Джеймс въздъхна изнервено, защото нямаше как да не забележи сприхавия тон.
— Съвсем случайно, приятелю. Да не мислиш, че си играя на гъделичкане като някое хлапе?
— Тогава се питам какви игри сте играли със сестра ми…
— Точно такива, каквито предполагаш.
Дрю пое шумно въздух и заплашително изръмжа:
— Време е да си изкопаете гроба, проклети англичанино.
Джеймс хвърли кратък поглед към младия мъж и понечи да се усмихне, но болката беше толкова силна, че се отказа.
— Нямам такова намерение. Нима предпочитате да лъжа?
— Да, така щеше да бъде по-добре.
— Съжалявам, стари момко, но аз съм лишен от скрупулите, с които ти очевидно се кичиш. Както вече казах на сестра ти в някои неща съм непоправим.
— По отношение на жените може би?
— Точно така. Умник си ми ти.
Дрю пламна от гняв и стисна ръце в юмруци.
— Вие сте по-лош от Уорън! Ако тя…
— Млъкни за малко, момче. Сигурен съм, че имаш добро сърце, но с мен не можеш да се справиш. Не е ли по-добре да се понапънеш малко и да донесеш нещо, което да изправи сестра ти на крака? Не искам да пропусне това забавление.
Дрю хукна навън и скоро се появи с чаша вода. Джеймс го изгледа скептично.
— Какво да правя с нея, по дяволите? — Вместо отговор, Дрю изля чашата върху лицето на сестра си. — О, слава Богу, че ме отмени — ухили се Джеймс, когато Джорджина се задави и се надигна, кашляйки. Искрящите й от гняв очи търсеха злосторника.
— Ти беше припаднала, Джорджи — побърза да се защити Дрю.
— Оттатък има дузина дами, които носят в чантичките си ароматни соли — изкрещя сърдито тя и изтри водата от лицето и деколтето си. — Защо не помоли някоя да ти ги даде?
— Не се сетих.
— Тогава трябваше да донесеш поне кърпа — изсъска възмутено тя. — Дрю, от теб няма никаква полза. Само погледни какво направи с роклята ми.
— И без това не биваше да я слагаш — отговори невъзмутимо Дрю. — Тъкмо ще се преоблечеш.
— Ако си го направил нарочно, ще ходя само с нея, докато се накъса на парчета.
— Деца, ако нямате нищо против… — обади се Джеймс и привлече вниманието на Джорджина върху себе си.
— Джеймс, погледни си лицето!
— Остави това, малката. На твое място бих си мълчал, защото ти също не изглеждаш по-добре. Мокра си като кокошка.
— От водата, проклетнико, по мен поне няма кръв! — изсъска тя и се обърна към Дрю: — Нямаш ли поне носна кърпа?
Брат й се порови в джобовете си и измъкна мъничко парче плат. Подаде й го с доволна усмивка, смятайки, че е достатъчно за лицето й. Ала с учудване установи, че сестра му се преведе и внимателно попи кръвта от лицето на проклетия англичанин. А той дори не направи опит да се възпротиви. Остана на колене пред нея и й позволи да почисти лицето му, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Сякаш само минути преди това не я беше пронизвал с мрачни погледи, сякаш не я беше обидил най-безсрамно пред очите на семейството й и пред половината град, сякаш не беше чул обидните й думи. Дрю хвърли бърз поглед към братята си, за да установи дали и те са забелязали странната сцена. Уорън и Клинтън не гледаха насам, защото все още се караха. Бойд обаче срещна погледа му и многозначително извъртя очи. Дрю кимна в знак на съгласие. Томас клатеше глава, отчасти невярващо, отчасти развеселено. Дрю не намираше нищо весело в тази гледка. Да бъде проклет, ако позволи един пират да му стане зет — все едно отказал ли се е от този занаят или не. На всичкото отгоре английски пират. И най-лошото — аристократ от старата родина. Не можеше да повярва, че сестра му наистина се е влюбила в такъв невъзможен човек. Тук нещо не беше наред.
Защо Джорджи се занимаваше с този негодник? Защо припадна, като видя как са го подредили?
Макар и неохотно, Дрю трябваше да признае, че англичанинът е забележителен мъж. Непобедим боксьор, добре, това можеше да направи впечатление на него, но със сигурност не на Джорджи. Изглеждаше безсрамно красив, поне докато не обработиха с юмруци лицето му. Но нима Джорджина обръщаше внимание на такава дреболия, след като познаваше и другата страна на медала? По дяволите, след пътуването до Англия сестра му се държеше повече от странно.
— Добре умееш да си служиш с юмруците.
След тази гневна забележка на Джорджина Дрю хвърли бърз поглед към Джеймс, за да проследи реакцията му. Ала по подутото лице не се четеше вълнение.
— Така е, тренирал съм достатъчно дълго.
— Как си намирал време, след като си поддържал плантация в Ямайка и си пиратствал по моретата?
— Ти веднъж ми даде да разбера, че съм доста възрастен, малката. Значи съм имал достатъчно време за най-различни забавления, не е ли така?
Дрю едва не се задави, като чу тези думи, и Джорджи сърдито се обърна към него:
— Продължаваш да стоиш и да зяпаш! Трябва веднага да сложим студен компрес на подутите очи. Това се отнася и за твоите.
— О, не, Джорджи! И десет коня не са в състояние да ме изнесат оттук. Ако желаеш да отстъпя малко назад, за да размениш няколко думи насаме с този тип, защо просто не ме помолиш?
— Нямам какво да му кажа — изсъска възмутено тя и отново се обърна към Джеймс. — Да, за теб говоря. Нищо… освен че държанието ти тази вечер премина границата на обичайното ти нахалство. Трябваше да зная на каква подлост си способен. Признаците бяха налице. Но не, аз, глупавата гъска, сметнах, че проклетата ти привичка да се надсмиваш над другите е безобидна, че не се шегуваш с лошо чувство. Каза, че ти е навик, и аз бях достатъчно глупава да ти повярвам! Направих грешка. Проклетият ти език е смъртоносен като острие на кама и аз го изпитах на собствения си гръб. Е, доволен ли си от постигнатото? Добре ли се забавляваше? Какво, по дяволите, правиш до мен? Отдавна трябваше да те сложат в леглото!
Първо кипеше от възмущение, а накрая показа трогателна загриженост към него! Джеймс се надигна и избухна в луд смях. Болките в челюстта бяха непоносими, но не можеше да се сдържа — въпреки цялата любов, която изпитваше.
— Колко мило от твоя страна, че не си им разказала нищо, Джордж — проговори през смях той.
Джорджина го дари с мрачен поглед и зададе първия сериозен въпрос:
— Какво правиш тук, Джеймс?
Усмивката замръзна на лицето му. В следващия миг враждебността се върна.
— Забрави да се сбогуваш, любима, и аз се възползвах от случая да наваксам пропуснатото.
Аха, затова беше толкова ядосан. Господинът се чувстваше измамен? Само от нищожно, смешно желание да си отмъсти разрушаваше доброто й име, дълбоките й чувства към него? Е, поне на последното можеше да се зарадва. Само като си помислеше как й се искаше да умре от мъка, че никога няма да го види отново! Сега обаче беше твърдо решена да го забрави завинаги.
— Прощавай, колко глупаво от моя страна — изсъска през стиснати зъби тя. — Но това ще се уреди лесно. Довиждане, капитан Малори!
Джорджина се обърна на токчетата си и закрачи величествено към вратата, но внезапно се озова срещу братята си. Те бяха чули всяка дума от разговора й с Джеймс и сега я гледаха безмълвно. По дяволите, как можа да забрави, че не бяха сами в стаята!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Дори слепец би разбрал колко близки сте двамата!
