— Гърбът ми все още ме наболява — каза Ейнджъл.
— Дай да видя.
Тя се поколеба за миг, защото си спомни последния път, когато Хоук бе промил раните, оставени от кукичката. Този път обаче Ейнджъл имаше бански под блузата си и беше посред бял ден, а не късно следобед, когато здрачът над океана ставаше някак загадъчен.
„Освен това този път вече знам, че ангел и ястреб са лоша комбинация в леглото.“
— Добре — съгласи се тя.
Обърна гръб на Хоук и разкопча бързо дрехите си. Когато размърда рамене, за да измъкне ръцете си от дългите ръкави на блузата, отново усети болка и се намръщи.
— Исках да накарам Дери да погледне раната, но…
Хоук пое рязко дъх и Ейнджъл млъкна. Тъмните му очи оглеждаха раната. Двете места, на които се беше забила кукичката, бяха отекли и бяха горещи на пипане.
Хоук стисна устни. Спомни си как Ейнджъл се бе хвърлила пред него, за да защити лицето му.
А той й се бе отплатил, като я бе наранил още по-дълбоко.
— Кога за последен път си я промила?
Ейнджъл се стегна при грубостта в тона му.
— Не мога да стигна раната.
Хоук изруга тихо.
— Ще стопля вода — каза той.
Ейнджъл понечи да възрази, но осъзна, че нямаше смисъл. Погледна към слънцето.
„Има достатъчно време за риболов — помисли си тя. — Цял следобед. Може дори да остане време да подремна малко.“
Миналата нощ не бе спала добре, защото сетивата й бяха останали напрегнати в присъствието на Хоук. Дори ако лодката беше по-голяма, едва ли щеше да спи по-добре. Понякога самата мисъл, че двамата с Хоук деляха един и същ свят, беше достатъчна, за да разстрои Ейнджъл.
Когато Хоук стопли водата, Ейнджъл разгъна едно одеяло на кърмата, където бе спала миналата нощ. След това легна предпазливо по корем.
Не й беше студено, въпреки че беше само по бански костюм. Слънцето се намираше точно над яхтата и обливаше с топлина и светлина закътания залив. Яхтата се поклащаше леко.
Лек ветрец се промъкваше между клоните на дърветата, караше ги да потрепват и да въздишат.
— Будна ли си? — попита тихо Хоук.
— А-ха — отвърна Ейнджъл.
Тя се обърна да го погледне, твърде отпусната, за да мисли как да съставя цели изречения.
Хоук я гледаше с желание, което едва успяваше да прикрие. Клепачите й хвърляха сенки, които трептяха върху бялата й кожа. Слънцето беше зачервило леко бузите й, а спокойствието бе смекчило устните й в пълни, чувствени извивки. Банският костюм беше с цвета на очите й и блестеше леко.
Тя бе разпуснала косата си и я беше отметнала встрани. Сега къдриците й блестяха като злато на светлината на слънцето. Под тях се виждаха раменете й, изкусителната извивка на гърба й, контрастът между тесния й кръст и изненадващо зрелия вид на бедрата й, грациозната дължина на краката й…
Всяка извивка в тялото на Ейнджъл бе толкова женствена, че на Хоук му се наложи да отмести за миг поглед от нея, за да овладее възбудата си, която бе станала болезнена. Той се намръщи и сложи плата върху малката рана.
— Кажи ми, ако е твърде горещо.
Ейнджъл затвори очи.
— Боли ли? — попита тихо Хоук. След това добави: — Не искам да те нараня отново, Ейнджъл.
— Няма нищо, Хоук — каза бавно тя.
Той въздъхна.
— Добре. Ще се върна след малко.
Когато Хоук се върна, беше обул дънките си. Изплакна парчето плат, след което го сложи върху раната с нежност, която започваше да се превръща в негова втора природа, когато докосваше Ейнджъл.
— Добре ли е?
Ейнджъл кимна, при което косата й се раздвижи.
Хоук седеше и я наблюдаваше с мрачен поглед. Всеки път, когато изплакнеше плата, двете ранички сякаш му се подиграваха.
Досега никой не беше правил нищо, за да го предпази от нараняване. Саможертвата на Ейнджъл му действаше опустошително.
Сега той я желаеше както никога не бе желал друга жена, но по-силна от желанието бе решителността му никога вече да не я наранява. Тя вече беше загубила твърде много.
В красивите й очи се криеха твърде много призрачни сцени.
„Трябваше да оставиш кукичката да се забие в мен.“
Хоук не осъзна, че бе изрекъл тази мисъл на глас, докато очите на Ейнджъл не се отвориха и тя не го погледна.
— Не можех да го направя — каза тя.
— Защо? Познавам хора, които биха го направили.
Ейнджъл се опита да отговори нещо, но в крайна сметка само сви рамене.
— Просто не можех. Ти нямаше как да се предпазиш от нещо, което не можеше да предвидиш.
— Такъв е животът — каза саркастично Хоук. След това добави много по-тихо: — Иска ми се да те бях срещнал преди много време. Преди…
Той млъкна внезапно. Изплакна отново плата и го сложи нежно върху гърба на Ейнджъл.
— Преди какво?
Наблюдаваше Хоук изпод дългите си мигли и се питаше какви ли спомени бяха накарали лицето му да изостри чертите си.
— Коя беше тя, Хоук?
— Не беше само една.
Саркастичният тон и хладното изражение се бяха върнали, но ръцете на Хоук бяха все така нежни. След това на лицето му се изписа презрение.
— Това не е съвсем вярно — каза той. — Всъщност имаше само една жена. Първата. Тя ме научи на всичко, на което жената може да научи мъжа.
— Освен на обич.
— Тя не беше способна да обича.
Ейнджъл затвори очи, за да пропъди сълзите. Вече не можеше да понесе да гледа как спомените карат Хоук да присвива очи от болка. Копнежът, който се криеше дълбоко в него, достигаше до Ейнджъл със сила, която я безпокоеше.
„Коя е била тя? Какво е направила, за да го научи на омраза, а не на обич?“
Когато Ейнджъл отвори очи, Хоук вече го нямаше.
Преди да го извика, той се появи от кабината с леген гореща вода в ръце. След това седна отново, наведе се над Ейнджъл и докосна много внимателно кожата около раната.
Тя си пое рязко дъх.
— Заболя ли те? — попита Хоук и вдигна пръсти.
Ейнджъл поклати глава. Не знаеше как да каже на Хоук, че реакцията й се дължеше повече на удоволствие, отколкото на болка.
Нежността на докосването му се разля по тялото й и пропъди болката. Платът се докосна отново до кожата й и успокои горещата й плът. Ейнджъл си пое дъх, треперейки, отпусна се и се остави на усещанията, предизвикани от неочакваната нежност на Хоук.
Хоук видя и усети как Ейнджъл се отдава на ръцете му. Съзнанието, че я бе накарал да изпита нещо различно от болка, успокои нуждата и съжалението, които го разкъсваха.
Трябваше да знае дали беше способен да носи нещо различно от разруха и болка. Трябваше да повярва, че да бъде с Ейнджъл, нямаше да означава тя да бъде наранена отново, този път по-дълбоко — рана, която щеше да я съсипе, както бе съсипан и той преди толкова много години.
