каже.
— Благодаря ти, че си ги изпрала и закърпила. Ако не знаех къде са дупките от куршумите, нямаше да мога да ги намеря.
— Няма защо да ми благодариш. Но ако направиш това, което искат Ют и Конър, повече няма да имаш нужда от тях.
— Никой няма нужда от дупки от куршуми — каза Кейс сухо.
Конър се изсмя, после се закашля, за да прикрие смеха си.
Сара се изчерви. От момента, в който Кейс я притисна към стената и я изплаши с мъжката си похот и после й се извини по начин, който я караше да потреперва, щом си спомни, той се отнасяше към нея сякаш й беше кръвен роднина.
Понякога тя му беше благодарна затова отношение. Но по-често това я дразнеше, без сама да знае защо.
Но все пак, когато той смяташе, че е твърде заета с превръзките му, й хвърляше погледи, от които бузите й пламваха.
Точно така, както пламтяха и в момента. „Какво ми става? — скара се тя на себе си. — Поисках по-голям брат и го получих.“ Но това въобще не я радваше.
— Говорех за дрехите ти — каза тя с далечен глас, — а не за дупките от куршуми.
— Да не би да смяташ отново да ми ги откраднеш? — попита Кейс. Лицето му беше безизразно. — Ако е така, трябва да те предупредя, че няма да се отнеса много благосклонно.
— Къде ти е патерицата? — попита тя.
— В огъня.
— Боже милостиви! — извика Сара и вдигна ръце. — Добре. Върви тогава с Конър и Ют. И нека брадясалото ти лице се изчерви като рак!
Кейс замислено прокара ръка по бузите си и се опита да си спомни кога се е бръснал за последен път.
Може би за сватбата на Хънтър и Елиза, реши най-накрая.
— Счупих си огледалото.
Погледна първо към Ют, после към Конър. Не биха могли да му помогнат. Нито един от двамата нямаше достатъчно брада, за да си заслужава да използва бръснач. Нито пък къщата имаше стъкла на прозорците, които да му послужат за целта.
Погледна въпросително към Сара.
— Нямам огледало — каза тя, — нито пък Лола.
— И как успяваш да сплиташ косата си?
— Практика.
Той не попита за Лола. Доколкото можеше да види, тя сплиташе косата си само когато я миеше, а това очевидно не беше много често.
— А как се справяше мъжът ти?
— Тя го бръснеше — обади се Конър.
Сара погледна замислено към гъстата четина по лицето на Кейс.
— Сигурно ще изтъпя бръснача, ако започна да те бръсна.
— Аз ще го наточа — отговори той.
Тя сви рамене.
— Кожата си е твоя.
— Въобще не се притеснявам. Ако ме порежеш, ще ме зашиеш и ще се суетиш около мен като квачка.
Нещо в тона му подсказваше, че му харесва да се суети около него.
Тя извърна поглед, защото усети, че бузите й отново се зачервяват.
„Първо казва, че не ме желае, а после се държи така, сякаш няма търпение да го докосна отново.“
Или просто отново я дразни, като всеки по-голям брат?
Мъжете са толкова непредсказуеми същества.
— Пусни ме да мина, ако обичаш — каза тя глухо. — Ястребът ми сигурно вече гори от нетърпение да го пусна на свобода.
Тя тръгна към вратата и Кейс се отдръпна, но не толкова бързо, колкото тя очакваше, затова се блъсна в него.
— Съжалявам — каза тя, опитвайки се да отстъпи встрани.
Раменете й се блъснаха в рамката на вратата. Между двамата имаше съвсем малко разстояние.
— Господи, толкова си едър! — промърмори тя.
Ъгълчетата на очите му се присвиха леко.
Само след миг Кейс я повдигна и я внесе в къщата. Тя инстинктивно го прегърна през раменете. Усещането на мускулите му под ръцете й отново предизвика онова странно чувство в стомаха й.
Не беше страх, беше сигурна в това.
Знаеше много добре какво означава да се страхуваш от мъж.
— А ти си точно такава, каквато трябва да бъдеш — каза той толкова тихо, че само тя можа да го чуе.
Ръцете му бавно я пуснаха и той се обърна към останалите мъже:
— Сара е права. Все още не съм готов да се изпотя обилно и да се хвърля в студената вода.
Конър отвори уста, за да спори, но Ют беше по-бърз.
— Добре — каза той. — Остани при Сара, за да я пазиш. Когато пуска ястребите си, умът й става колкото на кокошка.
— Покрай нея може да мине цял полк войници и тя няма да забележи — съгласи се и Конър.
— Не е вярно — опита се да се защити Сара.
— Ха! — Това беше Ют.
Брат й се изсмя.
— Веднъж яздех един мустанг право към нея и вдигах толкова шум, че можех да събудя и умрелите — каза Конър на Кейс, — а когато тя свали погледа си от ястреба, така подскочи, сякаш бях изскочил от земята.
— Късметлия си, че не те е застреляла — каза Кейс.
— Това беше преди тези ку… — започна Конър.
Сара се вцепени.
— Ъъъ…преди тази банда да дойде в Спринг Каниън — довърши той. — До тогава не се разхождахме непрекъснато въоръжени.
Кейс погледна към по-младия мъж. На колана му имаше кобур с револвер. Забеляза, че оръжието е преправено така, че да стреля с метални гилзи. Съмняваше се, че Ют е направил това.
„Дано Конър е поне наполовина толкова добър с този револвер, колкото си мисли, че е. В противен случаи ще отхапе по-голяма хапка от Калпепърови, отколкото той и Ют са в състояние да сдъвчат.“
— Ще се грижа за сестра ти вместо теб — каза той, гледайки над главата на Сара.
Конър я погледна.
— Сестричке?
— Върви, ще се оправя.
Но брат й продължаваше да се колебае. Изгледа Кейс с преценяващ поглед.
— Тя ще е в безопасност — каза Кейс равно. — Имаш думата ми.
Конър отново го изгледа, после кимна. Тръгна заедно с Ют към малката колиба на около двеста метра от къщата, в която си правеха сауна. По пътя на няколко пъти погледна назад през рамо.
Сара му махаше всеки път.
— Той е много загрижен за теб — каза Кейс.
Изражението й се промени. Не й се мислеше, защо Конър проявява такава загриженост към нея точно в този момент. Два пъти я беше намирал пребита от бой след пиянските запои на Хал.
— Той е добро момче — каза тя.
— Но ръстът му е като на мъж.
