беше съвсем близо.
И той изведнъж дойде. Беше навсякъде около нея, вътре в нея — тъмнина и светлина, които се сливаха пред очите й.
Но той продължаваше да се движи в нея, докато тя трепереше и хълцаше, отдавайки се на заслепяващите, пулсиращи цветове.
С дрезгав стон той също свърши, изгаряйки в златистите пламъци, които обгръщаха тялото и душата му.
Мина доста време, преди да се осъзнаят. Просто се бяха вкопчили здраво един в друг и не можеха да продумат.
— Боже милостиви — прошепна тя най-накрая.
— Амин.
Той целуна устните й, наслаждавайки се за кой ли път на вкуса й.
— Невероятна си — промълви той до устата й. — Толкова си жива.
— Ти, а не аз.
— Не — ти.
Тя се засмя тихо.
— Имаме цяла нощ на разположение, за да спорим кой кого изгаря жив.
Белите му зъби проблеснаха за момент под тъмната брада.
— Има някои спорове, които… ъъъ… един мъж не може да води повече от един или два пъти за една нощ.
— Така ли?
— Точно така.
Тя се усмихна и си притисна към голото му тяло.
— Това означава ли, че сега мога да те галя, а ти ще заспиш мирно и кротко в ръцете ми? — попита тя.
Той я целуна по врата, прозина се и се претърколи на една страна, повличайки я със себе си.
— Ако искаш — каза той съвсем тихо, — можеш да опиташ. За малко.
Просто един сън. Само за малко. Един сън, това е всичко. Просто един сън.
Сълзите напираха в очите й, но тя целуна врата на Кейс, рамото му, силната му ръка. Опита соления вкус на кожата му, хвана малко от космите на гърдите му с устни и дръпна.
Нямаше намерение да го дразни, да го възбужда или да иска нещо от него. Просто го опитваше по всички възможни начини. Бавно се плъзна надолу по гърдите му, вдишвайки първичното ухание на мъж и жена.
Пътечката косми, която се спускаше от пъпа към слабините му, я заинтригува. Гъделичкаше устните й и тя се усмихна. Продължаваше да се усмихва, когато стигна до члена му, който й ставаше все по-познат.
Той се възбуждаше.
Тя се надигна и го погледна в очите. Той я наблюдаваше.
— Непрекъснато ли си в това състояние? — попита тя тихо, объркана.
— Никога преди.
— Преди какво?
— Преди теб.
— О! Това… хубаво ли е?
— Не знам. Никога не ми се е случвало. Но имам намерение да разбера.
Сара притисна бузата си към него. Възбудата му нарастваше.
Тя го целуна.
Кейс замаяно се чудеше дали не е умрял и отишъл в рая, вместо в ада, който смяташе, че го очаква.
Върхът на езика й се плъзна по пулсиращата вена на члена му.
— Хубаво ми е — прошепна той дрезгаво. — Толкова ми е хубаво, че не мога да повярвам, че не сънувам.
— Но ти сънуваш, забрави ли? Това е просто един сън.
— Само за малко. Докато настъпи утрото.
Сара затвори очи.
Утрото. Тогава свършваха всички сънища. Но дотогава можеше да сънува колкото си иска, достатъчно, за да й стигне за цял живот.
— Докато настъпи утрото — повтори тя. А после, съвсем тихо, надявайки се, че той не я чува, прошепна: — Обичам те, Кейс.
Но той чу признанието й. Искаше да й каже, че това ще й донесе само болка.
Но не можеше да каже нищо.
Дори не можеше да си поеме въздух.
Спря да се опитва да говори, да мисли, да диша. Просто се вкопчи в Сара, както умиращите се вкопчват в живота.
И като самия живот, тя дойде при него — гореща, сладка и щедра.
Глава 22
Сара се събуди, усещайки топлината на Кейс до себе си и ударите на сърцето му под бузата си. Промърмори нещо, сгуши се по-близо и отново заспа.
Когато Кейс усети движението й, също се събуди, разкъсван от болка. И едновременно с това се чувстваше много добре.
Изпитваше болка, защото знаеше, че не биваше да идва в леглото й.
Чувстваше се добре, защото беше в леглото й.
Ами ако е бременна?
Този въпрос не му беше давал мира цяла нощ. Това не бива да се повтаря.
Кейс не знаеше какво точно има предвид — да прави любов със Сара, да се чувства отговорен за живота на едно дете, или да изгуби това дете. Знаеше само, че леден страх бе сковал сърцето му. Никога не се беше страхувал толкова, дори по време на войната.
А ето че се бе усмихнал под прикритието на тъмнината.
Бе се смял под прикритието на тишината.
Тази нощ се беше изгубил в страстта на Сара.
Никога вече! — Няма да може да го преживее още веднъж — смеха и загубата.
Сара въздъхна и се притисна към него. Доверието й също плашеше Кейс.
Тя ме обича.
Аз не мога да я обичам.
Само ще й причиня болка.
Не мога да й причиня болка.
Тя ме обича.
Не мога!
Мислите се въртяха в главата му и го изпълваха с болка.
— Сестричке? — обади се тихо Конър. — Добре ли си?
Кейс почувства промяната в Сара, когато чу гласа на брат си. Тя се събуди изведнъж и се вцепени.
— Какво има? — обади се тя.
— Слънцето изгря, а ти не си станала — отговори брат й. — Помислих си, че си болна.
— Никога не съм се чувствала по-добре.
Тя се прозина, протегна се… и изведнъж разбра, че е съвсем гола под завивките.
Изражението на лицето й за малко не предизвика усмивка у Кейс.
За малко. Цената на смеха беше твърде висока.
— Хънтър каза да не те закачам, че сигурно не ти е било лесно тази нощ, но аз се притесних.
Кейс видя как лицето й става пурпурночервено.
