избиха малки капчици пот.
Куигли изящно потупа лицето й с дантелена кърпичка, ароматизирана с лимонов балсам. Кайро леко се приведе и задържа дъха си точно както я беше учил Бърнард. Двайсет и петте червени топки се втурнаха към кожените джобове на масата, а мъжете нададоха ликуващи викове за своята кралица — Кайро Браун.
Етел Браун, едно мръсно малко момиче, умиращо от глад в бедна ферма в Мисури.
Бърнард бе променил живота й.
— Етел, ще ти измислим име, което ще те направи по-особена. Име, което никой друг няма… Толкова специално, че хората ще го запомнят от първия път, както и самата теб Това е част от играта, скъпа моя — да бъдеш специален и да го знаеш. — Така й беше казал Бърнард, докато я наблюдаваше как тъпче храна в устата си. — Винаги съм харесвал град Кайро. Точно така. Сега ти вече се казваш Кайро.
Кайро си пое дълбоко въздух. Нищо не можеше да я върне в ужасното бедно минало. Само след една година щеше да бъде в Ню Йорк…
Усещаше мириса на парите в стаята. Те щяха да я заведат в Ню Йорк. Щеше да ходи на опера, да се движи в отбрано общество… Щеше да опита всичко, за което й бе разказал Бърнард. Щеше да пътува из Европа — Италия, Виена, Париж…
Кайро се усмихна на мъжете, чиито лица грееха. На тях не им се позволяваше да играят на тази маса, нито пък с тези топки. Те бяха само за нея. Другите използваха масите и щеките, които бяха с по-ниско качество, а когато искаха да я предизвикат, тя просто чакаше.
А тя знаеше как да чака. Да чака баща си да продаде конете, които отглеждаше. Да чака трохите да напълнят празния й стомах.
Куигли махна червените топки и сложи на масата три от слонова кост — едната пред нея, другите две — в далечния край на масата. Кайро внимателно проучи положението им. После се наведе над масата и удари топката пред себе си, която бавно се насочи към другите две, удари ги и ги изпрати в противоположни джобове.
Тя си пое дълбоко въздух, задържа го, затвори очи и когато отново ги отвори, срещна студените черни очи на стрелеца. Той бързо премести погледа си към деколтето й.
Веднага разбра, че е от онези, които развяват мъжествеността си като знаме — „Физиката на жените не е подходяща за игра на билярд“, „Жените са твърде слаби, за да играят добре“, „Техните бавни умове не могат да разберат сложните физични закони, които са необходими за билярда“.
Кайро се взря в непознатия и изпита силно желание да му докаже, че греши.
Куигли сложи три топки от слонова кост близо една до друга. Ударът беше труден и изискваше голямо умение.
Кайро присви очи към непознатия. Искаше да му каже, че тя е най-добрата тук и че е спечелила репутацията си с уменията си, но не с тези в леглото.
Посвети удара на учителя си, Бърнард, и се съсредоточи. Направи всичко перфектно и одобрителните възгласи на мъжете заглушиха обичайните за този час изстрели откъм улицата.
Кайро забеляза, че високият стрелец е дошъл по-близо. Чертите на лицето му бяха дълбоко изсечени, косата му сивееше на слепоочията. Под гъстите черни вежди очите му бяха някак премрежени — той явно трудно разкриваше истинските си чувства. Скулите му бяха високи, имаше добре подрязана малка брадичка.
Кайро беше виждала и друг път такива устни. Мъжът можеше да бъде на трийсет или петдесет, но устните му сякаш никога не се усмихваха. Напомняше й за някого… скулите, тъмната кожа, тези тъмни вежди над нос, който е бил чупен неведнъж.
Черното му отиваше. Ризата и панталоните му бяха виждали и по-добри дни, коланът му беше изтъркан. Ботушите му скоро щяха да се скъсат съвсем.
Не се остави на неспокойствието да я завладее. Беше срещала много хищници през живота си. От чувства не се изкарваха пари. Тя се обърна към мъжете с известната си студена усмивка и зададе въпроса, който задаваше всяка вечер, с изключение на неделя:
— Някой иска ли да играе? — Усмивката й стана по-приятна. — За пари, разбира се.
Високият стрелец очевидно се подразни и очите му засвяткаха. Мъжете не забелязаха малкото дете, което стоеше до него.
Кайро благодари на Матю Джоунс за похвалата и отпи от чашата, която й подаде Куигли. Не допускаше деца в салона си, но в това момиче имаше нещо — начинът, по който стискаше края на дрехата на стрелеца, беше особено трогателен.
Непознатият очевидно беше ядосан. Кайро се усмихна леко и реши, че ще позволи на детето да остане.
Момичето й напомняше за самата нея като дете. Трябваше да полага големи усилия, за да оцелее. Беше се опитвала да откъсне баща си от удоволствията му, от залагането и търговията с коне, които тя бе отгледала… Може би това дете щеше да успее там, където Етел не бе успяла.
Стрелецът и момичето си размениха един бърз поглед и детето изкриви лице, сякаш щеше да се разплаче. Изражението на високия мъж се промени и той кимна нетърпеливо. После бавно си пое въздух, разкрачи крака в стойката, която заемат стрелците, и се загледа в Кайро.
Предизвикателно. Беше виждала този поглед много пъти и изпитваше голямо удоволствие да дава уроци на мъжете как да губят. По гърба й полази тръпка, пулсът й се ускори. Всичките й сетива й подсказваха, че това бе мъжът, който щеше да играе с нея тази вечер.
— С голямо удоволствие ще играя с някой от вас, джентълмени.
— За мен ще е голяма чест, мис Кайро — каза Бенджамин Дав.
По челото му блестяха капки пот. Той беше само едно момче, което се опитваше да се държи като мъж. Тя го победи набързо и почти изпита съжаление, когато Куигли му взе парите. Бащата на Бенджамин нямаше да е много щастлив утре. Разбира се, той нямаше да излее гнева си върху Кайро, защото тя знаеше, че поддържа връзка с чужда жена.
Кайро отново погледна към тълпата — стрелецът и момичето стояха точно под лампата. Детето току-що бе пребъркало джоба на един каубой и стрелецът взе монетата и я подаде на човека, сякаш случайно беше паднала. После каза нещо на момичето. Кайро изпитваше симпатии към детето, особено й харесваше начинът, по който гледаше стрелеца.
После Кайро победи Руфъс Бейлър, английски благородник, озовал се по незнайно какъв начин на западната американска граница, който определено се опитваше да пропилее цялото състояние на семейството си.
— Джентълмени, сигурна съм, че някой от вас наистина иска да ме победи. — Кайро се прозина леко.
Непознатият излезе напред и я погледна настойчиво.
— Да? — каза Кайро, подразнена от мълчанието му. — Искате ли нещо? — Тя бавно огледа износените му дрехи и ботуши. — Залозите тук са високи — промълви тя и погледна към момиченцето, което присвиваше очи към нея.
То дръпна колана на стрелеца. Той се намръщи и се наведе да чуе какво ще му каже. После промърмори нещо с дълбокия си, звучен глас и детето прехапа долната си устна.
— Е, тя наистина изглежда като изискана курва — промълви детето.
Кайро мързеливо повдигна вежди. Мъжът отново се обърна към нея. Тъмните му очи се втренчиха в лицето й и тя се размърда неспокойно. Малко мъже се осмеляваха да я гледат така.
— Искате ли да играете? — попита тя небрежно. Без да откъсва поглед от очите й, мъжът бавно свали колана с пистолета си и го сложи на зеленото сукно.
Кайро забеляза дълбоките белези по китките му.
— Това ли е залогът ви? — попита тя с добре премерено презрение в гласа.
Той кимна бързо. В погледа му за миг проблеснаха гордост и арогантност. След това свали верижката от врата си и захвърли една венчална халка на масата.
— Това е всичко, което има, лейди — обади се момичето и непознатият бързо сведе поглед към него. Детето очевидно въобще не се страхуваше, защото отвърна на погледа му без капчица смущение.
— Ами, това е всичко. Тъкмо слязохме от онази проклета лодка. Знаете ли, че този град има само една
