Тя обаче не желаеше да отлага битката. Винаги бе мразила спречкванията, но й бе дошло до гуша от тази жена с отровен език. Искаше спокойствието, което щеше да й осигури победата в предизвикателството… Ако победеше. Не, нямаше да губи увереност точно сега. Това бе най-лошото, което можеше да направи човек с меч в ръката.
Аурелет вече я очакваше. Дворът не беше празен, но бе голям и никой не им обръщаше внимание. Шанел обаче нямаше намерение да позволи това да продължи дълго.
Аурелет извади меча си. Шанел забеляза, че е дълъг деветдесет сантиметра и не е много широк, за да бъде по-лек. Нейният беше със стандартната дължина от метър и двайсет, но не беше изработен целия от торенска стомана, така че също бе значително по-лек от меча на воин. Направи й впечатление самоувереността на Аурелет, но нямаше нищо чудно, тъй като тя никога досега не бе губила от жена. Забеляза и триумфиращото й изражение. Единственото желание на Шанел обаче бе да сложи веднъж завинаги край на всичко това.
— Е, да свършваме!
— Дали не би искала да поговориш с Дрода, тъй като възнамерявам да те убия, жено.
Шанел се усмихна.
— Според мен на Фалон това няма да му се хареса особено, но ти все пак опитай.
Усмивката ядоса Аурелет достатъчно, за да я накара да атакува. Направи го с рязко извиване, за да изненада. И успя. Шанел бе практикувала само с брат си и баща си и тяхната стратегия не се основаваше на бързината. Това й напомни за надутия крал от Сентури, който бе разчитал на пъргавостта за да победи един воин, и за малко не бе успял. Но тя самата също бе бърза, просто не бе свикнала противника да се бие по този начин.
Бе принудена да спре следващата атака с меча, макар да не бе имала подобно намерение. Ударът изхвърли ръката й нагоре и вдясно, но очевидно причини болка и на съперницата й. Шанел се възползва от момента, за да нападне. Тъй като мечът й бе по-дълъг, Аурелет трябваше да отскочи назад. Не бе успяла още да възстанови равновесието си, когато Шанел атакува отново, удари меча й в основата и той отскочи.
Ужасена, Аурелет замря. В това време Шанел допря върха на своето оръжие в гърлото й. Не се усмихна. Трябваше да се чувства на седмото небе, но не изпитваше нищо подобно, след преживения страх, който я бе накарал да осъзнае доколко безсмислено е да се бие, за такава глупост като предизвикателство от друга жена. Бяха я учили, че мечът се използва само при самозащита. Случаят обаче не беше такъв.
Фактът, че бе рискувала така глупаво само защото си бе изпуснала нервите, я вбеси.
— Нека ти кажа нещо. Съжалявам за онова, което се е случило с теб преди толкова години, но ти си извършила още по-голямо престъпление към сина си. И той не е посетител, Аурелет, така както и аз не съм посетителка. Ако си бе направила труда да го погледнеш, щеше да видиш, че е истински Ван’иър и в него няма нищо, което да ти напомня за онзи негодник, баща му. Но ти очевидно не си го погледнала нито веднъж. Изумена съм, че той не те мрази. От друга страна, сега ти можеше да лежиш мъртва и Древан изобщо нямаше да се развълнува. Ето какво причини на собствения си син!
В този момент чу напрегнатия глас на Фалон зад себе си:
— Ако вече си свършила, Шанел, би ли дошла с мен?
По дяволите. Той определено не я молеше, а нареждаше!
Глава 40
Звезди, наистина ли бе мислила, че това няма да има значение? Докато следваше своя другар в живота към къщата и после — нагоре по стълбите към техните стаи, Шанел си даде много добре сметка, че всъщност имаше огромно значение.
Той не й каза нищо повече. Дори не се обърна, за да се увери, че го следва. Тя, разбира се, го следваше. Мина й през ума мисълта да избяга, но я прогони незабавно; нямаше намерение да усложнява още повече положението. Кого заблуждаваше всъщност? Не можеше да стане по-лошо от това.
Когато Фалон отвори вратата, водеща към стаите й, и я изчака да влезе, тя предложи колебливо:
— Не може ли първо да поговорим?
— Не!
Сграбчи я за ръката и я помъкна към спалнята.
— Няма ли да изчакаш поне гневът ти да попремине малко?
— Не!
— Фалон!
Този път не последва никакъв отговор, по-точно не такъв, какъвто искаше. Той просто я дръпна към леглото, седна и миг по-късно тя се озова напряко върху бедрата му.
Първата плесница бе само горещо жегване. Шанел дори се запита дали, ако започнеше да крещи достатъчно силно, нямаше да го накара да съкрати наказанието. След още пет удара вече не контролираше писъците си. Те сами излитаха от гърлото й. А проклетите браки, които бяха така стегнати на задника й, сякаш усилваха още повече болката.
Младата жена вече не знаеше колко пъти ръката на Фалон се бе стоварила върху хълбоците й. В бъдеще щеше да помисли по-добре, преди да реши да не се съобрази с нещо, за което той бе настоял. Точно което искаше и Фалон — да бъде сигурен, че няма да престъпи друг път думата му, каквато и да е причината. Но най-наглата, и може би — най-унизителната постъпка от негова страна бе, че когато привърши с налагането, безмилостният звяр се отпусна на леглото, притисна я в обятията си и не я пусна, докато не престана да плаче. А тя му позволи да го направи.
Най-сетне сълзите бяха пресъхнали, задникът й гореше, а Шанел се надяваше нейният другар в живота да страда наистина така, както бе казвал, че ще страда, ако му се наложи някога да я накаже. Не я интересуваше, че бе заслужила наказанието. Мислеше, че никога няма да му го прости.
Когато най-сетне се измъкна от обятията му и седна, трепна силно, побърза да се наклони на една страна и подпря цялата си тежест върху едното бедро. Наказанието очевидно щеше да я измъчва още дълго.
— Шанел?
Настръхна и умишлено не се обърна.
— Не ми говори, воине. Не ме гледай! Не ме докосвай! Не ми говори!
— Все още съм ти много ядосан.
— Добре — отвърна тя. Но не бе изминала повече от секунда, когато се обърна към него и се развика: — Знаех какво правя! Баща ми ме е учил да си служа с меч. Обезоръжих сестра ти за по-малко от десет секунди!
Ван’иър събра вежди като доказателство за гнева, който все още не му даваше мира.
— Не ме интересува доколко си опитна в боя, жено. Бях ти забранил да приемаш предизвикателството й.
— Тя не ме оставяше на мира, по дяволите! Обиждаше при всяка възможност и мен, и майка ми. Най- сетне се наслушах на всичко това. Ти може би предпочиташе да й разбия проклетия нос а?
— Бих предпочел да няма изобщо причина да се биеш с нея.
— Защо тогава, дяволите да те вземат, не я държа по-далеч от мен? Голяма закрила, няма що — додаде с горчивина младата жена. — Тя не ми даваше миг покой, а ти не направи абсолютно нищо!
Фалон си пое рязко въздух и изражението му леко просветна.
Защо изглеждаше така наранен от обвинението й?
— Добре де, може би не бях справедлива. Но тя е твоя сестра. Ти я познаваш по-добре от мен и можеше да предположиш, че няма да ме остави на мира.
— Трябваше да ми кажеш, Шанел.
— Очакваше от мен да се оплаквам, след като ме помоли за разбиране? Още в самото начало да започна да ти цивря заради твоето семейство? Е, предпочетох да не го сторя. Мислех, че ще се справя. А това показва само, че се владея много по-зле, отколкото се владееш ти. Тя ме нарече многократно страхливка, Фалон. Обсипа майка ми с обиди. Но ако искаш да знаеш кое ме накара да изгубя окончателно самообладание, знай, че стана, когато я видях за първи път как се отнася към Древан. Направо ми прилоша
