скрито в кехлибара — недокосвана и недокосваща. Забранена.
— Ерик поиска да докосна непознатия.
— Трябваше да откажеш.
— Отказах. Но тогава Ерик изтъкна, че не съществува човек на неговата възраст, който да няма име. Затова предсказанието няма да…
— Не се опитвай да учиш един сокол да лети — сърдито я прекъсна Касандра. — Знаеше ли мъжът името си, когато се пробуди?
— Не, но това може да се промени всеки момент.
— Пресвета Богородице, отгледала съм една безразсъдна глупачка!
Амбър искаше да се защити, но не можа да измисли какво да каже. Когато не беше до Дънкан, безразсъдството на поведението й я ужасяваше.
Ала беше ли до него, всякакво друго поведение бе невъзможно.
Двете жени се обърнаха като по команда, за да се върнат в къщата. И като по команда се заковаха на място.
На няколко крачки пред тях стоеше Ерик.
— Гордееш ли се с постъпката си? — кисело го попита Касандра.
— Добра вечер и на теб — каза той. — Какво съм сторил, та да бъда тъй жестоко пронизан от острия език на една Посветена?
— Амбър е докоснала мъж без име, който е дошъл при нея обгърнат в мрачни сенки. Донесен, би трябвало да добавя, от един млад титан, в чиято глава има толкова мозък, колкото има и у една каменна стена!
— А какво трябваше да направя? Да го изкормя като пъстърва за осоляване?
— Можеше да изчакаш аз да…
— Не вие управлявате Стоун Ринг, мадам — прекъсна я хладно Ерик. — Управлявам го аз.
— За съжаление — измърмори Касандра с печална усмивка.
Ерик изсумтя сърдито.
— Уважавам мъдростта ти, Касандра, но вече не съм твой ученик, та да ми даваш нареждания като на валет.
— Така е. И така трябва да бъде.
— Поне по този въпрос сме на едно мнение — каза Ерик, после добави с усмивка. — Тъй като е невъзможно да върнем назад вече стореното, какво предлагаш да правим оттук насетне?
— Да се опитаме да наклоним везните на съдбата така, че да донесе живот вместо смърт.
Той сви рамене.
— Смъртта винаги следва живота. Това е напълно естествено.
— Напълно естествено е моите предсказания да се сбъдват.
— И така да е, в случая не са изпълнени всички части на предсказанието — изтъкна Ерик.
— Той е дошъл при нея, обгър…
— Да, да — прекъсна я нетърпеливо той. — Но нито сърцето, нито тялото и душата й са негови.
— Не знам за душата и тялото — тросна се Касандра, — но сърцето й вече му принадлежи.
Ерик стрелна Амбър с изненадан поглед.
— Вярно ли е?
— Аз разбирам трите части на предсказанието по-добре от всеки друг — каза Амбър. — Нито една от тях не се е сбъднала.
— Може би все пак ще трябва да го изкормя като сьомга — промърмори Ерик.
— Внимавай да не излезе, че така подписваш собствената си смъртна присъда — предупреди го Амбър със спокойствие, каквото далеч не изпитваше.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти трябва да отидеш на север, за да браниш Уинтърланс от викингските набези. Но ако не си тук, братовчедите ти ще завземат Стоун Ринг.
Ерик погледна Касандра.
— И без моите предсказания знаеш амбициите на своите братовчеди — сухо каза гадателката. — Бяха толкова сигурни, че лейди Ема ще умре, без да остави наследник на Робърт, че още преди смъртта й започнаха да се бият помежду си за властта над Стоун Ринг, Сий Хоум, Уинтърланс и останалите владения на Робърт.
Без да каже и дума, Ерик отмести очи към Амбър.
— Дънкан се смята за могъщ воин — обясни му тя. — Може да ти бъде много полезен.
Погледът й следеше изпитателно лицето му изпод притворените й клепки. Питаше се дали наистина се вслушва в думите й или просто се преструва, ала без да го докосне нямаше как да разбере със сигурност. На лунната светлина очите му трепкаха със забулен блясък като очи на вълк.
— Продължавай — каза той.
— Дай му време да оздравее. Ако паметта му не се върне, той ще ти даде обет за вярност и подчинение.
— Значи според теб той е саксонски или шотладски свободен рицар, който си търси могъщ господар?
— Доста такива рицари се присъединяват към теб.
— Така е — измърмори Ерик.
Касандра понечи отново да се възпротиви, но той я изпревари и се обърна към Амбър.
— Ще ти дам две седмици, докато проуча миналото на непознатия. Но само ако ми отговориш на един въпрос.
Амбър зачака въпроса със затаен дъх.
— Защо толкова се безпокоиш за съдбата на мъжа, когото си нарекла Дънкан? — попита Ерик.
Гласът му бе спокоен, но в очите му имаше опасен блясък.
— Когато докоснах Дънкан… — Думите замряха в гърлото й.
Ерик мълчеше и чакаше.
Под прикритието на дългите свободни ръкави Амбър стисна юмруци. Опитваше се да намери начин да му обясни, че според нея в ръцете му е попаднал един от най-добрите воини, раждани някога.
— Дънкан няма спомени — каза бавно тя, — ала съм готова да се закълна, че с меч в ръка той е един от най-великите воини в света — Достоен да се мери дори с теб, Ерик, когото хората наричат не само Магьосника, но и Непобедения.
Касандра и Ерик се спогледаха многозначително.
— С Дънкан на своя страна ти би могъл да отстояваш властта си над земите на лорд Робърт дори ако викингите, норманците и братовчедите ти се съюзят срещу теб — заяви уверено Амбър.
— Може би — каза Ерик. — Но се боя, че твоят велик тъмен воин е от хората на Доминик льо Сабр или на Шотландския дук.
— Може и да си прав. Но не и ако паметта на Дънкан не се върне. — Амбър си пое дълбоко дъх. — Тогава той ще бъде твой.
Възцари се тишина, в която Касандра и Ерик обмисляха внимателно предложението й.
— Колко си безжалостна, малката ми — каза накрая Ерик като се ухили. — От теб би излязъл чудесен ловджийски сокол.
И той се засмя.
Касандра обаче не се засмя.
— Сигурна ли си, че Дънкан няма да си върне паметта?
— Не — отвърна Амбър.
— А ако си я върне?
— Ще разберем дали е приятел или враг. Ако се окаже приятел, Ерик ще разполага с безценен съюзник. Струва си да се рискува, нали?
— А ако се окаже враг? — попита Ерик.
— Поне няма да ти тежи на съвестта, че си постъпил като страхливец, убивайки един беззащитен човек, поразен от мълния.
