пъстра коприна, без дори да й хрумне, че Мак се смее на нея.
— Помниш ли случайно Уилкокс, Мак, истинската причина за идването ни тук? Ако не ти струва твърде големи усилия…
— Не ставай нахална! — укори я тихо мъжът.
— Прощавай — въздъхна Джорджина. — Надявам се този тип скоро да се появи. Сигурен ли си, че вече не е тук?
— Виждам няколко чудновати лица, но между тях няма нито един дребен, набит тип на възраст около двадесет и пет години, с восъчно руси коси и брадавица на долната устна. Трудно бих могъл да го пропусна при това описание.
— Ами ако са ти го описали невярно? — попита замислено Джорджина.
Мак сви рамене.
— Това е всичко, с което разполагаме. И е по-добре от нищо. Не можем да тръгнем от маса на маса и да… Божичко, къдриците ти, моми…
— Тихо! — изсъска Джорджина и набързо напъха под вълнената шапка изплъзналия се кичур.
За нещастие палтото й се надигна и разкри гледката на привлекателното задниче, напъхано в твърде тесните панталони. Дори от разстояние никой нямаше да я сбърка с мъж или момче. Младата жена бързо свали ръцете си, но беше вече късно. Единият от двамата елегантни господа, които малко преди това бяха привлекли върху себе си вниманието на сбирщината моряци и които бяха заели места няколко маси по- нататък, веднага забеляза съблазнителните женски форми.
Джеймс Малори беше запленен, макар че е нищо не го показа. Това беше деветата кръчма, която двамата с Антъни обхождаха в търсене на Джорди Камерън, шотландския братовчед на Рослин. Тази сутрин бяха научили, че принуждавал младата дама да се омъжи за него, даже се опитал да я обезчести и тя едва успяла да се изплъзне. Това беше истинската причина, поради която Антъни я бе направил своя жена: за да я защити от онзи подъл тип. Сега младият съпруг беше твърдо решен да намери негодника и след подобаваща порция бой да го осведоми за брака си и да го прати обратно в Шотландия. И всичко това само за да защити една млада жена? Не, брат му сигурно беше забъркан по-дълбоко в тази работа.
Както и да е. Като забеляза червенокосия на тезгяха, Антъни си каза, че е намерил търсения човек. Всичко, което знаеха за този братовчед, беше, че има морковени коси, сини очи и несравним шотландски акцент. Това ги накара да наострят уши, когато Мак размени няколко думи е Джорджина.
— Смятам, че чух достатъчно — заяви кратко Антъни и скочи.
Джеймс, който познаваше пристанищните кръчми по-добре от брат си, знаеше отлично какво ще се случи, ако се стигне до сбиване. Само след секунди всички мъже щяха да наскачат като луди. Антъни и Джеймс бяха добре тренирани боксьори, но на места като тези правилата на играта не важаха.
Джеймс задържа брат си за ръкава.
— Нищо не си чул — изсъска той. — Бъди разумен, Тони. Откъде да знаеш дали всички тая типове не са на страната на Камерън. Нека почакаме да излезе навън.
— Ти почакай. Аз обаче няма да карам жена ми да ме чака.
Джеймс се надигна и се провикна: „Камерън?“ с надеждата да не получи отговор от двамата на тезгяха, защото Антъни лесно губеше самообладание. Но отговорът не закъсня.
Като чуха името „Камерън“, Джорджина и Мак се обърнаха светкавично. Младата жена тревожно огледа помещението с надеждата да открие любимия си. Мак обаче веднага се надигна, зашито едрият тъмнокос благородник издърпа ръкава си от хватката на придружителя си и направи крачка към него с изпълнен с омраза поглед. След секунда двамата застанаха един срещу друг.
Джорджина не можеше да откъсне очи от мъжа, който вървеше след нападателя. Най-забележителният синеок дявол, когото някога беше виждала. Ала веднага се сети, че той е един от двамата франтове, които бе споменал Мак. Но мъжът насреща й нямаше вид на клоун. Облеклото му беше от най-фино платно, но ненатрапчиво. С изключение на екстравагантната си връзка беше облечен също като братята й, когато излизаха в града.
Джорджина потрепери с цялото си тяло, защото видът на непознатия беше повече от заплашителен. Той очевидно едва сдържаше гнева си и този гняв беше насочен към Мак.
— Вие ли сте Камерън? — попита с опасно тих глас мъжът.
— Аз съм Макдонел, Йън Макдонел.
— Лъжец! — изръмжа Антъни, сграбчи Мак за ревера и го дръпна към себе си, докато лицата им почти се докоснаха. Сивите очи на шотландеца блеснаха от възмущение. За Бога, стрелна се като светкавица през главата на Джорджина, не бива да се сбият! Като всеки моряк, Мак нямаше нищо против малко бой от време на време, но те не бяха дошли тук за това. Освен това в никакъв случай не биваше да привличат вниманието върху себе си.
Без да мисли, Джорджина решително измъкна ножа от ботуша си. Нямаше намерение да го използва, а само да задържи в шах противника. Ала преди да стисне както трябва ножа с големите си ръкавици, някой го изби от ръката й.
Обзе я паника. Съвсем беше забравила, че нападателят не е сам. Защо тези двамата бяха избрали точно нея и Мак, ако искаха да се бият? Често бе чувала, че дръзки контета подстрекавали към сбивания, за да се изгаврят с простия народец. Но тя нямаше да позволи да й се подиграват. Не, в никакъв случай. Нямаше да търпи подигравките на англичаните, които бяха отнели любимия й Малкълм.
Извън себе си от гняв, с цялата горчивина и омраза, насъбрала се през изминалите години, тя се втурна и заудря с юмруци застаналия насреща й мъж. Но единственият резултат беше, че нарани пръстите на ръцете и краката си. Все едно, че имаше насреща си скала.
Сигурно щеше да продължи да го налага, но на мъжа явно му омръзна, обърна я и я вдигна като перце. За неин ужас ръката му се сключи около гърдите й. На всичкото отгоре Мак се провикна с пълен глас:
— Пуснете я! Тя е жена!
— Знам — ухили се развеселено Джеймс и стисна още по-здраво крехкото тяло.
— Все пак успяхте, жалки негодници! — изфуча Джорджина. — Направи нещо, Мак!
Мак замахна за добре прицелен боксов удар, но юмрукът му бе уловен и натиснат върху тезгяха.
— Не е нужно, Макдонел — проговори делово тъмнокосият. — Излъгал съм се. Цветът на очите е друг. Извинявам се.
Мак смутено установи, че е обезвреден. Не беше много по-дребен от англичанина, но не беше в състояние да освободи ръката си от желязната му хватка. Не му оставаше нищо друго, освен да се предаде.
Прие с леко кимване извинението и ръката му веднага бе освободена. Джорджина обаче остана в прегръдката на русия. Мак инстинктивно усети, че той е по-опасният от двамата.
— Веднага пусни момичето, иначе…
— Успокой се, Макдонел — прекъсна го с понижен глас тъмнокосият. — Нищо няма да й стори. Нали нямате нищо против да ви придружим?
— Не е необходимо…
— Огледайте се наоколо, приятелю — посъветва го русият. — Уверявам ви, че е дори много необходимо, особено след виковете на брат ми.
Мак хвърли бърз поглед наоколо и вътрешно изруга. Всички мъжки очи бяха втренчени похотливо в момичето. Благородникът я бе вдигнал небрежно под мишницата си и я носеше като чувал с картофи към вратата. Странно, но Мак не чу нито дума на протест от страна на Джорджина. Очевидно силният натиск върху гърдите й го бе задушил в зародиш. Мак сметна, че е най-умно да ги последва към изхода. Имаме късмет, че тия момци изглеждат толкова опасни, каза си той, иначе нямаше да успеем да се измъкнем.
Джорджина също бе стигнала до извода, че ще изпаднат в много лошо положение, ако тутакси не изчезнат от кръчмата. Тя не носеше вина за случилото се, но в момента това не беше важно. Главното беше този тип да я изведе навън, дори ако я премаже с тежките си ръце.
Внезапно пред тях изникна младата барманка, която собственически увисна на свободната ръка на Джеймс.
— Ама тръгваш ли си?
Джорджина отмахна шапката от лицето си и забеляза, че момичето е доста хубаво.
— По-късно ще се върна, мила — отговори небрежно Джеймс и я отблъсна.
