върне. Но когато пристигнаха новите, тя просто не издържа на желанието да ги обуе, въпреки че с тях най- вероятно щеше да й бъде още по-горещо.
Избра комплекта от кафява кожа на заал и златната металическа риза. Не беше нужно да носи късата си пелерина у дома, затова извади дълга огърлица, която бе взела по време на престоя си в Кистран и помоли живите кристали да променят цвета си в мек кехлибар със златни искрици. Те се подчиниха на мига. Младата жена сложи огърлицата.
Още нямаше ботуши, но вероятно с тях щеше да й бъде много горещо, затова с радост затърси златните си сандали. Докато ровеше сред нещата, които Марта й бе изпратила от кораба, намери меч и компютърна свръзка. Съзерцава оръжието известно време, преди да реши, че е по-добре все още да не проявява такава арогантност, след което го върна там, където го бе намерила.
Другарят й в живота го нямаше. Както всеки ден, по това време той се занимаваше с делата на града. Беше започнал преговорите с посланик Злинк и то по по-трудния начин, като пътуваше всеки ден до отдавна инсталирания край Ка’ал телеком. Разговорите продължаваха четири-пет дена по няколко часа. Вече се бяха споразумели за някои неща. Катратерците щяха да получат своето злато. В момента обсъждаха как ще си го вземат, без да стъпват в Ба-Хар-ан. Шанел не се съмняваше, че щяха да го измислят.
Тя самата винаги си намираше нещо, с което да се занимава в отсъствието на своя другар в живота. За разлика от бащиния й дом, където постоянно живееха поне десетина вдовици и сираци и се намираха под покровителството на Чалън, а прачичо й Лауден бе натоварен да се грижи за тях, до пристигането й в дома на Фалон се бе натъкнала само на една свободна жена. В Ка’ал имаше специален дом за вдовици и сираци.
А това означаваше, че когато най-старата робиня, която бе ръководила останалите, бе избрала да се върне в своята страна, нямаше кой да заеме мястото й. Затова Шанел се бе нагърбила с наглеждането на прислугата, като същевременно обучаваше друга жена, която да я отмени по-нататък. Освен това си бе поставила за цел да запознае новоосвободените хора с техните права. Разбира се, налагаше се да се съветва и с Фалон, за да се увери, че не пропуска нещо. Това обаче бе удоволствие, не задължение, тъй като с всеки следващ ден се разбираше все по-добре и по-лесно със своя другар в живота.
Колкото до Древан, той бе изключително сериозно дете за четиринайсетте си години. Не бе имал нормално детство, бе пропуснал смеха и игрите, както и възможността да общува с деца. За него се бяха грижили робите и той вероятно знаеше за далечните страни повече неща от който и да било друг жител на планетата, в това число и от Шанел. Иначе обучението му бе в плачевно състояние. А от воински умения нямаше никаква представа. Но той бе изключително умно и толкова любознателно момче, че през по- голямата част от времето, което прекарваше с него, Шанел само отговаряше на въпроси. Бе успяла да прозре и някои от чувствата му.
Доколкото разбираше, той вече не изпитваше нищо към майка си. Просто бе спрял да се интересува от нея и да я обича. Що се отнася до Фалон и Джадел, дори не бе сигурен, че е роднина с тях. При тези думи очите на младата жена се бяха напълнили със сълзи. Момчето обаче харесваше Диймън, тъй като той се бе сприятелил до известна степен с него и бе сложил край на побоите, които му бе нанасяла Аурелет. Диймън обаче бе уважил желанието на своята другарка в живота Древан да не бъде обучаван за воин, но Шанел възнамеряваше да поправи възможно най-скоро този пропуск.
Тя прекарваше дълго време с момчето, за да го опознае. Засега Аурелет не се бе възпротивила. Може би Фалон я бе предупредил. Във всеки случай компанията му й доставяше истинско удоволствие. Тя имаше да учи много неща за Ка’ал. Той пък имаше да учи много за света.
Тази сутрин взе Древан със себе си, когато отиде да огледа огромния кухненски килер, за да определи кои от запасите трябва да се попълнят. По повод новото й облекло той бе отбелязал, че сега не му се струвала толкова странна. Звезди, ако баща й можеше да я види в тези меки като масло браки, щеше да получи удар. Тя обаче нямаше търпение да се представи пред Фалон с тесните кожени панталони на жителка на Ка’ал. Единственият проблем бе, че като носеше панталони, й се искаше да има и меч.
И това именно бе първата тема, която подхвана днес с новия си млад приятел.
— Искаш ли да започнеш да носиш меч, Древан?
— Никой не ме е учил как да го използвам.
— Би ли желал аз да те науча?
Юношата се изчерви и извърна поглед.
— По-добре изобщо да не се уча, ако ще трябва да се бия като жена.
Шанел се сдържа с усилие да не се разсмее.
— Всъщност аз не знам как да се бия… като жена. Мене ме е учил воин и той знаеше само един начин.
Древан отвори широко очи и лицето му се озари.
— Ти се биеш като воин?
— Точно като воин.
— Но не си силна като воин?
— Не, надявам се. — Усмихна му се. — Но това не значи, че няма да накарам който и да е воин да се поизпоти. Моят номер е да не опитвам никога да ударя меча си в неговия, а да удрям самия воин. Разбираш ли какво имам предвид?
— Защо тогава не се би с Аурелет?
— Фалон ми забрани. — Младата жена сви рамене. — Знаеш какви са воините, прекалено много закрилят онова, което е тяхно.
— Той знае ли за тези ти умения?
— Не мисля, че това би променило нещо, Древан. Той обаче ще разбере, ако започна да те уча, нали? Искаш ли да се научиш?
— Бих искал…
— А, не се изненадвам, че ви намирам отново заедно — обади се иззад тях гласът, който Шанел започваше да мрази. — Обърнало се посетителското копеле и си намерило посетителския похлупак, нали така?
— Аз не разбирам от тези неща — отвърна Шанел и се обърна. — Но ти явно си специалистка.
Аурелет свъси вежди.
— Ако това е обида…
— Разбира се, че е. Да не мислиш, че единствено ти имаш право да ги използваш?
— Как се осмеляваш, страхливке!
— Ясно какво намекваш — усмихна се напрегнато Шанел. — Защо не се махнеш оттук, преди да съм решила да надмина себе си?
Събеседничката й не обърна внимание на това. Тя хвърли бегъл поглед към сина си, преди да отговори злобно на Шанел:
— Да не би сега пък да учиш това посетителско изчадие на женски умения? Прекрасно. Това е единственото, на което би бил способен някога той.
— Откъде знаеш, след като изобщо не се интересуваш от него?
— Знам, че нищо не струва…
— Ако си дошла само за това, обирай си крушите по-скоро — изсъска Шанел, изгубила търпение.
Аурелет почервеня от гняв.
— Ти се криеш зад брат ми със своята страхливост, не ти стиска обаче да се биеш с мен! Има ли нещо, от което да не се страхуваш, или си същата като онова презряно създание, което те е родило?
— Чашата преля. Ще се срещнем в задния двор след десет минути, Аурелет. Предизвикателството ти току-що бе прието.
Шанел излезе от килера и забърза право към своята стая, за да вземе меча си. Дори не си направи труда да го закрепи на колана, а го стисна здраво в ръка. Беше страшно ядосана, а това не бе начинът да се започне бой. Трябваше да се успокои.
Чудеше се дали да не се свърже с Марта и да я помоли да наглежда битката, в случай че бъде ранена и Аурелет я остави да умре от раните си. В продължение на цяла минута съзерцава компютърната свръзка, която лежеше до празната ножница. Най-сетне се отказа. Марта щеше да информира Тедра още преди битката да е започнала и най-вероятно щяха да я трансферират, за да я избегне.
