Нужни й бяха десет минути, за да се поуспокои.
Вероятно Себастиян беше чакал тъкмо този момент, за да подхвърли небрежно:
— Тази нощ ще спя на отоманката, но ако на сутринта се събудя със схванат врат, ще се редуваме.
Маргарет светкавично скочи от леглото, издърпа дебелата кувертюра и я метна на пода. Забеляза, че тя се приземи и разстла доста красиво. После се пъхна обратно под чаршафите.
Заповядай — надменно изрече. — Ако не се лъжа, веднъж на кораба Джон ми спомена, че редовно ви се е налагало да спите на земята по време на вашите пътешествия.
— Не и на пода в спалня — поправи я той. — Но си права, че вероятно е по-добре. Ами възглавница?
— Разбира се — благовъзпитано отвърна тя и му хвърли една възглавница. — Нещо друго?
— Боже Господи, как може да ми задаваш такъв въпрос! — разгорещи се той.
Маргарет се изчерви и отказа да го гледа как се настанява на новото си легло на пода. Той престана да говори. Някъде посред нощ, преди най-накрая да се унесе в сън, тя осъзна, че Себастиян е успял да прекрати спора им доста ловко със заплахата си да я люби. Отвратителен тип! Не се съмняваше, че точно това е било намерението му.
Щеше да чуе мнението й по въпроса, но чак утре. Засега просто беше благодарна, че не е възпламенил сетивата й с повече възбуда, отколкото би могла да понесе.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Маргарет се протегна, прозя се и седна на ръба на леглото. Понечи да се изправи, но се вцепени, щом погледът й попадна на мъжа, който спеше на пода на по-малко от три метра от нея.
Себастиян се беше увил в дебелата кувертюра, която тя беше пожертвала. Трябваше да каже на Една да му намери допълнителни завивки… Не, какво си мислеше? Той не можеше да нощува в стаята й отново. Щяха да си подновят разговора и този път тя щеше да се наложи по въпроса за спането.
Себастиян лежеше на една страна. Ръката му се подаваше над завивката. Маргарет я проследи с поглед до голото му рамо… той беше свалил ризата и сакото си! Забеляза ги върху облегалката на близкия стол. А какво беше това до тях? Божичко, той си беше събул и панталоните! Непоносимо. Не стига, че беше в една спалня с нея, ами се беше и съблякъл чисто гол!
Маргарет се втурна към бюрото си, грабна чорапи и бельо, измъкна от гардероба първата рокля, която й попадна, и изтича в банята. Затвори вратата, изчака да се съвземе и бързо се облече.
От бързане не можа да достигне всички копчета на гърба на роклята, а чорапите се оказаха различни. Надзърна в стаята, за да се увери, че Себастиян все още спи, и хукна да си вземе шал и обувки. Щеше да го изчака да си тръгне, за да смени чорапите си.
Тъкмо беше стигнала до вратата на спалнята и се канеше да избяга, когато чу едно:
— Отвори я и ти гарантирам, че ще бъдеш скандализирана, когато те спра.
Маргарет притисна чело към вратата и простена. Разбра заплахата. Но той се намираше в другия край на стаята. Със сигурност можеше да се измъкне, преди той да я настигне. Да, а после какво? Гонитба по коридорите? По дяволите! Той като нищо щеше да я подгони.
Сърдита, че Себастиян се държи напълно неразумно, опитвайки се да я задържи в спалнята, тя се обърна, за да му отговори, и загуби ума и дума.
Слава Богу, беше си обул панталоните, но беше бос и без риза. Гръдният му кош беше изумителен. Той изглеждаше невероятно под дрехите си, но без тях това беше потвърдено като безспорен факт. Тяло на древногръцки атлет, стегнати мускули, нито грам излишна тлъстина. Гърдите му бяха покрити с фини косъмчета, които се стесняваха в тънка линия надолу. Здрав, тънък кръст и стройни хълбоци, от които започваха много дълги крака. Мускулести бедра, които релефно се очертаваха под панталона с всяко негово движение.
Дългата му черна коса се беше изплъзнала от опашката на тила му и сега падаше по раменете и гърба му. Той отметна назад един кичур. Приличаше на дивак. Толкова красив дивак, че тя не можеше да диша.
Маргарет неистово затърси опората на справедливия гняв, който изпитваше снощи, и го откри, но просто не можеше да отвори уста, докато той стоеше полугол пред нея. Затова отиде до бюрото си да потърси чорапи, молейки се той да е привършил с обличането, когато отново се обърне с лице към него.
Горе-долу очакванията й се сбъднаха. Той седеше на стола по риза и си обуваше обувките. Косата му обаче все така не беше прибрана и това му придаваше толкова различен вид! Определено не изглеждаше така овладян и зловещ. Изпита желание да му предложи да го среши. Всъщност копнееше да докосне косата му, изглеждаше толкова мека. Вместо това грубо му се тросна:
— Трябва ти бръснар.
— Трябва ми питие — светкавично отвърна той, приковавайки я с очи. — По всяка вероятност това е най-лошата ми нощ.
— Мускулите те болят от твърдия под, така ли? — подсмихна се тя.
— Не, Маги, изгарям от болка по теб.
Тя зяпна от удивление. Думите му предизвикаха приятна тръпка. Но също така тя остана без дъх. Това започваше да се превръща в неин неприятен навик. Завъртя се настрани, пое си дълбоко дъх, запъти се към леглото, за да си смени чорапите, но бързо се отказа и вместо това се насочи към отоманката.
Когато вече беше обута и се изправи, погледна към Себастиян. Той също беше свършил с обличането и дори беше вързал косата си. Така бе много по-добре. Поне изглеждаше цивилизован. Но защо стоеше и я гледаше? Чакаше отговор на непристойната си забележка ли? Имаше да чака!
Спокойно, или поне толкова спокойно, колкото й беше възможно, докато очите му я пронизваха настойчиво, тя изрече:
— Наистина трябва да проявиш повече разум, Себастиян. Просто не можем да делим тази стая поради липса на уединение.
— Съгласен съм.
— Слава Богу. — Прималя й от облекчение.
— Но това не разрешава нашата дилема.
Значи в края на краищата нямаше да се държи разумно. Маргарет кипна:
— Ние нямаме дилема!
— Тихо, Маги.
Тя го удостои с яростен поглед.
— Да не си посмял да ми нареждаш. Ако искам ще говоря!
— Имах предвид тона ти, драга. Говори колкото искаш, но недей да крещиш. Стените са дебели, но не чак толкова.
— О! — смутено се изчерви тя.
— И така, аз имам друго предложение. Но първо ми обясни: откъде имаш толкова пари да ми платиш?
— Нямам, но мога да събера. Семейството ми притежава много недвижими имоти. Ще продам няколко.
— Освен ако не говориш за имения на херцог, няма да събереш повече от няколко хиляди лири.
Страните й поруменяха. Вероятно Себастиян беше прав. Но тя просто не беше мислила чак дотам. Когато не му отговори, той добави:
— Можеш да изтъргуваш нещо друго.
Тя повдигна вежда.
— Друго ли? Нямам друго.
Той я огледа от горе до долу.
— И тялото ти ще свърши работа.
Маргарет остро си пое дъх:
— Ти си достоен за презрение!
— Не, само съм похотлив и възбуден.
Нима би могла да се изчерви повече? Никога не й бяха говорили така, а този мъж сякаш не съзнаваше,
