щеше да го подлуди с подигравки за претърпяното поражение, а в Лондон щеше веднага да разкаже историята на брат му Антъни — топла-топла. Не е искаше дори да мисли как ще се забавлява милото му братче.
Какво всъщност искаше да постигне с появата си на този проклет прием? Само да натрие носа на малката госпожица? Причината беше в самия бал, по-скоро в представата как Джордж се забавлява с цяла дузина наконтени млади глупаци. Мисълта за това го вбеси. Откъде да знае, че ще я намери обкръжена от проклетите й братя, които я пазеха като овчарски кучета, и човек изобщо не можеше да се приближи…
Джеймс чуваше нечии гласове, някои по-близо, други доста отдалеч, един точно над него. Усети как един от братята се наведе към лицето му, за да провери идва ли в съзнание. За миг се изкуши да си смени мястото с него, но разумът победи. Само заради Джордж се постара да се държи прилично с тях и ето я наградата за великодушието му! Лесно можеше да ги хване един по един и да ги натупа, както трябва — защо ли да не навакса сега? Но след като те буквално го бяха смазали, той бързо отхвърли тази мисъл. Най-добре да чуе какво се говори, макар че това не представляваше особено удоволствие при тези пулсиращи болки и бучене в главата.
— Докато не го чуя лично от Джорджи, не го вярвам, Томас.
— Та тя искаше да се намеси в боя!
— Присъствах, Бойд — поправи го единственият глас, който се разбираше и който звучеше толкова приятно.
— Аз я задържах. Но това няма значение, казах ти, че тя…
— Но тя страда от загубата на Малкълм!
— Ти си истински глупак, Дрю. Колко пъти трябва да ти повтарям, че за всичко е виновна проклетата й упоритост!
— Защо, по дяволите, не се държиш настрана, Уорън? И без това от устата ти излизат само глупости.
Кратка схватка, после друг глас:
— Хей, вие двамата, смятах, че днешният бой ви е бил достатъчен!
— Във всеки случай този тип се държа безсрамно и аз нямам намерение да го търпя повече. Знай това, Клинтън. Дори нашият капитан е нищо в сравнение с него.
— Това вече няма значение. Уорън, бъди така добър и най-после млъкни. И без това нямаш какво да ни кажеш. А ти, Дрю, престани е тази свръхчувствителност. Това няма да доведе доникъде.
— Виж какво, аз не го вярвам, също като Бойд. — Джеймс вече различаваше отделните гласове и разпозна сърдития, грачещ глас на Уорън. — А и нашият слабак също не вярва…
Спорът беше прекратен от поредната размяна на удари и Джеймс горещо се помоли противниците му да се избият помежду си. Най-после разбра за какво ставаше дума. Направи опит да се надигне, когато подивялата глутница се нахвърли върху него и погреба под себе си израненото му тяло. От подутите му устни се изтръгна болезнен стон.
— Как се чувствате, Малори? — прозвуча учудвани благоразположен глас. — Имате ли достатъчно сили за сватба?
Джеймс отвори очи и изгледа смаяно ухиленото младежко лице на Бойд. Англичанинът събра всичкото презрение, което му бе останало, и отговори:
— Моите братя се отнасяха с мен много по-различно от вас, хленчещи слабаци.
— Е, хайде, да изкараме още един рунд! — намеси се нападателно Уорън.
— Седни, Уорън — заповяда остро Томас и всички братя смаяно го изгледаха.
Джеймс събра всичките си сили, изправи се и в този миг осъзна какво предстоеше:
— Каква сватба, за Бога?
— Вашата и на Джорджи, уважаеми капитане. Вие компрометирахте сестра ни, затова ще я вземете за жена. Ако не желаете, ще бъдете убит на място.
— Тогава се усмихни, приятелче, и натисни спусъка. Не позволявам да ме принуждават…
— Нима не дойдохте у нас, за да направите предложение за женитба, Малори? — осведоми се любезно Томас.
Джеймс му хвърли мрачен поглед, докато останалите се забавляваха царски.
— Да не си се побъркал, Томас?
— Е, това обяснява всичко, нали? — прозвуча ироничен глас някъде отдолу.
— Откъде ти идват тази нелепи идеи? Първо странното ти мнение за Джорджи, а сега и това?
— Би ли имал добрината да ни обясниш, Томас?
— Не е толкова важно — отговори братът и проницателно изгледа Джеймс. — Английският ум и без това няма да го проумее.
Джеймс преглътна напиращата на устните му острота. Нямаше смисъл да се нервира с тези слабоумници. Бавно и с голяма предпазливост се изправи. Едновременно с него се надигнаха Уорън и Клинтън. Да не мислеха, че още ги заплашва опасност? Проклети дървеняци! Разбира се, малкият Джордж не можеше да има обикновено семейство…
— Между другото, къде е Джордж? — осведоми се напрегнато Джеймс.
Най-младият, който не преставаше да крачи напред-назад из стаята, спря пред него и го удостои с гневен поглед.
— Това не е истинското й име, Малори.
— О небеса! Нима ще се караме за едно име? — И тъй като рядко не довеждаше нещата докрай, не можа да се удържи да не добави: — Наричам я, както си искам, хлапенце. Е, къде сте я скрили?
— Не сме я скрили — изгърмя Дрю зад гърба му. — Тук е.
Джеймс се обърна рязко, но в същия миг съжали за бързото движение. Дрю стоеше между него и дивана. А на дивана беше просната Джорджина, бледа като платно, в безсъзнание.
— Проклятие!
Дрю, който единствен забеляза убийствения блясък в очите на Джеймс, се опита да му препречи пътя, но бе оттласнат яростно в най-близкия ъгъл. Няколко картини паднаха от стената, а от салона се чу силен трясък: един прислужник се бе стреснал и в уплахата си бе изпуснал табла, отрупана с чаши.
— Остави го, Уорън — обади се Томас. — Нищо няма да й направи. — После се обърна към Джеймс: — Изпадна в безсъзнание, като ви видя.
— Джорджи никога не припада — настоя упорито Бойд. — Мисля, че се преструва, за да не слуша повече крясъците на Клинтън.
— Трябваше още вчера да я натупаш, Клинт — изсъска Уорън и пожъна всеобщо възмущение — и нещо съвсем неочаквано от страна на единствения чужд на семейството.
— Ако я докоснеш, ще те убия!
Джеймс дори не се обърна. Той коленичи до дивана и внимателно потупа Джорджина по бузите, за да я събуди.
— Нали ти казах, Клинт — изръмжа във възцарилата се тишина Томас.
— Виждам. Още една причина да не губим време.
— Ако го отведа при губернатор Уолкот, той ще го окачи на бесилката още утре и проблемът ще се реши от само себе си.
— Но той я е компрометирал, Уорън — напомни му Клинтън. — Първо ще ги оженим, а за другото ще мислим после.
Мъжките гласове гърмяха зад гърба му, но Джеймс не чуваше нищо. Бледото лице на Джорджина му създаваше сериозни грижи, дишането й едва се усещаше. Досега не му се беше случвало да се грижи за изпаднали в безсъзнание дами. Винаги се намираха други жени, които тичаха да донесат ароматни соли или нещо подобно. Братята й сигурно нямаха такова нещо вкъщи, иначе веднага щях да го донесат. Май запалените пера имаха същия ефект. Трябваше да измъкне нещо от дивана.
— Опитайте да я погъделичкате по краката — предложи Дрю, който стоеше точно зад него. — Това е чувствителното й място.
— Знам — отговори тихо Джеймс, припомнил си как веднъж нежно помилва стъпалото й по време на любовната игра и тя едва не излетя от леглото.
— Знаете? Откъде, по дяволите?
