— Това майка ли беше?
— Дъглас! — ахна тя и се втурна към леглото, за да провери челото му. Все още бе доста горещо. — Преди да говорим, първо ще те нахраним. Така каза докторът.
Очите му бяха притворени. Маргарет много се притесняваше, че той отново ще се унесе, преди да е успяла да му даде малко супа. Дъглас се опита да седне. Не успя, затова тя натрупа зад гърба му възглавници, на които да се подпре. Той протегна ръка към купичката, която Маргарет му поднесе, но след като за малко не я разля, тя я взе от ръцете му и започна да го храни.
Този начин на хранене не му хареса и между две супени лъжици Дъглас попита:
— Защо съм толкова слаб?
— Загубил си много кръв, освен това имаш лоша треска. Тихо сега. Ще говорим, след като изядеш цялата купичка.
Той се подчини, макар и неохотно. Всъщност изглеждаше раздразнен. Маргарет си спомни как два пъти преди Дъглас боледуваше и трябваше да пази леглото. Все едно се опитваха да държат лъв в тясна клетка.
Когато довърши супата, очите му започнаха да се затварят.
— Обикновено бих ти предложила да поспиш, докато се почувстваш по-добре. Но ти спа толкова дълго… Главата боли ли те?
— Ужасно.
— О, Боже! Е, доктор Кълдън ми даде някакво прахче, което ще облекчи болката ти. Ей сега ще го разтворя в малко чай.
Маргарет отиде до масичката, където за нея беше сервиран поднос с чай.
— Как се нарани? — попита тя. — Спомняш ли си?
— Не съм много сигурен. Струва ми се, че конят се уплаши от нещо. Помня, че яздех по пътя за насам, когато той внезапно скочи в канавката. Един проклет клон ме повали от седлото. Май се прекатурих на няколко пъти, значи е било на хълма. Последва страшна болка в тила ми, а после — нищо. Напомни ми да отрежа по-ниските клони по пътя към къщи. Само ми се пречкат.
Гласът му ту се засилваше, ту глъхнеше. Маргарет побърза с чая. Боеше се, че той пак ще припадне. Поне го беше нахранила. Доктор Кълдън я беше предупредил, че прахчето ще облекчи болката на Дъглас, но и ще го замае.
Тя му донесе чая. Дъглас не беше припаднал, както се страхуваше. Очите му се отвориха, когато усети, че тя стои край леглото.
— Присъни ми се нещо много странно — рече той, след като изпи чая. — Сънувах, че съм буден и виждам майки ми да стои до мен. Понечих да я заговоря, но нищо — пълна чернота. Предполагам, че или наистина съм се събудил, или сънят просто е свършил.
— Това не ми звучи кой знае колко странно. Аз редовно имам сънища, които или свършват ненадейно, или се превръщат в нещо друго.
Маги реши, че това вероятно е била Аби. Да не би старицата толкова да се беше разтревожила за сина си, че наистина е дошла край леглото му? А може би Абигейл си беше спомнила за техния разговор и бе проявила желание отново да разговаря с него?
— Да, но после ми се присъни абсолютно същото — продължи Дъглас. — Само дето този път на стола седеше Себастиян.
Маргарет едва успя да прикрие изненадата си. Нямаше да му каже, че вероятно това не са били сънища.
— Обикновено сънищата не следват някаква логика — задоволи се да му отговори. — А сега ще изпратя за доктор Кълдън. Той ще иска да те прегледа, докато си буден. Нали се сещаш, ще ти задава въпроси, любими на лекарите.
Тя се запъти към вратата, но Дъглас я спря:
— Маги, чакай.
Маргарет се вцепени и се изпълни с ужас. Страхуваше се, че той ще й зададе въпрос, на който все още не е готова да отговори.
— Радвам се, че се върна — продължи той, — и съжалявам, че това произшествие ми попречи да се запозная със съпруга ти. Разкажи ми за него. Къде се запознахте? Добър ли е с теб? Щастлива ли си с него?
Тя се усмихна от облекчение, когато чу, че въпросите му засягат единствено историята, която бяха съчинили със Себастиян. Обърна се с лице към него и му разправи каквото искаше да знае, без да споменава името на „съпруга“ си. Не й се наложи да се впуска в подробности. Дъглас се унесе отново, преди да е приключила с изброяването на основните факти. За съжаление това не бе естественият, пълноценен сън, на който се надяваше. Изглежда, Дъглас пак беше изгубил съзнание.
Всъщност беше облекчена и до голяма степен изпитваше вина заради това. Но все пак не желаеше тъкмо тя да му съобщи, че Себастиян се е завърнал. Той скоро щеше да го научи, когато синът му дойдеше да разговарят. Дано това не станеше, преди Дъглас да се е възстановил достатъчно, за да превъзмогне неприятните емоции, които сблъсъкът между баща и син неизбежно щеше да породи.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Маргарет извика една прислужница да дежури край Дъглас, изпрати лакей да доведе доктор Кълдън и отиде да потърси Себастиян, за да му предаде краткия си разговор с баща му. Откри го в зимната градина с Абигейл. Всъщност чу смеха му, преди да влезе, и зърна веселото му изражение, преди той да я забележи.
Беше удивително различен, когато беше край баба си. Очевидно искаше тя да вижда само стария Себастиян, който Абигейл помнеше, но не и студения, закоравял мъж, в който се беше превърнал и когото всички останали трябваше да търпят. Маргарет се запита кой образ ще види баща му, когато двамата най- после се изправеха лице в лице.
— Дъглас се събуди за малко — съобщи тя. — Успях да го нахраня, преди отново да припадне.
— Спомена ли защо е паднал в канавката? — попита Себастиян.
— Да. Той смята, че конят му се е уплашил и е препуснал към края на пътя, където един нисък клон го е повалил на земята.
— Следите на местопроизшествието потвърждават версията му, но много бих искал да знам какво е могло да уплаши коня на път, по който има само дървета.
Абигейл имаше отговор на това:
— Чух го да казва на Дентън, че новата му кобила е малко по-плашлива от старата. Спомена го няколко пъти — каза тя и се изчерви, защото току-що си беше признала, че макар да не разговаря с него, вероятно попива всяка негова дума.
Маргарет им разказа и за сънищата на Дъглас.
— Отиде ли да го видиш? — многозначително попита тя Аби. — Остана ли достатъчно дълго, за да те види?
— Тази сутрин го навестих, точно както ти ме помоли — призна Абигейл. — Не забелязах да е дошъл в съзнание и много се съмнявам, че ме е видял.
По всяка вероятност с лошото си зрение старицата не би забелязала очите му да се отварят, особено ако Дъглас ги бе отворил само за миг. Затова Маргарет заключи:
— Щом се е събуждал, това е добър знак. Според мен означава, че се съпротивлява на треската.
Дентън дойде да вземе баба си, за да й покаже какво е свършил. Снощи на вечеря Абигейл беше споменала, че отново смята да се захване с рисуване. През няколко години тя си опитваше силите с това хоби. И всеки път настояваше да сменят прозорците в помещението на горния етаж, избрано за това нейно занимание. Обвиняваше лошата светлина за несъвършените си творби. Дентън надзираваше ремонтите вместо нея.
Маргарет уведоми Дентън за добрата новина и отново преразказа разговора, който беше провела с баща му. Той почти не прояви интерес.
— Просто конят се е подплашил? На всеки може да се случи — заключи той с огромно облекчение,
