— Ами, не… Фалон, моля ти се, това ми е още по-противно.
— Далден твърди, че вашите жени предпочитали…
— Откъде ще знае пък той!
Ван’иър забеляза, че Шанел пребледнява и този път той я привлече към себе си, за да я успокои.
— Никога не бих те наказал за нещо, което си ми казала, жено, нито за начина, по който си ми го казала. Ако те накажа някога, то ще бъде, защото не си ми се подчинила и така си се изложила на опасност. Ясно ли ти е?
— И няма проблем, ако ти се ядосам?
— Да.
— И няма проблем, ако, ъъъ… те атакувам някой път, без да помисля?
Той повдигна отново брадичката й, за да може да види усмивката му.
— Зависи от причината за атаката,
— Кой знае защо не ми се вярва, че можеш да бъдеш толкова благ. — Сега и тя се усмихна. — Какво ще кажеш, ако те атакувам само със самата себе си?
— Заповядай, опитай.
За първи път тези думи не я разгневиха, а я накараха да се засмее и тя го направи с огромно удоволствие.
— Значи това е свободата да се изразявам, за която спомена?
И тогава осъзна, че всъщност той току-що бе премахнал още едно от възраженията й срещу него, тъй като не можеше да си представи, че би се изложила умишлено на опасност. А ако това бе единствената причина за наказание, значи нямаше да се наложи да изтърпява подобно нещо никога повече. Колкото до неподчинението й…
— Струва ми се, че в крайна сметка ще харесам някои от обичаите в твоята страна, Фалон!
— Приятно ми е да го чуя. А сега кажи какво ще отговорим на брат ти, като попита дали си била наказана както подобава?
— Не е негова работа.
— В този случай е, тъй като простъпката ти посрами неговия дом.
Шанел се размърда смутено. Той нарушаваше принципите, в които бе възпитан, като не я наказваше за провинението й. Мъжете от нейното семейство нямаше да го направят. Фалон обаче не бе успял да завърши това, което беше започнал.
— Разреши ми да изрека още една неистина, за да го уверя…
— Не! — прекъсна я Ван’иър.
— А може би няма изобщо да попита…
Младият мъж въздъхна.
— Във всеки случай, трябва да кажем истината на Далден.
— Ъъъ… а каква точно е истината?
Фалон се дръпна назад, за да може да я погледне.
— Ти шегуваш ли се с мен, жено?
— Не. Знам, че спря, Фалон. Не знам само защо.
Той се отпусна отново върху леглото, като я привлече върху себе си, а след това я намести така, че да я вижда. Палецът му политна към едното й око, за да изсуши последната останала сълзица, а после разтри с нея устните й, докато Шанел се сети да целуне пръста му. Най-сетне рече:
— Сълзите ти бяха нещо, което не можах да понеса. Иска ми се да не беше така или ти да бе проявила малко по-голяма въздържаност.
Младата жена се изчерви, тъй като порицанието в гласа му бе явно, а изражението — натъжено и изпълнено с разочарование. Той чувстваше вина, задето не бе успял да раздаде правосъдие. Бе се провалил заради срамното й държание. Воините никога не наказваха с удоволствие жените си. Те гледаха на това като на част от дълга си да ги защищават и да се грижат за тях. Шанел беше наясно и точно затова бе изумена, че сега гърбът й не пламтеше. Но фактът, че сълзите й му бяха въздействали толкова силно… Възможно ли бе да изпитва към нея нещо повече от похот?
Той се различаваше от обикновения воин, както впрочем и баща й, и може би това включваше и способността да обича.
Сведе поглед към гърдите му и промълви:
— Фалон, съжалявам, че се държа като дете. Знам, че имаше нужда да… добре де, чувстваше, че трябва да го направиш, но просто аз се ужасявам от наказанията, особено пък от твоите.
— Жено, от теб се очаква да се страхуваш от наказанията. Как иначе те ще те спират?
— Знам това и повярвай ми, не искам да преживявам отново подобно нещо, та дори и толкова кратко. Затова, моля те, не смятай, че си се провалил в изпълнението на дълга си. Няма да излъжа Далден, ако му кажа, че съм си научила урока.
Фалон изсумтя.
— Единственото, което научи, е, че твоята болка причинява болка и на мен. Онова, което все още не си осъзнала, е, че простъпката ти не бе насочена директно срещу мен, а срещу теб самата, тъй като се изложи на опасност. Но ако това се случи отново, няма да има прошка! И тогава никакви викове, сълзи или молби не биха ми попречили да изпълня дълга си. Запомни го добре! Шанел, ще ми бъде страшно неприятно, ако с действията си станеш причина за страданията и на двама ни.
Младата жена потръпна и инстинктът я накара да се притисне още по-силно към него — стар колкото света начин за искане на прошка.
— Бихме ли могли да поговорим за нещо друго сега, Фалон?
Той я прегърна и я привлече.
— Доколкото си спомням, ти влагаш повече от едно значение в думата „да си поговорим“.
Най-сетне Шанел също се усмихна.
— И аз така мисля.
Глава 33
— Как е, кукличке?
— Марта! — възкликна Шанел на излизане от соларната баня към кабината на Фалон и веднага попита обвинително: — Къде беше? Прибираме се у дома след няколко часа.
— Къде смяташ, че съм била? — изсумтя не много почтително от интеркома гласът на компютъра. — Двамата с Корт толкова се старахме и направихме невероятни неща, за да можем да ви догоним. Добре знаеш, че проклетият кораб, с който се возиш, е по-бърз от Роувъра.
— Не беше нужно да ни догонвате. Да не искаш да кажеш, че не си забелязала кога тръгнахме?
— Разбира се, че забелязах. Но откъде можех да знам дали не се намираш все още на Съндър? Последната ми информация бе, че онези жени там възнамеряват да променят нашите воини, за да те забравят и да си тръгнат без теб. Трябваше да разбера какво е истинското положение, нали? И ми бе необходимо известно време, докато открия твоята приятелка, генерала.
На Шанел изобщо не й дойде наум, че на Марта нямаше да й бъде трудно да открие единствената жена на кораба, при положение че и останалите пътници се брояха на пръсти. Тази сутрин обаче в главата й се въртяха съвсем други мисли, затова само попита:
— Брок знае ли за посещението ти?
— Не съм толкова подла. Обаче сключихме сделка. Той няма да подслушва нашите разговори, а аз няма да го изолирам от главната си квартира в продължение най-малко на шест месеца.
Младата жена повдигна вежди.
— Кога го измисли?
— Тъй като през последната седмица ти не беше край мен, за да ме забавляваш, започнах да скучая. А и нали знаеш, че винаги съм търсила начин да ядосам металния си приятел? Така че тази възможност бе добре дошла.
Шанел се усмихна.
