— Моя мила госпожице… — отново се опита да подхване той.
— Не искам да приказвам с вас — запуши тя устата му. — Вървете си на своята шхуна и се махайте… — Той долови сподавеното й ридание през паузата, след която девойката довърши — … завинаги.
Този път, щом отвори уста да заговори, думите замряха на устните му от силно мушване с дулото на оръжието в корема.
— Ако посмеете някога да се върнете (да ми прости мадоната!), аз ще се самоубия!
— В такъв случай по-добре ще е да си вървя — нехайно рече Франсис, обърна се и величествено закрачи към лодката, обзет от смущение и от желание да се изсмее на самия себе си заради играната от него глупава и непонятна роля.
В усилието да запази сетната капка собствено достойнство, той не забеляза, че девойката върви подире му. Когато вдигна носа на лодката от пясъка, Франсис си даде сметка, че едва доловим повей шумоли в листата на палмите. Водата край брега бе започнала да потъмнява от налетелия от сушата ветрец, а далече оттатък огледалната повърхност, рифовете, затварящи лагуната Чирики, трептяха като мираж над покрилото се с тъмни бразди море.
Той понечи да се качи в лодката, но едно ридание го накара да спре и да обърне глава. Отпуснала ръката с револвера, непознатата млада жена плачеше. Без много да мисли, Франсис пристъпи към нея и въпросително и съчувствено я докосна с ръка. Девойката потрепери от допира, дръпна се от него и с упрек го загледа през сълзя. Той сви рамене пред постоянната промяна на настроенията й и безсилен да проумее загадъчното й държане, вече беше готов да се обърне към лодката, когато тя го спря.
— Бихте могли поне… — започна тя, но се запъна и преглътна. — Бихте могли да ме целунете за сбогом.
Тя поривисто се приближи с отворени обятия и увиснал в дясната й ръка, неотговарящ на положението револвер. Франсис озадачено се поколеба за миг, после я прегърна и се смая, когато получи страстна целувка по устните, след което девойката обори глава на рамото му и избухна в сълзи. Въпреки изумлението той усещаше револвера, притиснат между плешките към гърба си. Тя вдигна мокро от сълзи лице и го зацелува пак и пак, а той си мислеше дали не постъпва непочтено, като отговаря на целувките й с почти раван на нейния и не по-малко загадъчен порив.
Обзет от чувството, че въобще не го е грижа колко ще продължи този нежен епизод, Франсис се стресна, когато тя бързо се дръпна от него и с лице, отново пламнало от гняв и презрение, заплашително му посочи с револвера лодката.
Франсис сви рамене, сякаш искаше да каже, че не може да каже „не“ на хубава жена, покорно седна на греблата с лице към девойката и загреба към лагуната.
— Светата дева да ме спаси от своенравното ми сърце! — навика девойката, дръпна със свободната си ръка някакъв медальон от пазвата си и сред дъжд от златни мъниста захвърли накита във водата, между себе си и Франсис.
В същия миг той видя трима мъже, въоръжени с пушки, да изскачат от джунглата към мястото, където девойката се беше отпуснала на пясъка. Когато я вдигнаха, те забелязаха Франсис, който беше почнал да гребе здравата. През рамо той видя „Анхелика“, обърната по вятъра и леко наведена, да пори водите към него. В следващия миг един от триото на брега, брадат възрастен мъж, насочи бинокъла на девойката към него. А след още един миг, захвърлил бинокъла, брадатият се целеше в него с пушката…
Куршумът плесна във водата на една крачка от борда на лодката и Франсис видя как момичето скочи на крака, бутна с ръка приклада и осуети втория изстрел. След това, гребейки бързо, той видя мъжете да се отделят от девойката и да се прицелват в него с пушките си и видя как девойката ги заплаши с револвера и накара да свалят оръжието си.
Обърната срещу вятъра, за да забави ход, „Анхелика“ пенеше водата до самата му лодка и с един ловък скок Франсис се озова на борда; капитанът вече бе завъртял щурвала, шхуната се обърна по вятъра и изду платна. С момчешки жар Франсис изпрати за сбогом въздушна целувка на девойката, която не сваляше очи от него, и я видя, че захлупи лице на рамото на брадатия възрастен мъж.
— Лют пипер, а… тези проклети, ужасни, побъркани от гордост Солановци — подхвърли на Франсис мелезът капитан и белите му зъби блеснаха.
— Съвсем чалнати… направо щури, празни глави — засмя се в отговор Франсис, изтича към парапета и продължи да праща въздушни целувки на непознатата девойка.
Гонена от духащия към морето вятър, „Анхелика“ излезе от лагуната Чирики, измина около петдесет мили покрай рифовете и стигна до островите Бик и Телец към полунощ, когато капитанът я спря, за да дочака развиделяването. След закуска един моряк, ямайски негър, закара Франсис с малката лодчица да поразучи Бика, по-големия от двата острова, където, според думите на капитана, можеше да свари по това време на годината много индианци, дошли от материка на лов за костенурки.
И Франсис тозчас откри, че се е отдалечил не само на тридесет градуса географска ширина от Ню Йорк, но и на тридесет столетия от последната дума на цивилизацията, кажи-речи, до първата диря на първобитния човек. Голи, само с дрипи от ютено зебло на бедрата, въоръжени със страхотно тежки, приличащи на брадви мачете, ловците на костенурки бързо доказаха, че са истински просяци и опасни главорези. Бикът бил тяхна собственост, заявиха му те, като използуваха за преводач неговия моряк; обаче Телецът, който им принадлежал в миналото, през сезона на лова на костенурки, сега бял завладян от един нетърпим бесен гринго, чието безразсъдно и властно държане му спечелило сред тях с цената на страха уважение, дължимо на човешко същество, по-ужасно от самите тях.
Срещу сребърен долар Франсис изпрати по едного от тях съобщение до тайнствения гринго, че иска да го посети; в това време останалите се скупчиха около лодката, взеха да просят пари, недружелюбно да го разглеждат и дори най-безочливо му откраднаха лулата, още топла от устните му, както я беше оставил до себе си на кърмата. Той веднага шибна един юмрук в ухото на крадеца и на следващия крадец, който пък я грабна от него, и си върна лулата. Изтеглените мачете заблестяха на слънцето, готови да го насекат на парчета, но Франсис обузда шайката, като насочи срещу тях автоматичния си пистолет; а докато дръпналите се вкупом настрана индианци зловещо си шепнеха, той направи откритието, че единственият му моряк преводач не е надежден, и видя завръщащия се пратеник. Негърът се приближи до ловците на костенурки и им заговори с приятелски и угоднически тон, който не се хареса на Франсис. Пратеникът му връчи собствената му бележка, която бе надраскано с молив: „Vamos“.
— Май че ще трябва да отида оттатък лично — каза Франсис на негъра, след като го повика със знак.
— Съветвам ви да бъдете много внимателен и крайно предпазлив, сър — предупреди го негърът. — Съвсем не е изключено тези лишени от разсъдък животни да постъпят по най-неразумен начин, сър.
— Качвай се в лодката и ме прекарай оттатък — заповяда кратко Франсис.
— Не, сър — отговори чернокожият моряк. — Много съжалявам, сър, но трябва да ви кажа, че съм се пазарил за матрос на капитан Трефетен и не съм се пазарил да се самоубивам, тъй че не виждам защо трябва да отивам с вас оттатък на сигурна смърт, сър. Най-хубавото, което можем да направим, е да се измъкнем оттука, че е доста горещо, а положително и без всякакво съмнение ще стане още по-горещо, ако останем, сър.
С дълбока погнуса и презрение Франсис мушна автоматичния си пистолет в джоба, обърна гръб на облечените със зебло диваци и закрачи между палмите. Там, където огромна коралова канара стърчеше изправена на ръб от някакъв отдавнашен земен трус, той слезе на пясъка. Край брега на Телеца, отвъд тесния проток, имаше малка лодка. На брега от тази страна стоеше неустойчиво наглед и явно пробито кану, издълбано от цяло дърво. Когато го наведе, за да излее събралата се вода, Франсис забеляза, че ловците на костенурки то бяха последвали и сега го зяпаха от края на кокосовата горичка, обаче малодушният му моряк не се виждаше.
Да премине протока, бе въпрос на няколко мига, но щом стъпи на брега на Телеца, той бе посрещнат от нова проява на негостоприемство от страна на висок, бос млад мъж, който излезе иззад една палма с автоматичен пистолет в ръка и кресна: — Vamos! Махай се! Да те няма!
— И таз хубава! — възкликна Франсис полу на шега, полусериозно. — Човек не може да мръдне по тия места, без да му тикнат пистолет под носа. И всеки ти казва: „Махай се pronto“.
— Никой не те е канил — отвърна непознатият. — Ти се натрапваш. Махай се от моя остров. Давам ти половин минута.
