Предпочиташе вместо това да опознае воина, с когото се бе оказала свързана завинаги, особено силното тяло, върху което се бе излегнала така удобно. Щом осъзна, че сега имаше известни права над това тяло, усети приятни собственически тръпки, нещо, което не бе изпитвала никога.
Отдаде се на приятните усещания, като плъзгаше длани но раменете и ръцете му и наблюдаваше как мускулите му се свиват при нейното докосване. Започна да целува напосоки наслаждавайки се на соления вкус на кожата му
Фалон лежеше абсолютно неподвижно, затова внезапното му изохкване я изненада.
— Жено, прекалено рано е да си играеш така с мен.
— Защо? — пошепна през смях тя.
Той я завъртя под себе си и проникна в нея така бързо, тя успя само да хлъцне. За всеки случай, ако този отговор не й бе достатъчен. Фалон прибави:
— Тъй като все още не съм ти се наситил. Започвам да се съмнявам дали изобщо някога ще ти се наситя.
Шанел също започваше да се пита дали пък тя на свой ред щеше някога да му се насити, но с този проблем определено можеше да живее. А след това не остана време за повече въпроси, тъй като ръцете й се вкопчиха косата му и не след дълго извика, понесена от вълната на невероятното удоволствие. Помисли, че ще изгуби съзнание. Щеше да се разсмее, ако не беше толкова изтощена. Едно обаче вече бе разбрала: бе на път да се пристрасти към правенето па секс с този воин.
По-късно той я привлече към себе си в своите обятия и я целуна по челото Тя почти не го усети. Беше полузспала, когато го чу да въздиша. Но думите, които последваха, бяха такива, че можеха да вдигнат и мъртвец, камо ли една нищо неподозираща Шака’анка.
— Направи ме по щастлив, отколкото съм предполага, че е възможно, затова се страхувам от онова, което трябва да направя сега. То обаче трябва да бъде направено.
Глава 32
Шанел повдигна глава от раменете му и го погледна невярващо.
— Страхуваш се от онова, което трябва да бъде направено? Кажи, че не става дума за същото, което предполагам, Фалон. — Той не отговори веднага, но изражението му бе достатъчно красноречиво. Младата жена пребледня. — Не можеш да го направиш — промълви тя. — Не и след онова, което току-що… Просто не можеш!
Ръката му галеше нежно бузата й и за момент й се стори, че е сгрешила в предположенията си.
— На мен също изобщо не ми допада, че това ще трябва да помрачи началото на съвместния ни живот — прошепна с искрено съжаление Ван’иър. — Ти обаче знаеше, когато напусна бащиния си дом без разрешение, че ще бъдеш наказана за постъпката си. Можеш ли да го отречеш?
Не можеше и негодникът го знаеше много добре. А ужасът й скоро премина в обида.
— Тогава ме отведи у дома и остави баща ми да ме накаже.
— Той вече няма това право. Ти обаче трябва да бъдеш наказана и това мога да го направя единствено аз. Не ще разочаровам нито баща ти, нито брат ти. И ти го знаеш.
Беше прав. Младата жена се запита с горчивина защо изобщо се съпротивляваше. Точно поради тази причина не бе искала да се свързва с воин. Те бяха непреклонни, когато ставаше въпрос за дълг, а на наказанието се гледаше почти като на свещен дълг. Последната мисъл я ужаси.
— По дяволите, не можа ли поне да ми дадеш малко време да те харесам, преди да започна да те мразя отново? — попита тя с огромно негодувание, което почти я задушаваше.
— Да отлагам, би означавало да ти отнема пълното спокойствие, жено. Това само би увеличило страха ти.
— Все пак ми е позволено да се страхувам от онова, което си намислил, нали така! — озъби се тя. — Няма да ти позволя да го направиш, Фалон. Ще се съпротивлявам.
— Можеш да опиташ.
Тя присви очи, щом чу познатите думи, които я предупреждаваха недвусмислено изобщо да не си прави труда.
— Презирам това ти изречение!
Младият мъж въздъхна.
— Шанел, нека приключим най-после, за да мога след това да те утеша.
— Как не! Ако ме накажеш сега, воине, не си и помисляй да се приближиш отново към мен… никога повече!
Ако се бе надявала тези думи да променят нещо, значи бе забравила с кого си има работа. Воините не приемаха току-така заплахите и Фалон не беше изключение. Единственото, което бе постигнала с това предупреждение, бе най-сетне да го ядоса.
— Надявам се, че няма да се налага втори път да страдаме по този начин; и двамата — заяви той с нетърпящ възражение тон. — Но засега…
Къде й беше умът, щом продължаваше да стои тук до него? Шанел побърза да се обърне, за да поправи грешката си, но веднага разбра, че е закъсняла. Ръката на Фалон се обви около кръста й и я привлече с лекота върху бедрата му. Дори не си направи труда да се премести до ръба на леглото. В самия му център, където се бяха слели на два пъти с огромно удоволствие, сега щеше да й причини болка.
Младата жена запищя вбесено, като се опитваше да не му даде да я обърне по корем, но бързо откри какъв майстор бе в това нейният другар в живота. Той я притисна с ръка в гърба, за да не й даде възможност да мърда, И в този момент гневът й отстъпи място на невероятен задушаващ страх.
Извика, преди още дланта му да я зашлеви за първи път по задника, и изпищя неистово, когато тя се приземи с очакваната сила. Всъщност само вдигаше врява и създаваше суматоха. Трябваше да мине известно време, преди да осъзнае какво става: оказа се, че Фалон нямаше намерение да я натупа, а просто да й даде един ярък пример за ба-хар-анските наказания.
Шанел продължаваше да вика. Ван’иър обаче я обърна към себе си и я постави да седне в скута му. Сега вече само я прегръщаше, макар и прекалено силно, и й шепнеше успокояващи слова като на малко дете.
А в този момент тя наистина се чувстваше като дете. Къде бе изчезнал куражът, който я бе накарал да броди из непознатия Космос, който й бе дал сили да повали Фалон на пода, без да се замисля за последствията, който я бе подтикнал отново да прави секс, макар да бе сигурна, че това щеше да й причини единствено болка? Ако майка й бе станала свидетелка на театъра, който бе изиграла, щеше да потъне в земята от срам. Точно така се чувстваше и Шанел. От друга страна, изпитваше такова облекчение, че Фалон бе сложил край на наказанието, та се хвърли да го прегръща, за да изрази чувствата си и зарови глава в гърдите му.
Трябваше да измине още малко време, преди тя да се поуспокои. Ван’иър повдигна леко главата й и избърса внимателно сълзите от бузите й. А когато най-сетне младата жена събра смелост да отвори очи, видя насреща си едно изпълнено с тъга и примирение лице.
В гласа му обаче чу недоволство.
— Ти не прие добре наказанието,
— То свърши ли?
Фалон въздъхна.
— Така изглежда.
— В такъв случай ще се справя по-добре следващия път.
Реши, че е по-безопасно да излъже.
— По-добре да няма следващ път.
Звезди, сякаш тя самата не го знаеше. Опита да скрие отново лице, но той не й позволи. За нещастие, темата на разговора все още не бе изчерпана.
— Брат ти спомена за някакво друго наказание. Може би ще трябва да го поразпитам повечко.
Шанел настръхна.
— Баща ми ме изпращаше да работя в кухнята.
— И майка ти ли наказваше по този начин?
