ядосва. — Ако си бяхме у дома, аз лично щях да те затворя в кухнята, за да белиш цял месец фалаа.
Младата жена му обърна гръб и промълви горчиво:
— Много ти благодаря, братко.
Той я завъртя към себе си, разтърси я и заяви:
— Сгреши, че замина, Шани, и ти самата го знаеш много добре.
— Бях отчаяна.
— Без причина.
Тези думи вече бяха върхът и те отприщиха всичкото възмущение, насъбрало се в нея.
— Откъде пък си така наясно по всички въпроси? Звезди, как само ми се иска жената, която пожелаеш за себе си, да не бъде Шака’анка и да не ти даде нито миг покой!
Далден си пое рязко въздух и лицето му почервеня от гняв.
— Това е най-ужасното нещо, което си ми казвала някога. Вземи си думите обратно, Шани.
— Проклета да съм, ако го направя. Ти ме обричаш на нещастен живот. Нима мислиш, че някога ще ти го простя, братко!
Той понечи да отговори нещо, но Фалон го изпревари; тонът му бе суров и безкомпромисен:
— Тя ще бъде наказана за мъката, която причинява с необмислените си думи.
Близнаците се обърнаха. Вероятно Ван’иър се бе появил по настояване на Брок, за да сложи край на спора им. Далден се смути, че го бяха заварили да се кара със сестра си. Шанел обаче бе прекалено ядосана, за да се вълнува от този факт.
— Защо не? — отвърна със сарказъм тя по повод обещанието на Фалон. — Колкото повече причини има, толкова по-весело ще бъде.
— Не — намеси се тихо брат й. — Тя заслужава наказание, но не за това. — Обърна се към нея. — Съжалявам, Шани, но ще се доверя на преценката на баща ни. Той реши, че този воин е подходящият другар в живота за теб и аз вярвам, че Фалон ще оправдае доверието му.
— В такъв случай даваш ли ми я вместо баща си? — попита Ван’иър.
— Да.
— Далден! — извика Шанел, осъзнала, че всъщност Фалон точно това бе чакал. И той, разбира се, я хвана за ръката и я задърпа. — Не, почакай!
Не я послуша. Помъкна я из някакъв залят с мека светлина коридор, после в асансьора, който ги свали два етажа по-надолу, след това през голямата стая за отдих, през още коридори и асансьори. Движиха се така в продължение на петнайсет минути. Страховете й нарастваха, сърцето й ускоряваше пулса си, а при всеки опит да измъкне ръката си усещаше, как Фалон я стиска още по-силно. Най-сетне той спря. Подпря гръб на стената и затвори очи. Въпреки тревогите си, младата жена се изплаши за него.
Въпросът й обаче не прозвуча особено загрижено:
— Какво има?
— Нищо.
Нищо ли? Обърна се. А видът му не говореше, че всичко е наред. Изглеждаше така, сякаш нещо го измъчва.
— Фалон… — промълви вече по-нежно тя и този път загрижеността й пролича.
Очите му се отвориха и устните му се извиха в самоирония.
— Изгубих се.
Младата жена премигна неразбиращо.
— Искаш да кажеш, че не знаеш къде се намираме?
Той въздъхна.
— Да.
Тя го съзерцава безизразно известно време, преди да каже:
— Това вече е кулминацията, а?
Думите й го намръщиха. Шанел се усмихна. Миг по-късно направо избухна в смях. Чак се подпря на стената, а от очите й потекоха сълзи. Когато веселостта й понамаля, тя допусна грешката да погледне лицето на Фалон и киселата многострадална физиономия предизвика нов пристъп на смях.
Вече се задъхваше, когато усети дланта му да се плъзга по врата й, за да я привлече да се облегне на него. Не направи опит да се съпротивлява. Не знаеше как така смехът ги бе сдобрил, но точно така бе станало.
— Брат ти имаше право — прошепна той в ухото й. — Не се държиш с подобаващото уважение към воините.
— Не бих казала. Изпитвам огромно уважение към всичките ти способности, Фалон. — Подпря брадичка на гърдите му, вдигна поглед нагоре и му се усмихна. — Само не ми чертай схеми, от които според теб бих могла да се уча.
Усмихна й се. Дъхът й секна — за кой ли път вече се изумяваше от великолепието на този мъж. В главата й прозвуча сигнал за опасност, но ръцете му вече бяха на кръста й и я повдигаха бавно нагоре. Опита да избегне устните му, наистина опита и успя да го постигне за около две секунди, след което се остави на неизбежното. Този път просто нямаше къде да избяга, затова бе по-добре да му се наслади колкото се може повече, преди да е изгубил самоконтрол. А целувките му бяха толкова приятни…
— Мястото отново е неподходящо — изохка той, без да се отделя от устните й.
— Явно това не е щастливият ти ден.
— Ще бъде. Тук ли си, компютре?
— На този кораб, естествено — отвърна неопределено Брок. — Върнете се в последния асансьор, качете се един етаж и след това завийте надясно. Там вече ще се ориентираш сам.
Дъхът на Шанел секна, когато Фалон я вдигна и закрачи забързано. И сега, когато не я целуваше, страховете й се върнаха.
Опита да ги преодолее. Но най-накрая обви ръце около врата на Ван’иър, притисна се към него и прошепна:
— Все още ме е страх.
Ръцете му я обхванаха още по-здраво.
— Знам. Иска ми се да можех да те отърва от този страх, преди да се съединим,
— Ще повториш ли последното си предложение? Ще ме оставиш ли аз да контролирам положението?
— Не мога. Прекалено силно те желая, жено. Трябва да те докосвам. Сега вече си моя и аз съм длъжен да те защитавам дори от самия себе си. Няма да изпиташ болка, когато се съединим, кълна ти се. — Спря, за да я погледне, и изражението му се смекчи. — Повярвай ми, Шанел! Довери ми се!
Тя действително нямаше избор.
— Добре.
Усмивката му отне дъха й.
Глава 31
Леглото му беше широко и старомодно — не се движеше и не променяше формата си. Кабината бе също голяма за стандартите на космически кораб, но малка според Шака’анските представи. Шанел не получи никаква възможност да я огледа. Бе поставена направо върху леглото, а след това, докато Фалон сваляше колана за меча и браките, тя не бе в състояние да отдели поглед от него. А и не опита.
Наистина бе прекрасно сложен, този воин с огромна гръд и дебели ръце. Стараеше се да не мисли за силата му, докато го наблюдаваше, но бе много трудно, тъй като тя прозираше отвсякъде. Вместо това си припомняше за нежността и самоконтрола, които бе проявил в стаята за наказания на Лейнар… както и обещанието му, че този път няма да има никаква болка. Трябваше да му повярва. Надяваше се той да успее да го докаже.
Погледът й се движеше по него, не пропускаше даже места, където би трябвало да се срамува да гледа. И май наистина трябваше да ги избегне, тъй като направо потръпна при вида на тази неподправена мъжественост, на това необуздано желание. Очите й потърсиха неговите. Те блестяха, но не диво. Въпреки
