Мъжът на моите мечти

енория? В дома на нашата любима лейди О?

— Да не е посмял! — глуповато възкликна Мегън,

— Но това е единственото логично място, в което би могъл да отиде — умно подчерта Тифани.

— Имаме странноприемница.

— Как ще пъхнеш дук Ротстън в малката странноприемница на Тийдейл?

— Той ще бъде влюбен — упорито настоя Мегън. — Няма да го е грижа къде е отседнал.

— Не разчитай на това, Мег. Той е свикнал на разкош. Забрави ли, че живее в истински мавзолей? Сигурно само спалнята му е колкото този салон долу.

— Не преувеличавай.

— Кой преувеличава?

— Ти. Спалнята му вероятно е само колкото половината от този салон.

— Не измествай темата, Мег. Дори ако дукът те последва до къщи, той няма да иска да остане задълго нито в странноприемницата, нито изобщо в Девъншър. Не можеш да очакваш, че ще зареже всичките си дела, за да те ухажва. В края на краищата, на плещите му лежи цяло дукство. Ако въобще дойде, няма да е за повече от седмица, а това не е достатъчно…

— Естествено, че е достатъчно.

— Мегън! Не можеш да приемеш предложение за брак от мъж, когото познаваш едва от една седмица!

— Мога — заинати се Мегън.

— Подобна постъпка би предизвикала скандал и ти дяволски добре го знаеш. Освен това той няма да действа толкова прибързано. Може и да се влюби в теб от пръв поглед. Да, напълно е възможно. Дори още тази вечер. Но със сигурност ще има нужда от време, за да се реши на брак. А това означава, че ще трябва да те посещава веднъж на всеки две-три седмици, за да те ухажва. При тази скорост цялата работа ще продължи доста дълго. Другият вариант е да отидеш в Лондон, където ще може да те вижда по-често и да вземе по-бързо решението си. Така че сама виждаш — при всички положения трябва да отидеш в Лондон.

— Проклятие! — намусено възкликна Мегън. — Аз наистина се бях самоубедила, че това няма да бъде необходимо.

— Какво все пак те притеснява толкова много? — колебливо попита Тифани.

Мегън въздъхна.

— Боя се да не се отнесат с мен така, както се отнесоха Такъри.

Тифани се намръщи.

— Трябваше да се досетя, че колебанията ти датират от скоро. Ти наистина очакваше лондонския сезон с нетърпение преди дъртата кранта да те унижи така. Но това беше изключение, Мег. Никой друг няма да се държи с теб по този начин.

Мегън се усмихна горчиво.

— Не смяташ ли, че и в Лондон ще има мамички, които няма да искат присъствието ми на баловете, на които присъстват техните неомъжени щерки?

— Това няма да има значение, щом се разбере кой те ухажва — категорично заяви Тифани.

— Не виждам нищо общо между двете неща — отвърна Мегън.

— Наистина ли? Помни ми думата, той ще се погрижи да бъдеш канена навсякъде, където сам е поканен, а дук Ротстън има достатъчно власт и влияние, за да отвори пред теб всяка врата в Лондон. Ще получаваш покани дори за места, където иначе не би и сънувала, че можеш да отидеш.

— Не виждам защо.

— Защото твоят роман с дука задължително ще се превърне в сензацията на сезона, затова. Всеки, който има претенциите да е някой във висшето общество, ще изгаря от желание да направи нещо, с което да помогне на връзката ви.

— Това е нелепо.

— Това е в природата на човека и е много близко до ума. Ти ще станеш новата любимка на висшето общество, защото ще си привлякла интереса на най-личния ерген в него.

— Ако изобщо се запозная с него.

Тифани се усмихна.

— Не бъди толкова припряна. Ако Ротстън се появи, вашата история може да започне още тази вечер, но може и да свърши, в зависимост от впечатлението, което той ще ти направи. Нали не си забравила какво ми обеща?

— Знам, знам. Само ако реша, че ми харесва.

— Добре. Помисли и за друго — дори да не се появи, просто приеми, че днес е генералната ти репетиция за всички балове, на които ще ти се налага да присъстваш оттук нататък. В края на краищата, това е първият ни бал. Или си забравила и този факт, погълната от мисли за Амброуз!

Мегън се засмя на начина, по който Тифани бе натъртила на малкото име на дука.

— Знам, че това е ужасно име за мъж, особено след като сме свикнали да го свързваме с коня ми. Но няма как да се отърва от него.

— Той няма как да се отърве от него. Ти можеш да го наричаш както си искаш. „Ваша светлост“ — в началото; „скъпи“ — когато му дойде времето. По-добре ли си вече?

— Хиляди пъти по-добре. Какво, значи, казваше за онзи младеж с лошия нрав?

15

— Нарича се Фредерик Еди-кой-си.

— Еди-кой-си?

Тифани се престори на обидена и отбранително каза:

— Какво искаш от мен? Чух прекалено много имена, за да ги запомня всичките. Този е маркиз. Запомних го само защото Джейн каза, че бил много добър приятел на… Познай на кого?

Мегън веднага се заинтригува.

— Сериозно? Но това увеличава шанса Амброуз да се появи.

— Не непременно. Маркизът просто притежавал имение наблизо и по една случайност бил дошъл в него по някаква работа. Не забравяй, че сме доста далеч както от Кент, така и от Лондон.

— Амброуз също би могъл да притежава имение наблизо.

— Така е — съгласи се Тифани. — Но не се уповавай на това. Ако и двамата бяха в Хампшър, щяха да пристигнат заедно, не мислиш ли?

— Вероятно, освен ако на Амброуз не му се е наложило да закъснее по някаква причина. Но аз лесно мога да разбера. Трябва само да сляза и да попитам лорд Фредерик дали дукът ще дойде. Домакинята може и да не знае, но той би трябвало да знае.

— Идеята не е много добра.

— Защо?

— Ами, размърдай си малко въображението. Представи си, че той те вижда и се влюбва в теб.

Мегън кимна.

— Да, нали вече решихме, че ще стане точно…

— Имам предвид Фредерик.

— Той? Но защо?

— По същата причина, поради която е много вероятно дукът да се влюби в теб. Не забравяй, че двамата са добри приятели. Ако маркизът те види пръв и признае любовта си пред Амброуз, няма ли верният му приятел, дукът, да пожертва собствените си чувства в името на тяхната дружба?

Мегън се засмя.

— Прекалено много усложняваш нещата. Освен това аз няма да дам на маркиза и най-малкия повод да се влюби в мен. Какво толкова може да ми навреди един кратък разговор с него? На всичко отгоре аз ще го