Мъжът на моите мечти

— След като знам, че истината ще я компрометира завинаги? Като джентълмен аз не мога да направя това.

— Да, предполагам, че не можеш — отвърна Мегън и преди Девлин да успее да я спре или дори да предугади намеренията й, тя се извърна и произнесе отчетливо, надвиквайки шума на тълпата: — Лейди Ейчисън, вие сте лъжкиня.

Девлин изпъшка. Гостите светкавично се отдръпнаха, за да дадат на Мариан възможност да види своята обвинителка. Всички разговори секнаха и в цялата зала се възцари пълна тишина. Няколко танцуващи двойки се сблъскаха и се спряха насред дансинга, което толкова стресна оркестъра, че музиката също спря.

Откъм далечния край на залата долетя гласът на Дъчи:

— Божичко, сега пък какво има?

В отговор се чу сподавен шепот, няколко покашляния и десетки приглушени, забързани стъпки — гостите бързаха да се скупчат край двете жени, за да не пропуснат нито дума.

Вече беше късно Девлин да запуши с длан устата на Мегън и да я повлече към другата зала, въпреки че в момента това бе най-горещото му желание. Затова той сложи ръка на рамото й и промълви с възможно най-мекия тон:

— Недей.

Мегън го погледна и за негово изумление се усмихна, очевидно напълно несъзнаваща какъв смут е предизвикала.

— Знаеш, че не преглъщам лесно оскърбленията, Девлин — каза тя съвсем спокойно. — И че им отвръщам без заобикалки — по един или друг начин. А това, че лейди Ейчисън си позволява да петни доброто ти име без причина, е оскърбление за мен. Ако знаех, че ме лъже… Е, ти познаваш моя характер. Просто не искам да си представям какво бих могла да направя.

Девлин изпита нелепото желание да избухне в смях. Невероятно! Мегън сякаш говореше единствено и само на него, сякаш изобщо не съзнаваше, че цялата зала я слуша и попива жадно всяка нейна дума. Но той я познаваше достатъчно добре, за да знае, че това преднамерено високо изречено предупреждение — а Девлин не се съмняваше, че е било преднамерено, нито пък че е било именно предупреждение — е предназначено не само за Мариан, а и за още някого, който тази вечер е нанесъл на Мегън оскърбление. Не знаеше още кой е той, но щеше да узнае, по дяволите, и тогава щеше сам да се разправя с него. Но междувременно не успя да сдържи усмивката си пред драматичната сцена, която съпругата му разиграваше пред погледите на всички, и която — учудващо — съвсем не се бе оказала толкова злепоставяща, колкото се беше опасявал. От друга страна, обаче, сцената не беше и приключила.

— Струва ми се, че вече каза достатъчно, скъпа.

— Не съвсем — отвърна Мегън с умерено гневен тон, който трябваше да го предупреди, че представлението не е свършило и че тя така или иначе ще си каже своето. — Ти може и да си прекалено голям джентълмен, за да сложиш край на оскърбителното й поведение, но аз не съм.

Това изявление предизвика невъздържан кикот сред публиката, но той не попречи на Мегън да се обърне отново с лице към пребледнялата като смъртник Мариан и да каже:

— Казват, че истината винаги излиза наяве и че справедливостта винаги възтържествува. Бихте ли желала да обсъдим истинската причина, поради която съпругът ми е развалил годежа си с вас, графиньо… или вече си тръгвате?

Трябваше да минат няколко секунди, преди Мариан да осъзнае, че й е предоставена възможност да избегне пълното си компрометиране. Тя не отговори на въпроса. Вместо това се възползва от изхода, предложен й от Мегън, и припряно напусна залата — унизена, заклеймена като лъжкиня, но все пак само толкова.

— Свърши ли? — обади се Девлин иззад гърба на съпругата си.

Тя се обърна и го дари с прелестна усмивка.

— Да, струва ми се. Какво стана с музиката?

45

Въпросът на Мегън послужи като сигнал за възобновяване на разговорите и само след миг цялата зала отново бръмна като кошер. Един поглед на Девлин към оркестъра бе достатъчен на музикантите да подемат валс — наистина, малко нестроен в началото, но докато Девлин издърпа съпругата си на дансинга, мелодията и ритъмът вече бяха коригирани.

— Не можеш да си представиш колко пъти съм искал да направя това, което ти направи току-що — призна й той, когато край тях се завъртяха и други двойки. — Благодаря ти.

— За мен бе удоволствие.

— Не се съмнявам — ухили се Девлин. — Сега всички във висшето общество ще се побъркат от любопитство, чудейки се каква е причината, за която намекна.

— Е, и?

— Значи ти харесва да предизвикваш такъв фурор?

— Не, но ти ме помоли да не я компрометирам и аз те послушах. Ако не ме беше помолил, щях да направя много повече от това просто да я притесня, Девлин. Надявам се, че го съзнаваш.

— О, да съзнавам го, както, впрочем, и всички останали. Така че не се изненадвай, ако за известно време хората край теб млъкнат като риби. Просто ще са твърде уплашени, че могат да те засегнат с нещо.

— Не забелязвам ти да имаш такъв проблем.

— Няма и да забележиш. Смятах, че сме се разбрали по въпроса: аз никога не оставам длъжен.

— Струва ми се, че въпросът, по който се бяхме разбрали, бе за твоята дързост. И като стана дума за дързост, моята напоследък нещо липсва.

— Как можеш да го кажеш след това, което направи току-що?

Тя сви рамене.

— Това беше ярост, а не дързост. Виж, има нещо, което отдавна искам да ти кажа, но все отлагам.

Девлин изтръпна, припомняйки си последното нещо, което Мегън му бе съобщила след подобни колебания. Затова каза натъртено:

— Не желая да го чувам.

— Не желаеш? — възкликна тя. — Е, ще го чуеш. Ще имам бебе.

Това го свари напълно неподготвен.

— Ти каза, струва ми се, че не е много вероятно това да се случи два пъти подред.

— Изобщо нямам представа дали е така. Но това е бебето, което щях да имам и преди.

Това вече наистина го свари неподготвен. Девлин забави стъпка и накрая съвсем спря в ъгъла на дансинга.

— Тогава… ти си ме излъгала?

— Да, но имах основателна причина.

— Спомням си твоята основателна причина, Мегън — хладно отговори той. — Това означава, че си искала да анулирам брака ни, въпреки че си носела моето дете в утробата си. Наистина, щеше да ме напуснеш, въпреки че си носела моето дете в утробата си!

Тя потръпна от яростта в инак тихите му думи.

— Тогава не разсъждавах от тази гледна точка. Единственото, което знаех, бе че те правя нещастен.

— А дали всъщност не си си мислела точно обратното? Не, не ми отговаряй. Още само една твоя дума и скандалът, който цяла вечер се опитваме с толкова усилия да избегнем, в крайна сметка все пак ще избухне. Имам нужда от питие, по дяволите.

И Девлин бързо се отдалечи. Във всеки друг случай Мегън не би оставила нещата така, би извикала нещо след него, за да го накара да се върне. Но сега не можеше да го направи. Неколцина души вече бяха вперили погледи в нея и вероятно се чудеха на втрещената й физиономия.

Е, определено не се беше справила добре. Може би трябваше първо да му каже, че го обича и едва тогава да спомене за бебето. Но наистина не бе очаквала, че той ще се ядоса