— За каква свобода става дума?
— Струва ми се, че си изчерпа лимита за този изгрев — отвърна с усмивка той. — А сега отиди да посрещнеш брат си, както подобава и му се извини, задето го посрами с поведението си.
Долната й челюст увисна.
— Току-що каза, че ми е позволено…
— Той обаче чувства нещата другояче, както добре знаеш.
Наистина го знаеше, но беше унизително Фалон да й напомня това и още по-унизително да я потупва поощрително по задника, за да я побутне към Далден. Затова се обърна към него и го изгледа унищожително. В отговор проклетият негодник само се изсмя.
Глава 30
Извинението което получи Далден, бе изречено шепнешком, но затова пък беше искрено, тъй като тя чудесно знаеше доколко го бе ядосала. Той може и да бе наполовина кистранец като нея, но си оставаше кан-ис-трански воин до мозъка на костите и по отношение на някои неща бе непреклонен. Едно от тях бе следното: всяка жена трябва да засвидетелства нужното уважение към воина, тъй като може да пострада сериозно, ако го предизвика дотолкова, че той да изгуби търпението си. И за всяка жена, забравила това златно правило, наказанието бе почти гарантирано.
Къде бяха излетели всичките й познания по този въпрос, докато бе дразнила и предизвиквала Фалон и го бе наричала как ли не… дори го бе блъснала? Фактът, че тя самата бе изгубила търпение, съвсем не бе извинение. Но пък ако не беше постъпила така, нямаше да научи това, което бе узнала току-що. Тя имаше свободата да се изразява както намереше за добре. Схващане, абсолютно нехарактерно за воините. Смайващо! Естествено, започна да разпитва брат си по този въпрос, но не получи никакви уверения.
— Фалон ме помоли да не ти казвам онова, което знам. Той иска ти да задаваш въпросите си на него, както се полага на една другарка в живота. Така двамата ще можете да се опознаете по-скоро.
— Но той все още не ми е другар в живота, Далден.
— Знаеш много добре, че остава само една формалност.
Това бе вярно. Докато се намираше в една стая с Фалон, бе достатъчно само той да изрече онези думи, независимо дали при тях имаше и други хора. Затова да стои по-далеч от неговия поглед се бе превърнало в главната й цел. За жалост, задачата й се бе оказала трудно изпълнима.
По-късно Шанел имаше възможност да поговори насаме с Донила.
— Съжалявам за сестра ти, но бях прекалено ядосана, за да не й завъртя поне един след онова, което ми причини.
Донила познаваше своята близначка достатъчно добре, за да си представи какво е станало и не се наложи да пита.
— Аз би трябвало да се извиня. Този път Лейнар наистина надмина себе си и ще отговаря за това, като най-вероятно ще изгуби част от властта, с която разполага.
— Няма да е зле да се отбиваш тук веднъж дневно, поне за известно време — заяви Шанел и продължи, забелязала въпросителния поглед на своята приятелка. — С помощта на Променящата палка проведох кратък разговор с двамата надзиратели, за да изравним резултатите, нали разбираш?
Донила кимна.
— Заслужено.
— И аз така реших.
— Ами ти? След като видях със собствените си очи от какво си опитвала да избягаш, наистина съжалявам, че не успяхме да ти помогнем.
Шанел сви рамене.
— Аз също, но съм била обречена още в момента, в който са се сдобили с по-бърз от моя космически кораб.
— Мога да предизвикам суматоха и да ти дам възможност да се измъкнеш…
— Благодаря, но никой не може да се измъкне така лесно от един Мок, а точно в този момент бащиният ми компютър държи под око стаята. Брок просто ще използва трансферирането, за да придвижи някой от тези воини заедно с мен, каквато и посока да избера. Опитът е обречен още в зародиш.
— Звучиш толкова безпомощно. Нима наистина не можеш да направиш нищо?
— Не и преди да се върна в Шака’ан. Във всеки случай ще бъде по-лесно да изчезна, когато не се отличавам толкова от местното население. Тук това е невъзможно.
— Подценяваш се — отвърна закачливо Донила. — Но ти желая много късмет.
— И аз — на теб, тъй като и вие имате своите проблеми и вероятно ще помислите как да ги разрешите. Нищо не се знае — вашите мъже може и да са понаучили нещичко… най-малкото, че планетата не се е разпаднала под женското управление.
Донила отвърна на усмивката й.
— Така е. Като че ли обаче нещо притесни брат ти. Да не би да е надарен с изключителен слух?
Шанел хвърли поглед през рамо и направи физиономия, когато видя мрачното изражение на Далден, насочено към нея.
— Не. Онова, с което е надарен, е съоръжение за свръзка с компютъра. По дяволите! Онзи гаден подслушвач Брок вероятно току-що му е предал за какво си говорим. По-добре да вървя.
Стисна ръката на генерала за сбогом, приближи се до брат си и рече, преди той да е успял да отвори уста:
— Не искам да чувам нищо по този въпрос.
— Ще чуеш… но не тук. — Далден я сграбчи за китката и се обърна към Фалон, за да привлече вниманието му. — Отвеждам я на кораба, за да си поговорим, нещо, което трябваше да направим отдавна. Ела, когато си готов. Брок?
Младата жена успя само да забележи, че това не развълнува особено Ван’иър, и се озова в контролната зала на непознат кораб. Дълбокият глас на Брок я приветства с „Добре дошла на борда, Шанел.“
Тя не му обърна внимание и попита:
— Какъв е този кораб?
— Не отклонявай темата на разговора, Шани.
Значи брат й бе готов за битка, така ли?
— Не сме подхващали никаква тема, че да мога да я отклонявам, но ако все пак сме я започнали, ще ти кажа, че това не е твоя работа. Според ба-хар-анците сега вече само той може да ме мъмри.
— Тогава просто изслушай загрижения си роднина, който иска да ти спести излишен стрес. Не бягай повече от него, Шани.
Тя се обърна, за да го изгледа. Гневът не беше начина да се разправиш с него. Той или го разсмиваше, или го караше да настръхне, а в дадената ситуация нито едното, нито другото нямаше да бъде в нейна полза. Затова младата жена отпусна рамене, сведе глава и успя да заговори с истински нещастен тон.
— Страхувам се от него, Дал. Не можеш ли да го предизвикаш заради мен само за да го накараш да ме остави на мира? Ти си по-едър.
— Той е по-опитен. Или може би не си го наблюдавала по време на състезанията?
Звучеше развеселен. По дяволите! Бе разбрал, че плачливият й глас е престорен.
— Можеш поне да опиташ — изпъшка тя.
— Дори не бих си помислил да го направя, Шани. Вече няма да те защитавам, когато той е наблизо, а още по-малко — от самия него, тъй като по теб няма никаква следа от насилие.
Шанел отметна глава назад и кехлибарените й очи блеснаха.
— Но имаше! Бях черно-синя, когато той приключи с мен!
— Ако бе останала до него, както би трябвало, щеше да разбереш какво означава загубата му на самоконтрол с теб. Тя просто е била доказателство, че си създадена именно за него. Точно тази загуба на самоконтрол го е накарала да реши да те има.
— По-смехотворно нещо не съм чувала! Трябваше да се досетя, че ще вземеш неговата страна. Проклетите воини винаги се поддържат!
— А твоето твърдоглавие действа единствено срещу теб самата. — Сега вече и той започваше да се
