Хоук не можеше да върне миналото и да заличи горчивината и последствията от нея. Можеше обаче да се опита да обясни какво се беше случило и тогава Ейнджъл може би щеше да осъзнае, че той всъщност не бе искал да я нарани.
Хоук просто бе правил онова, което бе правил винаги, откакто бе навършил осемнайсет — бе използвал жените безгрижно и жестоко, както те бяха използвали него.
„Но как мога да обясня това?“
Когато Хоук най-накрая заговори, гласът му беше спокоен.
— Бях на дванайсет години, когато баща ми почина — започна той. — Беше прегазен от трактора. Опитах… но не можех да му помогна с нищо.
Ейнджъл сви леко ръце и заби нокти в одеялото. Хоук говореше за смъртта толкова спокойно, сякаш това беше просто един обикновен факт.
— С баба ми не можехме да се справяме сами с работата във фермата, но не можехме да си позволим да наемем работник — продължи Хоук. — Тя имаше и една внучка. Истинска внучка, както тя често обичаше да повтаря. Дъщеря на дъщеря й.
Тишина. След малко той продължи:
— Джена беше на осемнайсет, когато се премести да живее при нас. Беше силна, дива и студена като зимен вятър.
Ейнджъл осъзна инстинктивно, че Джена беше жената, която беше научила Хоук да мрази. Личеше си по изпълнения му със студенина и презрение глас.
— Тримата успяхме да запазим фермата в добро състояние. Работата беше тежка. Баба почина, когато бях на четиринайсет. Джена беше определена за мой настойник.
Хоук се поколеба, докато сравняваше онова, което възнамеряваше да каже на Ейнджъл, живота, който тя бе водила на същите години. Пикници на брега и смях. Невинност.
— Джена ме прелъсти вечерта след погребението на баба.
Ейнджъл не можа да прикрие шока си.
— Но ти си бил само на четиринайсет! — възкликна тя.
— Имах телосложение на мъж и от две години копнеех за жена, въпреки че не го осъзнавах. Джена обаче го знаеше. Тя знаеше всичко за мъжете. Беше родена курва. Безсърдечното чукане беше в природата й.
Ейнджъл издаде някакъв тих звук.
— Тогава не знаех каква беше Джена — продължи Хоук с презрение, насочено към самия него. — Тялото ми беше на мъж, но чувствата и преценките ми бяха момчешки. Мислех, че Джена е най-идеалната жена, която господ някога е създавал.
Горчивият смях на Хоук опъна нервите на Ейнджъл.
Той все още държеше болката в себе си.
— Истината беше доста по-различна — каза Хоук. — Истината беше, че аз бях най-големият глупак, който се бе раждал някога.
Ейнджъл се подпря на лакти и изви тяло, за да може да вижда лицето му.
— Ти си бил просто, момче. Не си можел да разпознаеш една… една…
— Кучка? — помогна й саркастично Хоук. — Курва? Мръсница? Наричал съм Джена с всички тези имена и с по-лоши. Всичките бяха верни, особено най-обидните.
Той присви очи, докато те се превърнаха в блестящи кафяви цепки, но когато продължи разказа си, гласът му беше напълно спокоен.
— Джена ми каза, че имаме нужда от пари, и затова аз започнах да участвам в състезания с коли и лодки, изобщо с всичко, което ми попаднеше. Имах добри рефлекси и по хлапашки вярвах, че ще живея вечно. Печелех повече, отколкото, губех.
Ейнджъл зачака със затаен дъх.
— Давах парите на Джена и тя се грижеше банката да не ни вземе фермата по време на сушавите години. След това настъпиха две добри години, когато имаше достатъчно дъжд и слънце в най-подходящото време.
Хоук погледна Ейнджъл и осъзна, че компресът бе паднал от гърба й.
— Легни — каза тихо той.
Ейнджъл се поколеба, защото искаше да вижда Хоук докато той говореше.
Две силни ръце натиснаха леко раменете й. Тя отстъпи и легна отново по корем. Очите й следяха изражението му, докато Хоук изплакваше плата в легена с вода. Тя дори не усети кога платът бе поставен отново върху гърба й.
— Продължих да се състезавам — каза Хоук. — Парите бяха повече, отколкото можех да изкарам с работата си във фермата. Тогава Джена ми предложи план — да продадем фермата и да купим истинска състезателна кола, с която да участвам в състезанията.
Гласът му беше провлачен, но презрението му към Джена и самия него караше всяка дума да плющи като камшик.
— Не можех да повярвам на късмета си. Не само че чуках най-страстното гадже в Тексас, но и тя предлагаше да ми даде своята половина от фермата, за да мога да участвам в големи състезания. Какво повече може да иска едно момче?
„Обич“ — помисли си Ейнджъл.
Тя не можеше да изрече това на глас. Беше започнала да разбира защо Хоук смяташе, че любовта си е чиста измама.
— Отидохме при адвокат и подписахме необходимите документи — продължи Хоук. — Щях да получа парите на осемнайсетия си рожден ден, когато Джена вече нямаше да бъде мой настойник. Щяхме да се оженим, да си купим състезателен автомобил и да живеем щастливо заедно.
Хоук не каза нищо повече.
Ейнджъл се напрегна. Не й се искаше да го пита, знаеше, че не трябваше да го пита… но не можеше да се спре.
— Какво се случи? — попита колебливо Ейнджъл.
Глава 22
Отначало Ейнджъл си помисли, че Хоук няма да й отговори. Но той сви рамене и заговори отново. Гласът му беше студен и далечен.
Хоук също.
— В деня на осемнайсетия си рожден ден се върнах у дома ухилен като идиот, стиснал някаква пластмасова купа в ръце. В къщата нямаше никого, освен една млада жена. Не я познавах. Беше бременна и се изненада също толкова, когато ме видя, колкото и аз, когато видях нея.
Когато тишината стана твърде тежка, Ейнджъл каза:
— Не разбирам.
— Нито пък аз. Тогава жената ми каза, че съпругът й купил фермата от Джена, платил в брой и притежавал абсолютно всичко, освен дрехите на гърба ми.
Тишината се проточи толкова дълго, че Ейнджъл се уплаши, че Хоук може да не каже нищо повече. Когато заговори отново, гласът му беше спокоен и безизразен, сякаш миналото вече нямаше никаква власт над него.
Ейнджъл усети болка. Не преставаше да си мисли за момчето, което бе пазило близалката си до Коледа и все още пазеше сладкия спомен за това като материален символ за някой, когото дори малко, дори само веднъж, го е било грижа за него.
— Изглежда, че при адвоката съм подписал, че прехвърлям моята половина от фермата на Джена — каза Хоук. — Излезе, че Джена е спяла с адвоката от известно време. Бях оставен сам на произвола на съдбата. А Джена? Е, Джена беше изчезнала. Беше отишла при светлините на големия град, далеч от мъже, които имаха под ноктите си тексаска кал.
— Ти какво направи? — попита след малко Ейнджъл.
Гласът й беше тих, почти уплашен. Онзи Хоук, когото познаваше днес, щеше да преследва Джена
