глава.
— Ти миришеш на битка — отвърна тя. — На ковано желязо, кожа и устрем. И сила. Главно на това.
— Следващия път ще използвам повече от твоя сапун.
Мег вдигна поглед, пълен с нескрито учудване.
— Следващия път ли?
Доминик кимна.
— При следващото ми къпане.
— Ах, значи ти си този, който е оставил такъв хаос в банята! А аз обвиних бедния Дънкан.
Мег усети как тялото на Доминик се изопва под пръстите й, как мускулите му се стягат и изпълват ризницата. И почувства как самото споменаване на Дънкан разпалва отново гнева му.
— Често ли се къпеш с Шотландския чук? — попита той.
Кадифената, прелъстителна мекота на гласа му беше изчезнала. Мег припряно се зае с една сложна закопчалка, но пръстите й изведнъж бяха станали твърде сковани и, без да иска, тя одраска кокалчетата си на острото желязо. Най-после закопчалката поддаде.
— Готово — каза Мег. — Тази беше последната.
Сетне се надигна на пръсти и свали ризницата от едното му рамо. Внезапно Доминик се обърна и с едно рязко движение се освободи от нея. Тежестта й накара Мег да политне назад, но Доминик светкавично се протегна и пое ризницата в едната си ръка.
Мег отмести поглед от тежката ризница към мъжа, който я държеше така, сякаш беше перце. Знаеше, че Доминик е едър и много силен мъж, но до този момент не си бе давала сметка колко по-силен е от нея. Мускулестото му тяло се очертаваше съвсем ясно под меката кожа на долните му дрехи.
Обзе я внезапен копнеж да почувства силата му със своите пръсти, с ноктите си… с устни и зъби. Това я стресна и в същото време разпали в тялото й непознат огън.
— Е? — рязко попита Доминик.
— Какво? — сепна се Мег и с усилие съсредоточи вниманието си отново върху разговора.
— Къпеш ли се с онова шотландско копеле?
Тя се намръщи.
— Защо ми е да се къпя с него? И двамата имаме прислужници.
Сега бе ред на Доминик да се намръщи.
— Как защо? — възкликна той. — За удоволствие, разбира се.
Гъста руменина обагри лицето на Мег.
— Аз не съм нито слугиня, нито наложница на Дънкан, та да му прислужвам в банята — възмутено заяви тя.
— Аз пък чувам друго.
— Значи даваш ухо на лъжлива и злостна мълва!
— Това е същата онази мълва, която разказва за друидските вещици — изръмжа Доминик.
— Зимата беше дълга. Хората нямаха какво толкова да правят, освен да измислят клюки, докато чакат да отминат студовете.
— Спала ли си с Дънкан от Максуел? — попита остро Доминик.
— Колко ниско мнение имаш за своята съпруга.
— Майка ти се е омъжила, когато е била бременна от друг. А ти някога си била сгодена за Дънкан. Знаела си за подлия му план, но не ме предупреди. Какво мнение искаш да имам за теб, жено?
10
Мег си пое дъх толкова дълбоко и рязко, че кристалите на друидската верига, която носеше, трепнаха и заблестяха ярко на светлината на свещите.
— Ако имаше очи на друид, нямаше да ме виждаш в толкова черни краски — каза тя.
— Имам очите, които бог ми е дал, и те виждат съвсем добре.
— Щом ме смяташ за толкова долна жена, защо се съгласи да се ожениш за мен?
Още докато изричаше въпроса, Мег вече знаеше какъв ще бъде отговорът.
— Заради земите и крепостта — каза тя, преди Доминик да успее да отвори уста.
— И наследниците.
— Ах, да. Наследници.
— За разлика от Джон — студено заяви Доминик, — аз не възнамерявам да отглеждам нечие чуждо копеле, нито пък да сея свои където сваря.
Мег се завъртя рязко и ефирната и рокля се уви около тялото и като мъгла. Но Доминик протегна ръка и я хвана за лакътя.
— Питам те за трети път, жено. Носиш ли дете от Дънкан?
Мег понечи да каже нещо, но остана безмълвна. Осъзнаваше, че на мястото на Доминик, комуто липсваше вродената проницателност на друидите, самата тя би хранила същите подозрения. Но въпреки това се чувстваше наранена.
— Не — каза накрая тя, без да извръща лице.
Гласът й бе тих, треперещ. Тялото й пулсираше напрегнато.
Доминик си припомни на какви грубости е била подложена в лапите на Джон и внезапно пръстите му се отпуснаха и станаха нежни, гальовни, успокояващи. Думите му също.
— Не се бой от мен, малка соколице — промълви той. — Никога не съм сторил зло на кон, валет или жена.
Мег рязко вдигна глава. Един-единствен поглед към зеления блясък в очите й бе достатъчен на Доминик да проумее, че съпругата му не трепери от страх.
А от ярост.
— Не съм някоя блудница с начервени устни, та да се пъхам в постелята на всеки срещнат мъж — процеди през зъби тя. — Бог ми е свидетел, че застанах до теб чиста като прясно навалял сняг, а досега не съм чула от устата ти нищо друго, освен оскърбления.
Едната черна вежда на Доминик се изви многозначително. Без да каже и дума, той метна небрежно и с невероятна лекота тежката ризница на стола на Мег. Лъскавите метални брънки легнаха със звън върху дървената облегалка.
После настъпи тишина. Доминик не отместваше поглед от непокорната си съпруга — от момичето, което стоеше до него единствено защото бе сграбчено в стоманената хватка на неговата дясна ръка. Ръката, свикнала да държи меч.
— От моята уста си чула само истини, а не оскърбления — каза той гневно. — Била ли е майка ти бременна, когато се е омъжила?
— Да, но…
— Била ли си сгодена за Дънкан от Максуел?
— Да, но…
Доминик упорито не я оставяше да говори.
— Предупреди ли ме за засадата в църквата?
Тръпка разтърси крехкото й тяло.
— Не — прошепна тя.
— Защо? Толкова близки ли сте били с онова копеле, та да не намериш сили да предупредиш своя бъдещ съпруг за грозящата го смъртна опасност?
Ръката на Мег, стисната в хватката му, трепна в опит за жест на безпомощност, който бе осуетен още в зародиш.
— Ти щеше да обесиш Дънкан — прошепна тя.
— Да, мадам, на най-дебелия дъб в гората!
— Не бих понесла мисълта, че съм причинила смъртта му.
Доминик стисна здраво челюст. Опасенията му се бяха потвърдили: неговата съпруга наистина не беше безразлична към Дънкан от Максуел.
