— Виждаш ли! Защо тогава продължаваш да настояваш, че не е нужно да наказвам Тидс? Особено след като Макдонел се оказа едно голямо разочарование…
— Жената го накара, повярвай.
— Все ми е едно. Обаче следващия път, когато Тидс застане на пътя ми, ще го посъветвам да си потърси молитвеник.
Джеймс имаше предвид пемзата, която моряците привързваха към дланите и коленете си, за да изстържат ъгълчетата на палубата, до които не достигаше голямата бърсалка. Обикновено изчакваха да завали голям дъжд и гредите да се напоят с вода, за да не я мъкнат на ръце, после наръсваха палубата с пясък и започваха да стържат, докато светнеше от чистота. Най-омразната работа на борда беше да пълзиш по дъските на колене, за да почистваш труднодостъпните ъгли.
— Наистина ли ще го накараш да остърже палубата до блясък? — учуди се недоверчиво Кони.
— Разбира се, най-малко в продължение на четири вахти… една след друга.
— Това е сурово наказание, Хоуки. След шестнайсет часа чистене няма да му остане кожа по коленете. Отвсякъде ще тече кръв.
Тази перспектива изобщо не трогна капитана, нито го накара да промени намерението си.
— Точно така. Но поне костите му ще останат здрави.
— Надявам се, че си наясно колко ще се ядоса момъкът? Това ще го настрои още повече срещу момчето.
— В никакъв случай. Ти със сигурност ще намериш нещо, което заслужава мекото наказание, което ще му наложа. Например мръсната му риза. Я виж как се е омачкала от юмруците на Макдонел. Все едно какво ще измислиш. Ти ще бъдеш човекът, към когото ще се насочи омразата му, не Джорджи.
— Много благодаря — промърмори иронично Кони. — Вече си доволен, нали? Другите двама също се оттеглят.
Джеймс видя как братът и сестрата Макдонел тръгнаха към предната палуба. Джорджи притискаше с ръка пламналото си ухо.
— Много се съмнявам, че са приключили с него. Аз поне не съм. А сега те моля да не ме нервираш повече с приказките си. Или ще чисти палубата, или ще опита кожения камшик. Щом говорим за проливане на кръв…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Пак ли започваш да се оплакваш от онзи побойник? Толкова силно ли те удари? Аз щях да му дам да се разбере…
— Говоря за капитана — изсъска Джорджина, докато двамата отчаяно търсеха тихо местенце, където да разговарят необезпокоявани. — Представи си, капитанът е същият онзи здравеняк, който онази нощ ме измъкна от таверната.
Мак спря като закован.
— За русия лорд ли говориш? Той ли е здравенякът?
— Да, и е капитан на нашия кораб.
— Това не е добре.
Спокойният му отговор я ядоса.
— Мак, не ме ли разбра? Капитан Малори е човекът…
— Чух те добре. Защо тогава си на свобода — или той още не те е видял?
— Видя ме, но не ме позна.
Мак вдигна смаяно вежди, не толкова от изненада, колкото от тона, с който бяха казани последните думи.
— Сигурна ли си, че наистина те е видял?
— Огледа ме от главата до петите — увери го тя. — Чисто и просто не ме позна.
— Е, не го приемай толкова навътре, Джорджи. Онази вечер двамата бяха дошли по своя работа. Освен това бяха порядъчно пийнали. След такава пиянска нощ някои мъже не помнят дори името си.
— Така си помислих и аз. Не го приемам лично. — Джорджина сърдито смръщи носле и забързано продължи: — Напротив, дори усетих облекчение… след като преодолях първата уплаха. Но това още не означава, че няма да ме заподозре. Особено сега, след като видя и теб.
— Това би могло да се случи — промърмори замислено Мак и лицето му се помрачи. После хвърли кратък поглед през рамо в посока Англия, която вече беше само петънце на хоризонта.
— Вече е късно. — Джорджина изрази мислите му в думи.
— Така е — съгласи се мъжът. — Ела с мен, тук има твърде много любопитни уши.
Той я поведе не към предната палуба, а надолу към средната, където беше работното място на щурмана и бяха струпани резервни въжета и такелаж. Джорджина се отпусна уморено върху купчината грижливо навити въжета и втренчи поглед в Мак, който напрегнато размишляваше. Шотландецът ходеше напред назад, въздишаше дълбоко и от време на време цъкаше с език.
Както бе обещала, Джорджина се упражняваше в търпение — цели пет минути, — но после не издържа.
— Кажи какво ще правим сега!
— Аз ще се опитам да избягвам онзи тип, колкото се може по-дълго. Освен това ще си пусна брада, за да променя физиономията си.
— Това е добра идея — засия тя. Но само след миг лицето й потъмня. — Това решава само един- единствен проблем.
— Мислех, че няма друг?
Тя заклати глава и уморено се облегна на водонепроницаемата преграда.
— Има. Трябва да намерим начин да се държа по-далече от него.
— Това е невъзможно, малката, освен ако не се престориш на болна. — Доволен, че е разрешил и този проблем, Мак засия. — Ти и без това не се чувстваш добре, нали?
— Не е толкова просто, Мак.
— Напротив, напротив.
Тя отново поклати глава.
— Ако можех да спя на предната палуба, както смятахме първоначално, все щях да измисля нещо. Но вече получих други нареждания. — Тя въздъхна и прибави: — С безкрайното си великодушие капитанът ми предложи да споделям кабината му.
— Какво!?
— Едва не полудях, но онзи мръсник настоява. Искал да бъда винаги до него, в случай че през нощта има нужда от услугите ми, мързеливец проклет! Но какво друго може да се очаква от разглезен английски лорд?
— Щом така стоят нещата, по-добре е да му кажем истината.
— Какво!? — Този път тя беше смаяната. — Сигурно не говориш сериозно?
— Напротив, мила. Няма да позволя да спиш в една каюта с напълно непознат за тебе мъж. Само през трупа ми!
— Но той ме смята за момче!
— Това няма значение. Само си помисли за братята ти…
— Те никога няма да го узнаят — прекъсна го решително Джорджина. — За Бога, ами ако кажеш истината на Малори и той въпреки това настоява да спя при него? Тогава Бог да ми е на помощ!
— Няма да посмее! — изръмжа Мак.
— Така ли мислиш? — възрази тя. — Нима забрави кой е капитанът? На своя кораб той е господар и ако не се подчиниш, ще те окове във вериги, без да му мигне окото.
— Само един насилник би извършил подобно нещо.
— Прав си, но откъде знаеш, че той не е точно такъв? Да не искаш да изложиш на риск добродетелността ми само с неясната надежда, че у него има поне искрица чест? Аз не.
— Но, малката…
— Говоря сериозно, Мак — не се предаваше Джорджина. — Няма да му кажеш нито дума. Ако някой ден
