Шани, или просто преиграваше?
— И двете.
Тедра потрепна.
— Вероятно си му изкарала акъла, Шани. Трябваше да му дадеш да разбере, че си служиш добре с меч. Тогава той може би нямаше да бъде толкова… разстроен.
— Вярната дума е „безмилостен“.
Майка й се усмихна.
— Съмнявам се. Но дори и да е така, надявам се вече да си си дала сметка, че си заслужила наказанието и няма смисъл да се сърдиш повече.
— Той не ми позволи дори да използвам медитех, майко — оплака се с тънко гласче Шанел.
Тедра обви с ръка раменете й и ги стисна леко.
— Неприятно ми е да го кажа, но го разбирам, скъпа. Той иска да те накара да запомниш по-добре урока, с надеждата, че така няма да се налага да бъдеш наказвана повече. Аз, от своя страна, не смятам, че това е необходимо. Искаш ли Марта да те заведе в някой медитех? Няма да отнеме повече от няколко минути.
— Не, благодаря. Ако Фалон разбере, без съмнение ще реши, че трябва да започне отначало.
— Вероятно. По-добре ли се чувстваш вече?
Едва сега младата жена си даде сметка, че недоволството й бе започнало да намалява.
— Да. Но трябваше да ме оставиш да му се сърдя още малко. Не искам да се пита дали не е спрял прекалено рано.
— Убедена съм, че нямаш намерение да го оставиш да си помисли подобно нещо — отвърна с половин усмивка Тедра.
— Сега, като спомена за това, ме накара да се замисля. Май наистина няма да го оставя — отвърна на усмивката й Шанел.
— Учиш я на лоши неща — намеси се в този момент Марта.
Тедра изсумтя.
— Тя се е свързала с воин, което означава, че й е нужна колкото се може повече помощ. Като стана дума за помощ, къде сложи онази стара учебна конзола, която изрови отнякъде за новия й племенник?
— Идва — отвърна Марта и машината се появи в краката им.
Шанел засия.
— О, това е страхотно! Ще свърши чудесна работа за Древан като начало!
— Сигурна ли си обаче, че искаш да го обучаваш на нещо повече от онова, на което са свикнали тукашните воини?
— Стига да пожелае. Фалон вече подготвя почвата за бъдещи преговори с посетители, така че кой знае какво ще стане след няколко години. Няма да е лошо да разполагат с воин, който се чувства като в свои води сред посетители и може да помогне със съвети.
— Не бях се сетила за това — рече Тедра.
— А аз се сетих — побърза да се похвали Марта.
Шанел успя да сдържи усмивката си, като видя какво смръщване заслужи компютърната свръзка от страна на майка й, и продължи:
— Онова, което искам да направя най-вече за момчето, е да го накарам да повярва в собствената си стойност, нещо, което майка му се е постарала да изкорени от съзнанието му.
— Нека не споменаваме тази жена, тъй като има опасност да отида да я потърся, за да я предизвикам и аз.
Компютърът се изсмя.
— Майка ти изгаряше от желание да я повали на земята, Шани.
Тедра махна пренебрежително с ръка.
— Тя си получи заслуженото. Аз самата не бих могла да се справя по-добре. А сега нека те погледна, преди да си тръгна. — Хвана дъщеря си за ръцете, дръпна я да се изправи и се усмихна, като видя облеклото й. — Може би трябва да се преселя в Ба-Хар-ан. Кой би помислил, че тези воини позволяват толкова неща на своите жени? Определено завиждам. — А после се намръщи. — Нищо чудно, че Чалън не искаше да идвам.
Марта използва изпълнения си с нетърпение тон.
— Ако разбере как стоят тук нещата, ще ми изключи гласа за цял месец. Знаеш много добре, че той не иска да създаваш неприятности на Шани, като разваляш настроението на Фалон.
— Готова съм да се обзаложа, че е забравил напълно за онова глупаво предизвикателство, тъй като вече получи каквото искаше.
— Искаш ли да се обзаложим? — обадиха се в абсолютен синхрон два гласа.
Тедра се намръщи.
— Е, тогава по-добре да го забрави колкото се може по-бързо. Няма да идвам скришом тук всеки път, когато искам да видя дъщеря си.
— Работя по въпроса, майко. Но може би вече трябва да се връщаш, преди да си си навлякла още неприятности. — Това я подсети за нещо и тя се намръщи. — Съжалявам, че заради мен си изгубила предизвикателство от татко.
— Не ставай глупава, скъпа. Напоследък загубата на предизвикателство не е нищо повече от игра и забавление с моя варварин.
— Значи ти също не си била наказана?
— Напротив, беше наказана и още как — не издържа на изкушението да отвърне Марта. — И все още не си говори с въпросния воин.
— Майко!
Тедра изскърца със зъби, преди да изръмжи на компютъра:
— Няма да разговарям и с теб, Марта, ако не се научиш кога трябва да си държиш устата затворена.
Шанел поклати глава.
— А уж каза, че воините не оставяли своите другарки в живота да им се сърдят дълго.
— Някои воини нямат избор.
— Страхотно. Сега се чувствам още по-виновна.
— Не ставай смешна. С баща ти отдавна не сме се карали истински. Този път обаче най-после се забавлявах.
— О, в името на Звездите, намери си друго забавление. И се отърви от тази фазова свръзка, преди да те е наказал отново. Защо всъщност си с такава свръзка, а не с обикновена?
— Намирам се в непозната страна. Реших да не рискувам. А фазовата свръзка може да бъде и чудесно оръжие, което обездвижва мишената, вместо да я убива.
— Но ако татко види това…
— Няма да го види.
Но го видя, тъй като миг по-късно той пристигна. Разярен. Звезди, какво още щеше да става? Сега трябваше да се върне и Фалон.
И той се появи.
Глава 42
Шанел не знаеше какво да каже най-напред: „Здравей, татко“, или „Ще ти обясня всичко, Фалон.“ Нейният другар в живота стоеше на прага и наблюдаваше смръщено неканените гости в спалнята си. Чалън се мръщеше на майка й. Изражението на Тедра пък говореше красноречиво, че не смята да отстъпва. Младата жена се отказа да прави каквото и да било и потъна в мълчание. Нямаше желание сама да подпалва онова, което и без друго щеше да прерасне в истински пожар.
Марта обаче не беше толкова предпазлива.
— Какво, по дяволите! Колкото повече, толкова по-весело. Трябваше да се сетя сама.
Гласът на компютъра привлече погледа на Чалън към фазовата свръзка.
