Тя опита да отстъпи назад, но той я стисна по-силно. Младата жена преглътна гордостта си и прошепна:
— Не.
А след това изслуша с изумление признанието му.
— Не бих могъл да ти го докажа, не и без да те взема веднага, тъй като моето желание надминава твоето,
Защо трябваше да й казва такива неща? Дори ако досега не се бе чувствала сразена, сега вече се чувстваше, тъй като не можеше да се справи с нежеланите емоции, предизвикани от неговата изповед. Удоволствието, което й доставиха думите му, просто не искаше да я напусне. И в този момент изведнъж осъзна, че той контролира онова, което чувства и очевидно се справя много по-добре от нея самата. Той контролира своята страст!
Как успяваше да го направи, как можеше да неутрализира един от главните й козове? Как тя щеше да запази неотстъпчивостта си, след като бе способен на такива неща? Всичко останало обаче си бе същото и то бе достатъчно да я убеди, че не би могла да бъде напълно щастлива с мъж с толкова властен характер. Той щеше да опита да я промени. Вече го бе казал. А нея я очакваха болка и унижение при всяко най- дребно прегрешение. В никакъв случай нямаше да приеме безропотно това. Пък и той все още не бе доказал, че няма да изгуби самоконтрол в критичен момент, а само че има известен напредък в това отношение.
Тези размисли успяха да претопят удоволствието, което изпитваше. Нещо повече, то бе изместено от гняв, че изобщо бе допуснала думите му да й въздействат. Блъсна ръката му встрани, отдалечи се на няколко крачки и рече:
— Не изпитвам неудобство, воине, единствено разочарование, че ме откри. Би могъл да поправиш това само ако изчезнеш така, както се и появи… без мен.
От устата му излезе звук, наподобяващ раздразнение.
— Ще те откажа от тази нужда да изричаш неистини, жено, обещавам ти го. Но първо трябва да се погрижа за други неща, които ни засягат.
— За отмяна на наказанието ли става дума? Докъде се простира късметът ми?
— Шанел… — започна той предупредително.
Тя обаче го прекъсна, преди да бе изрекъл заплахата.
— Ако едно от тези неща случайно е да се измъкнем оттук, трябва да те уведомя, че вратата е заключена. Затова ще се наложи да помолиш онзи предател, който те трансферира… Това ми напомни нещо. Ако ме слушаш, Брок, а аз съм сигурна, че го правиш, ето какво ще ти кажа: надявам се Марта да не ти проговори никога повече. Знам обаче със сигурност, че аз самата няма да го сторя.
— Ядосана си на бащиния си компютър? — попита Фалон развеселено.
— Ядосана съм на всяко създание от мъжки пол, но не се притеснявай — ще си го изкарам само на теб.
Ван’иър се разсмя.
— Приятно ми е да го чуя. Щеше да бъде много изморително, ако се наложеше да се бия с всеки мъж, когото обидиш.
— А какво ще стане, ако обидя теб?
— Ще го научиш от опит.
„Представям си, проклет негодник такъв.“ Последното обаче само си го помисли.
Глава 29
Не й беше нужно много време, за да разбере, че Фалон нямаше намерение да иска помощ от Брок да ги измъкне оттук. Доказа го внимателният му оглед на заключената врата.
— Трансферирането е много по-бързо — отбеляза най-накрая Шанел.
— Трансферирането ще почака дотогава, докато бъде абсолютно необходимо — отвърна той, без да се обръща.
А това показваше по-ясно от всичко друго, че огромният смел воин определено не си падаше особено по трансферирането. Умозаключението й щеше да я разсмее, ако не беше толкова ядосана.
— Намираме се в безизходица зад някаква заключена врата. Нали не смяташ, че е необходимо да стоим още тук?
В отговор той само я погледна за миг, след което отстъпи крачка назад и събори с ритник вратата.
— Е, явно не смяташ — измънка под носа си младата жена, след което продължи, вече по-силно: — Толкова за специално изработените врати, които дори двуметровите варвари не можели да счупят.
Единственото удовлетворение, което изпита Шанел, бе да завари Лейнар неподготвена. Съндърката седеше самодоволно на дивана и довършваше вечерята си. Трясъкът на падащата врата я накара да скочи на крака. Също като сестра си, тя не бе готова за гледката, която представляваше един Шака’ански воин, макар да бе предупредена за размерите му. Само изцъкли очи и впери изумен поглед във Фалон. Така даде възможност на Шанел да се приближи незабелязано.
Ван’иър също пристъпи към нея и попита:
— Ти ли си отговорна да намеря жена си в това състояние?
Внезапно Лейнар се отърси от страха. Дори се усмихна.
— Хареса ли ти? Тя каза, че си щял да я накажеш, задето избягала от теб. Реших да те улесня, тъй като предполагах, че ще се появиш всеки момент. Аз самата щях да те пусна да влезеш. Не беше нужно да ми разбиваш вратата.
— Ние не завързваме нашите жени, за да ги накажем. Ти ужаси жената, която се намира под моята закрила и сега щеше да съжаляваш много за това, ако беше мъж.
Страхът на Лейнар се разсея, когато разбра, че той нямаше да й направи нищо.
— Както виждам ти си изключително снизходителен. Тази жена заслужава нещо много по-лошо, от онова, което очевидно си подготвил за нея. Трябваше аз да се погрижа. Арогантността й може да бъде избита само с камшик.
При тези думи Шанел я потупа по рамото. Лейнар се обърна с досада и пребледня; вероятно бе забравила, че нейната гостенка не бе съндърка и бе доста по-едра от обитателките на тази планета.
— Би ли обяснила какво заслужавам? — осведоми се Шанел със заплашително благ тон. — Не? Какво ще кажеш за арогантността ми… която, впрочем, не може да е по-голяма от твоята собствена.
Лейнар мълчеше. Затова пък имаше вид на болна, което изпълни нейната гостенка със задоволство. То обаче не бе достатъчно да компенсира преживяното.
— Знаеш ли, Лейнар, струва ми се, че притесненията ти са насочени не към когото трябва. Този Шака’ански воин може и да не те накара да съжаляваш за онова, което стори, но аз нямам подобни скрупули.
Най-сетне Лейнар възвърна дар слово.
— Ти… не би посмяла да го направиш.
— Искаш ли да се обзаложим? — Шанел отметна ръка и юмрукът й полетя напред.
Дребната жена се строполи назад върху дивана. Шанел се надяваше да й е счупила челюстта, но беше убедена, че само това не е достатъчно. Наведе се и претърси джобовете й. И, разбира се, откри Променящата палка.
— Благодаря ти — обади се зад нея Фалон.
Младата жена се изправи.
— За какво?
— Че направи това, което аз не можех.
— Не съм го направила заради теб, скъпи. Направих го заради самата себе си. Освен това все още не съм свършила.
