Младата жена затвори очи и изпъшка.
— Значи тя е била наказана за загуба на предизвикателство. И за всичко това виновната съм аз.
— Ти ли? — изсумтя Марта. — Не се заблуждавай. Майка ти никога не прави нещо, без да е наясно с последствията. Знаела е много добре, че Фалон няма да се бие с нея. Знаела е също така, че Чалън няма да допусне никога подобно нещо. Целта й е била да покаже на твоя младеж колко е важно да ти даде време да победиш страховете си. И смятам, че това е свършило работа.
— Но ако Фалон не беше толкова твърдоглав, нямаше да й се налага изобщо да…
— Послушай съвета ми, Щани, и дори не помисляй да го подлагаш на подобно изпитание. Това очевидно е болезнена тема за него. Затова и сега пътуваме директно за Ка’ал, вместо първо да минем през къщи. Приеми го за наказанието, което не си получила. Аз ще направя нужното да успокоя Тедра.
— Какво става тук, Шанел? — попита Ван’иър, като отвори вратата и чу гласа на Марта.
Младата жена се взря безмълвно в него. При вида на изражението му кой знае защо се почувства виновна, макар да не бе извършила нищо нередно. Марта обаче не му мълча.
— Успокой се, мъжаго. Ясно ми е, че тя е вече твоя. Просто се отбих да я видя.
— После си тръгвай, както си дошъл, компютре.
— Защо си толкова напрегнат, воине? — изсумтя Марта. — Нали спечели? Докато за нейната защита отговарях аз, полагах всички усилия. Сега е твой ред. Вдигам ръце от нея. Какво по-справедливо?
— Аз обаче мога да забраня на жена си всякакво вземане-даване с разните изобретения на посетителите. Това ще бъде наказанието й, ако не си тръгнеш.
— Ама че непочтен, гаден, тираничен…
— Марта!
— Добре, тръгвам си. — Марта изсумтя и внезапно всички принадлежности на младата жена се появиха в краката й. — Ще трябва да си прегледаш вещите, за да намериш онези, които са създадени от посетители… Звезди, не ми се вярва, че го каза — продължи да се оплаква тя, а след това заяви: — Късмет, кукличке. Както виждам, все още имаш нужда от него.
Младата жена се взираше безмълвно в своя другар в живота, сякаш не можеше да го познае. Той наблюдаваше съсредоточено интеркома на стената и чакаше. Измина минута, без оттам да се чуе звук и Фалон придоби толкова самодоволен вид, че емоциите на Шанел направиха гигантски скок в посока към гнева.
— Наказваш ме за нещо, което не зависи от мен, така ли? Какво ще кажеш за това? — Наведе се, измъкна кутията си с бижута и я запрати към главата му. — Или може би това?
Дори не изчака да види дали е улучила и вече се навеждаше за някой друг снаряд. Така и не успя да го вземе. Фалон я повдигна, обърна я във въздуха и двамата се приземиха на пода — той отдолу, тя отгоре. Мъжът започна да се смее. Шанел опита да се измъкне, но ръката му продължаваше да я стиска здраво около талията. Опита да стане, но дланта, която подпря на рамото му, се плъзна, толкова силно се тресеше тялото му.
Ядосана, заби лакти в гърдите му и попита:
— Какво точно ти се струва толкова забавно, воине? Ако мислиш…
— Чакай! — Смехът не му позволи да каже нищо повече.
Шанел зачака, скръцвайки със зъби. Най-сетне Ван’иър започна само да й се усмихва.
— Нямаше причина за този великолепен пристъп на гняв,
Младата жена присви очи.
— Така ли смяташ?
— Никога не бих те наказал за нещо, което не си извършила. Би трябвало да си го разбрала. Думите ми бяха насочени единствено срещу Марта.
Мина известно време, докато осъзна какво означава казаното. Очите й се разшириха.
— Изрекъл си неистина?
— Дребна, за да победя нещо, с което иначе не бих могъл да се боря.
— Марта имаше право. Беше непочтено от твоя страна.
— Иначе тя нямаше да си тръгне…
— Разбира се, че щеше да си тръгне. Беше дошла само за да се увери, че съм добре. — Въздъхна. — Марта не ти е враг, Фалон. В противен случай щеше да си имаш сериозни проблеми. Всъщност тя дори те харесва… поне преди те харесваше. Сега вероятно ти е достатъчно вбесена, за да разкаже на майка ми как… По дяволите, Фалон, искам да видя майка си!
— Не! — Остави я рязко, изправи се, вдигна я до себе си и обхвана нежно лицето й с дланите си. — Посветил съм всичкото си търпение на теб, Шанел. Не е останала и капчица за майка ти. Не искай от мен да се доближавам до тази жена, тъй като мога да кажа нещо, за което и двамата ще съжаляваме.
— Фалон, запознал си се с нея, когато е била разтревожена за мен. Сега положението е друго и тя също ще бъде различна.
— Не ме интересува! — отговори непреклонно той. — След време ще ти позволя да я посетиш. В момента обаче имаш други задължения, нов живот, към който да се приспособяваш. Ако имаш нужда от помощ, ще идваш при мен, не при майка си. Нали така трябва да бъде?
— Не — настоя вироглаво Шанел.
Ван’иър вдигна тъмните си вежди.
— Продължаваш да се цупиш?
— Ще правя всичко необходимо, воине, за да те накарам да се вразумиш.
— Действам разумно. Можех да кажа „никога“, но в случая се съобразявам с твоите чувства.
— Да, да… Искаш да ме лишиш от контакта с майка ми и с моите приятели. Или не ти е идвало наум, че и Марта, и Корт са творения на посетители?
— Това е първото, което ми дойде наум.
— Проклет…
— Достатъчно, жено! Ще стане както казах и ти ще го приемеш.
Глава 34
Поради Глобалния щит, обвил планетата, космическите кораби можеха да се приземяват единствено на Космическото пристанище. Той обаче възпрепятстваше и трансферирането, затова с помощта на Джадел, Брок успя от контролната зала да уточни местонахождението на дома на Фалон, за да трансферира малката групичка право там.
Шанел разполагаше само с няколко минути за раздяла с брат си, който щеше да се върне с Брок в Шака-Ра. Далден обаче я изненада с изявлението си, че щели да се видят отново след няколко седмици, когато щял да доведе катратерския посланик и неговата свита в Ка’ал, за да довършат преговорите си с Фалон. Оказа се, че именно той предложил кораба си на Ван’иър, но не бе останало време да преговарят за каквото и да било друго; Фалон единствено бе успял да даде съгласието си да продължат разговорите след завръщането му вече на негова земя. Фактът, че се бе съгласил, бе повече от учудващ. Далден призна, че тогава бил готов на всичко. Дотолкова изгарял от нетърпение да я последва.
Това събуди известно чувство за вина у Шанел, макар в момента да бе ядосана на своя другар в живота. Знаеше отношението му към посетителите, споделяно от всички ба-хар-анци. Именно те бяха настоявали за затварянето на планетата и през последните петнайсет години не бяха позволили на нито един посетител да стъпи на тяхна земя. А сега заради нея Фалон правеше такова изключение, но със сигурност то не го радваше. Искаше й се да не се бяха договаряли. Но фактът, че благодарение на това брат й щеше да се върне скоро, я правеше щастлива.
Двамата с Далден се бяха сдобрили след кавгата при качването й на кораба. Нито той, нито тя можеха да се сърдят дълго един на друг. А сега изобщо нямаше желание да се разделя с него, но все пак й беше много по-лесно да си вземе довиждане, като знаеше, че той ще се върне след няколко седмици.
Фалон застана до нея и я хвана за ръката при трансферирането. Все още я държеше, когато се озоваха в обширна, висока шест-седем метра трапезария. Около дългите маси имаше пейки с възглавнички вместо кушетки без облегалки, а тук-там бяха пръснати столове. Огромни изрисувани кожи от заал в пищни златни
