Кривогледия, намери такъв начин. Той пръв направи от царевица огнено питие. И после вече не работеше, защото тайно се беше наговорил с Кучешкия зъб, Дебелака и другите богаташи, че ще бъде единственият, който има право да прави огнено питие. Но самият той нищо не правеше. Вместо него работеха другите, а той им плащаше с пари. После продаваше питието и хората с охота го купуваха. А колко нанизи с пари беше дал на Кучешкия зъб, на Морския лъв и на останалите — чет нямаха!
Когато Кучешкия зъб реши да си вземе втора жена, а след това и трета, Дебелака и Счупеното ребро го подкрепиха. Те казаха, че Кучешкия зъб не е като останалите и че над него е само Бог, когото Дебелака криеше в запретената колиба. Кучешкия зъб потвърди думите им и каза, че би искал да знае кой е недоволен от това, че има много жени. Освен това направиха на Кучешкия зъб голяма лодка и за това откъснаха много хора от работата им. Те безделничеха и само когато той решеше да се качи на лодката, сядаха зад веслата. Освен това той назначи Тигровата муцуна за началник на стражата и оня стана дясната му ръка и убиваше хората, които не се харесваха на вожда. Тигровата муцуна на свой ред си назначи помощник, който стана дясната му ръка и убиваше хората, които не се харесваха на началника му.
И ето кое е странното: колкото по-тежка ставаше работата, толкова по-малко храна получавахме.
— Но вие сте имали кози и царевица, корени и кошове за риба — възрази Боящия се от мрака. — Вие сте работели и не сте могли да си набавите храна?
— Така е, можехме — съгласи се Дългобрадия. — Трима души хващаха с коша повече риба, отколкото цялото племе преди. Но не ви ли казах, че бяхме глупаци? Колкото повече храна се научавахме да добиваме, толкова по-лошо се хранехме.
— И не разбирахте, че всичко изяждат тези, които не работят? — попита Жълтоглавия.
Дългобрадия печално поклати глава.
— Кучетата на вожда бяха затлъстели от месото и хората, които не работеха и се припичаха на слънце, плуваха в тлъстини, а в същото време малките деца плачеха от глад и не можеха да заспят.
Потиснат от мрачната картина на глада, Бързоногия елен си откъсна парче мечешко и като го набоде на една пръчка, го изпече на жарта. С апетит, силно мляскайки, той изяде месото. Дългобрадия продължи:
— Когато започвахме да роптаем, ставаше Дебелака и разправяше, че Бог е наредил избраните да владеят земята и козите, кошовете за риба и огненото питие, че без такива мъдреци ще се превърнем в диви зверове, както в онези времена, когато живеехме по дърветата.
След него ставаше певецът, който служеше на вожда. Викаха му Дървеницата — един такъв дребен, уродлив, сгърчен, не умееше нито да работи, нито да воюва. Но обичаше сочен костен мозък, отбрана риба, прясно козе мляко, млади царевични мамули и удобно място до огнището. Той започна да съчинява песни в чест на вожда и успя без нищо да прави да бъде сит. А когато хората започваха да роптаят, някои даже хвърляха камъни по къщата на вожда, той захващаше песен за това колко е хубаво да си рибояд. Пееше, че ние сме божи избраници и най-достойните хора на земята. Наричаше месоядите гарвани и свине и ни призоваваше да се сражаваме доблестно и да умираме, изпълнявайки Божията повеля — да унищожаваме месоядите. От тази песен в сърцата ни лумваше пламък, ние горяхме от желание да тръгнем срещу врага. Забравяхме глада, забравяхме недоволството си и с викове тръгвахме след Тигровата муцуна през превала, убивахме месоядите и се радвахме на победата.
Но в Крайморската долина нещата не ставаха по-добри. Единствено ако работеше като ратай при Трикракия, Плоския корем или Дебелака, човек можеше да се изхрани, защото не беше останала свободна земя, на която да се отглежда царевица. Често Трикракия и приятелите му нямаха работа за всички. Тогава всички гладуваха, гладуваха жените, децата и старите им майки. Тигровата муцуна обяви, че желаещите могат да станат стражи и много от хората се съгласяваха, след това не правеха нищо, освен да бият с копията си тези, които работят и роптаят, че трябва да хранят толкова безделници.
Когато хората започваха да недоволстват, Дървеницата пееше нови песни. Той пееше, че Трикракия, Свинската зурла и останалите са силни и мъдри вождове и затова имат толкова много. Ние трябва да се гордеем с тях и да се радваме, че имаме такива мъдреци, да благодарим на съдбата. Ако не бяха те, казваше песента, ние щяхме да загинем от собственото си нищожество и от ръката на месоядите. Затова трябваше да сме щастливи, като им даваме всичко, което пожелаят. Дебелака, Свинската зурла и Тигровата муцуна се съгласяваха.
— Добре, тогава и аз ще бъда силен! — заяви веднъж Дългите зъби. Той събра царевица, свари огнено питие и започна да го продава за нанизи пари. Кривогледия много се ядоса и започна да го упреква. А онзи заяви, че също е силен и обеща да му строши главата, ако вдигне шум. Кривогледия се изплаши и отиде при Трикракия и Свинската зурла. После тримата отидоха при Кучешкия зъб. Той извика Морския лъв, а Морския лъв на свой ред изпрати вест на Тигровата муцуна. Тигровата муцуна изпрати стражите и те изгориха дома на Дългите зъби заедно с огненото питие, което беше сварил, а него и семейството му убиха. Дебелака каза, че това е справедливо, а Дървеницата запя нова песен за това, че трябва да се спазва законът, че Крайморската долина е най-прекрасното място на света и всеки, който я обича, трябва да тръгне да унищожава лошите месояди. В сърцата ни отново лумваше пламък и ние забравяхме недоволството си.
Странни неща ставаха в долината. Когато Плоския корем имаше добър улов и трябваше за малко пари да продава много риба, той я хвърляше обратно в морето, за да получи за останалата част повече пари. Понякога Трикракия даже не засяваше огромните си ниви, за да спечели от царевицата повече. Жените правеха много плочки от мидени черупки, защото за да се купи нещо, бяха нужни много пари. Тогава Кучешкия зъб забрани да се правят пари. Жените останаха без работа и започнаха да се наемат на местата на мъжете. Аз например ловях риба с кош и всеки пет дни получавах един наниз пари. Дойде сестра ми и за същата работа започнаха да й дават един наниз за десет дни. Трудът на жените беше по-евтин, пък и по- малко храна им трябваше. Тигровата муцуна заяви, че мъжете трябва да бъдат стражи. Само че аз не можех да стана страж — куцах с единия крак и Тигровата муцуна не би ме взел. Такива като мене бяха много. Ние, клетниците, можехме само да се молим за работа или да наглеждаме децата, докато жените са заети.
Жълтоглавия също огладня и опече на жарта къс мечешко месо.
— А защо не се вдигнахте и не ги избихте — Трикракия, Свинската зурла, Дебелака и всички останали? — учудено попита Боящия се от мрака. — Тогава щяхте да имате храна.
— Ние не разбирахме това — отговори Дългобрадия. — До гуша бяхме затънали в грижи, пък и тия стражи с копията, и приказките на Дебелака за Бога, и Дървеницата с неговите песни… А когато някой започнеше да се замисля и да изрича мислите си на глас, стражите на Тигровата муцуна го отвеждаха, връзваха го за една скала до самата вода и приливът го удавяше.
Странно нещо са това парите! Точно като песните на Дървеницата. Уж всичко беше както трябва — пък излизаше обратното. Ние дълго не можехме да разберем каква е работата. Кучешкия зъб започна да трупа пари. Той ги събираше в една къща, която стражите денонощно охраняваха. И колкото повече пари се трупаха там, толкова по-скъпи ставаха и трябваше да се работи по-дълго за един наниз. А и през цялото време се говореше за война с месоядите и Кучешкия зъб, и Тигровата муцуна пълнеха колибите си със зърно, сушена риба, пушено козе месо и сирене. Натрупаха огромни запаси, а хората в планините нямаха какво да ядат. И как мислите? Едва хората започваха да роптаят на глас, и Дървеницата захващаше нова песен, Дебелака разправяше, че Бог е заповядал да се унищожат месоядите, а Тигровата муцуна ни водеше отново през превала да убиваме и да умираме. Аз не бях достатъчно добър за страж, но когато се обявеше война, Тигровата муцуна ме вземаше заедно с останалите. Ние се сражавахме, докато не свършеха запасите пи отхрани. Тогава се връщахме и се хващахме отново за работи, за да ГИ попълним.
— Вие сте били луди — рече Бързоногия елен.
— Наистина бяхме луди — съгласи се Дългобрадия. — Ние нищо не разбирахме, абсолютно нищо. Счупения нос твърдеше, че всичко е устроено несправедливо. Вярно, станахме силни едва когато съединихме силите си, казваше той. Справедливо беше и това, че племето започна да лишава от сила тези, които обиждаха и биеха другите, които крадяха жените на братята си и убиваха съседите си. Но сега племето не става по-силно, а отслабва, казваше той, защото се появиха хора с друга сила, които му вредят. Това са Трикракия, зад когото стои силата на земята, Плоския корем, зад когото са рибарските кошове, Свинската зурла, зад когото е силата на козето месо. Счупения нос казваше, че те трябва да бъдат лишени от злата си сила, да бъдат накарани да работят и да не позволяваме на тези, които не работят, да ядат.
А Дървеницата вече пееше за Счупения нос и такива като него — че те теглели племето назад, към живота по дърветата.
