха го нарекли така, защото като дете му бяха счупили крака и се подпираше на тояга, — та Трикракия събра семена от дива царевица и ги пося край дома си в долината. После посади корени и всякакви други растения, които беше намерил в планинските долини.
Благодарение на построената от нас стена, на стражите и съгледвачите ние се чувствахме в Крайморската долина в пълна безопасност. Никой не се биеше за храна, защото тя стигаше за всички. При нас започнаха да идват цели семейства от други племена в съседните долини, а също и оттатък планината, където людете живееха повече като животни, отколкото като хора. И скоро Крайморската долина беше така населена, че семействата не можеха да се преброят. Но още преди това беше разделена земята, която по- рано беше обща и принадлежеше на всички. Пример даде Трикракия, когато посади царевицата. Повечето обаче не се интересуваха от земята. Смятаха, че е глупаво да ограждаме с камъни участъците си. Храна имаше в изобилие, а какво друго му трябва на човек? Спомням си как с баща ми правихме оградата на Трикракия, а той в замяна ни даде царевица.
Получи се така, че няколко души завладяха земята, и най-много Трикракия. Тези, които имаха земя, я даваха на други срещу царевица, корени, мечи кожи и риба, която земеделците получаваха от рибарите. С една дума, не успяхме да се огледаме и свободна земя не остана.
Горе-долу по това време умря Фит-фит и за вожд беше избран синът му, Кучешкия зъб. Той сам настоя да го изберат, защото баща му беше вожд. Даже се смяташе за по-мъдър от баща си. И наистина, отначало той беше добър вожд, много се стараеше, така че съветът имаше все по-малко работа. По това време изникна още един, Кривата уста, и стана важен човек в Крайморската долина. Ние никога не му бяхме обръщали внимание, докато той не започна да разговаря с духовете на умрелите. После го нарекохме Дебелака, защото не работеше, много ядеше и стана голям и дебел. Дебелака обяви, че само той познава тайните на смъртта, че е гласът на Бога. Той се сдуши с Кучешкия зъб и онзи нареди да му построят голяма колиба. Дебелака наложи табу на колибата и държеше там Бога.
Кучешкия зъб полека-лека си присвои правата на съвета, а когато съветът започна да роптае, заплашвайки, че ще избере друг вожд, Дебелака се посъветва с Бога и каза, че това е неугодно на Божията воля. Трикракия и другите притежатели на земя подкрепиха вожда, те подкупиха най-силния в съвета, Морския лъв, като тайно му дадоха земя, много мечи кожи и няколко кошници царевица. И тогава Морския лъв каза, че с устата на Дебелака говори Бог и трябва да му се подчиним. Скоро назначиха Морския лъв за помощник на вожда и той говореше от името на Кучешкия зъб.
Освен това имаше в племето един, Плоския корем, нисичък и толкова тънък в средата, като че никога не се е наяждал до насита. В устието на реката, там, където в плитчината вълните затихват, той постави голям кош за риба. Никой дотогава не се беше сетил да лови рибата по този начин. Той прави коша няколко седмици с помощта на жена си и сина си, а ние му се смеехме. Но когато всичко беше готово, той още първия ден хвана толкова риба, колкото цялото племе не можеше да налови за една седмица. Това хрумване ни хареса. В реката имаше още едно подходящо място, където можеше да се постави голям кош. Ние с баща ми и още десетина човека решихме да последваме примера на Плоския корем. Но от голямата колиба на Кучешкия зъб дотичаха стражите. Те започнаха да ни бодат с копията и ни заповядаха да се махаме, защото Плоския корем с разрешението на Морския лъв, помощника на Кучешкия зъб, беше решил да постави и там кош.
Надигна се ропот и баща ми поиска да се свика съветът. Но когато стана да говори, Морския лъв му прободе гърлото с копие и баща ми умря. А Кучешкия зъб, Плоския корем, Трикракия и всички, които имаха земя, казаха, че така трябва. Дебелака потвърди — такава била Божията воля. След това хората се бояха да говорят в съвета и съветът се разпадна.
А имаше един — викаха му Свинската зурла, — който намисли да развъжда кози. Той беше разбрал, че месоядите правят така и скоро имаше цели стада. Тези, които нямаха нито земя, нито кошове за риба, се цаняваха при Свинската зурла, за да си изкарат прехраната. Те ходеха с козите, пазеха ги от диви кучета и тигри, изкарваха ги на паша в планината. Срещу това той им даваше козе месо и кожи да си покриват тялото, а те често разменяха козето месо за риба, царевица и корени.
Точно по това време се появиха парите. Измисли ги Морския лъв след като се посъветва с Кучешкия зъб и Дебелака. Работата е там, че тези тримата имаха дял във всичко, което се произвеждаше в Крайморската долина. От всеки три кошници царевица една се даваше на тях. Същото беше с рибата и козите. Те хранеха стражите и съгледвачите, а останалото си прибираха. Понякога, след голям улов, не знаеха какво да правят с дела си. И тогава Морския лъв накара жените да правят от мидени черупки пари — малки кръгли плочки, гладки и красиви, с отвърстие по средата. Плочките се нанизваха на конец и тези нанизи се наричаха пари.
За един наниз даваха 30 или 40 риби, но на жените, които правеха но един наниз на ден, даваха от дела на Кучешкия зъб, Дебелака и Морския лъв, който те не можеха да изядат, по две риби. Затова всички пари бяха техни. После казаха на Трикракия и на другите земевладелци, че ще вземат дела си от царевица и корени в пари. На Плоския корем също казаха, че ще вземат дела си от риба в пари, и на Свинската зурла казаха, че ще прибират дела си от кози и сирене в пари. Получи се така, че човек, който нямаше нищо, беше принуден да работи за тези, които притежаваха нещо, и му плащаха с пари. За тях той си купуваше царевица, риба, месо и сирене. А Трикракия и другите богаташи даваха на Кучешкия зъб, Морския лъв и Дебелака тяхната част в пари. Тези тримата плащаха на стражите и съгледвачите с пари, а те с тях си купуваха храна. И понеже Парите бяха евтини, Кучешкия зъб направи много хора свои стражи. Парите лесно се правеха и някои се опитваха сами да си направят плочки от мидени черупки. Но стражите ги биеха с копията и ги обсипваха със стрели, твърдейки, че тези, които правят пари, се опитват да разрушат могъществото на племето. А да се руши могъществото на племето не бива, защото тогава ще дойдат отвъд планината месоядите и ще избият всички.
Дебелака тълкуваше волята на Бога, но после повика Счупеното ребро и го направи жрец, за да провъзгласява волята на самия него, на Дебелака, и да държи вместо него речи. И двамата накараха другите да им служат. Така постъпиха и Плоския корем, и Трикракия, и Свинската зурла — край техните колиби вечно се припичаха разни безделници, които те използваха за различни поръчки. Все повече бяха хората, които се откъсваха от работа, а останалите трябваше да се трудят повече отпреди. Оказа се, че някои не искат да работят и търсят начин да накарат другите да работят вместо тях. Един, по прякор
