Отвори очи, но в тях вече не блестеше страст. Отново бавно наведе глава.
Сара си пое въздух, изплашена. Изненада се, когато върхът на езика му започна бавно и нежно да обикаля устните й. Това беше нежната целувка, която си спомняше отпреди, тази, която караше стомахът й да се свива.
— Кейс? — прошепна тя.
— Всичко е наред. Това е само извинение. Нищо повече…
Зъбите му нежно гризнаха там, където преди малко беше езикът му.
— Така боли ли? — попита той.
Тя поклати глава и устните й се докоснаха до неговите. Когато почувства как цялото му тяло се напрегна в отговор, тя се отдръпна толкова бързо, че главата й се удари в стената.
— Спокойно. Няма да ти причиня болка.
— Но аз… — започна тя, но спря, като видя смущението в очите му. — Кейс? Аз… аз не…
— По дяволите, зная, че не ме искаш. Не те и обвинявам. И аз не бих искал любовник, който се държи по-тромаво и от гризли.
Той се отдръпна от нея.
Замаяна, несигурна, люшкаща се между нежността и страха, Сара го гледаше как се отдалечава, подпрял едната си ръка на стената. Наведе се бавно и взе пушката, която беше използвал като патерица. Обърна се и я погледна, подпрян на приклада.
Когато тя понечи да му помогне да се върне в леглото, той я спря само с един поглед.
Нежността, съжалението и желанието ги нямаше вече. Очите му бяха студени като лед.
— Дори не бях пожелавал жена, откакто войната свърши — каза той равно. — Но те желая, Сара Кенеди.
— Аз… аз…
— Не се притеснявай, че мога да те насиля. Няма да го направя. Имаш думата ми.
След известно време тя кимна. Ако беше такъв, вече щеше да го е направил.
— Вярвам ти — каза тя тихо.
— Тогава повярвай и на това. — Очите му бяха някак далечни, както и гласът му — Не искам да те желая. Това означава, че не всичко в мен е мъртво, както се бях надявал.
Глава 8
— Няма да е зле да се поизпоти малко — каза Ют. — Това помага на човек да оздравее.
Сара хвърли още малко зърно на пилетата. Гост, кучето, което ги пазеше, когато не беше с козите на Лола, излая откъм върбите.
Както повечето от живите създания в ранчото „Лост Ривър“, Гост беше дошъл тук повече мъртъв, отколкото жив.
— Сара? — обади се Конър.
— Мисля.
Но не мислеше. Не съвсем. Гледаше някъде над пилетата, към реката, която се извиваше между червените скали.
— Е? — обади се отново Конър.
Тя хвърли още малко жито, без да отговори.
— Не можеш да държиш Кейс непрекъснато затворен — настоя брат й. — Даже пилетата имат повече свобода от него.
— А също и повече дрехи — промърмори той.
— Студено е — каза Сара привидно спокойно.
— По това време на годината обикновено с така — отговори Ют.
— Още не са минали и три седмици, откакто доведе Кейс тук едва жив — остро каза Сара.
— Но, по дяволите, вече изглежда много по-добре. Можеш да си сигурна че му е омръзнало да стои затворен.
— Хайде, сестричке. Лола е на билото, а Калпепърови не са идвали насам, откакто Кейс простреля Парнел в… ъъъ… трътката.
— Добър изстрел — каза Ют, без да се обръща към някого. — Наистина добър. Това момче би ми вършило добра работа, ако бях по-млад.
Сара се намръщи.
Усмивката на Ют разкри ситните му, пожълтели от тютюна зъби.
— Недей да тревожиш хубавата си главица с мисли, че онези от Спринг Кениън ще се върнат, за да ти досаждат. Страхуват се да напуснат лагера си.
— Съмнявам се — отвърна Сара.
— Всеки път, когато го напуснат, нещо се случва — обади се Конър, гледайки към небето.
— Дори и там да си стоят, лошият късмет ги преследва — добави Ют.
Конър се ухили.
Сара погледна към Ют. Правата му посивяла коса, тесните му тъмни очи и високите скули по биха подхождали на свещеник.
— Ако смяташ да залагаш капан на Калпепърови — каза му тя, — недей да взимаш Конър със себе си.
Ют погледна надолу към прашните си мокасини. Само Сара притежаваше способността да го кара да се чувства като глупак. Той беше убеден, че тя е просто един ангел на милосърдието, изпратен на земята, за да напомня на грешници като него, че на този свят съществува и доброта.
Според него нямаше никаква друга причина тя да спаси живота му.
— Да, госпожо — отговори той.
— Говоря сериозно, Ют.
— Да, госпожо.
— Но, сестричке, те са… — започна Конър.
— Тихо! — прекъсна го тя. — Чуйте ме добре и двамата. Стойте далеч от Спринг Кениън.
— Но те търсят съкровището на Хал — каза Конър. — Наистина го търсят. Обикалят каньоните също като тебе.
По тялото на Сара премина тревожна тръпка.
В това испанско злато е бъдещето на Конър. Трябва да го открие първа.
Бързо изсипа останалото зърно на земята. После се обърна и се запъти с големи крачки към къщата.
Мъжете бързо я последваха.
— Сестричке?
— Остави ги да търсят. Няма да го открият. Не познават каньоните така, както аз ги познавам.
В гласа й звучеше повече надежда, отколкото сигурност. Откакто Калпепърови и „Пасмината на Муди“ дойдоха в нейната каменна пустиня, на нея не й оставаше почти никакво време да търси съкровището.
А откакто трябваше да се грижи за Кейс, вече нямаше никакво излишно време.
Сара хвърли един поглед на брат си, но той се направи, че не го забелязва. Приближиха се до къщата в мълчание.
— И какво ще кажеш? — обади се отново Конър след малко.
— За какво?
— За Кейс — отговори Конър, подразнен. — Това ще е добре за него.
— Не.
— О, хайде, не ставай…
— Не — прекъсна го тя с равен глас.
— Защо не попитате мен — обади се Кейс. — Вече съм пълнолетен.
Сара възкликна изненадано и се обърна към къщата. Кейс стоеше на вратата облечен. Револверът му беше в кобура си. Не се виждаше никаква патерица. Изглеждаше опасен.
— Намерил си дрехите си. — Гласът й беше слаб. Това беше единственото нещо, което се сети да
