така би било по-добре. Поне бих имал някакъв шанс да се спася, а сега и от това съм лишен.
Тя се стъписа не толкова от споменаването на някогашните прегрешения на баща й, колкото от спомена за трагичните последици от тях. По страните й плъзна издайническа червенина, но бързо се окопити.
— Не те разбирам, чичо Елиът? Кой може да ти отнеме къщата и защо?
Главата му отново клюмна. Искаше му се да потъне в земята от срам. Думите едва излизаха от устата му и Келси се приближи до него, за да чуе изповедта му, макар че й се гадеше от силния мирис на уиски. Когато той свърши, тя застина ужасена.
Истината се оказа много страшна. Стори й се, че трагедията, която бе съсипала дома й и бе погубила родителите й, сега се повтаря отново. Чичо Елиът бе слаб човек, нямаше сили да приеме нещастието и да се опита да се измъкне от него.
Когато преди осем месеца двете със сестра си се преместиха да живеят при леля си Елизабет, бе толкова покрусена от смъртта на родителите си, че не бе забелязала нищо нередно в новия си дом. Дори не се бе запитала защо чичо й се застоява толкова често вкъщи.
Предполагаше, че причината не е толкова важна, че да я съобщават на двете сирачета. Келси не бе допускала, че той е загубил работата си след двадесет и две години безупречно служене. Нито пък бе подозирала, че отчаяно си търси нова, но без никакъв успех. Животът в къщата си течеше както винаги и поне привидно нищо не се бе променило. Дори бяха приели под покрива осиротелите си племенници, когато сами едва са смогвали да се изхранват.
Момичето се запита дали леля й подозира за трагедията, която ги бе връхлетяла. Дали знаеше, че съпругът й осигурява препитанието на семейството само благодарение на заеми. Всъщност по онова време немалко разорени членове на доброто общество свързваха двата края благодарение на безчет заеми, но не по-малко бяха и нередовните длъжници, които попадаха зад решетките. Явно Елиът бе потропал на вратата на всеки от приятелите си, за да задържи кредиторите толкова дълго по-далеч от прага на къщата си. Ала бе настъпил денят, когато вече нямаше към кого да се обърне.
Щяха да изгубят къщата на леля Елизабет, къща, която е била дом за поколения от семейството й. Като по-голяма дъщеря тя я бе наследила, а сега кредиторите заплашваха да я вземат. След три дни, ако дотогава не изплати дълговете си.
Затова Елиът бе решил да се напие, за да събере достатъчно смелост да сложи край на нещастния си живот, защото нямаше сили да се изправи пред неизбежното. Беше длъжен да осигури добър живот на съпругата си, но се бе провалил.
Разбира се, самоубийството не бе разрешение на проблема. Келси изтъкна колко ужасно би било за леля й да посрещне не само разорението, но и смъртта на съпруга си. Двете със сестра си бяха преживели загубата на дома си, защото все пак имаше къде да отидат. Но този път… не, тя не можеше да позволи това да се случи. Сега трябваше да се грижи за сестра си, трябваше да й осигури истински дом. И ако това означаваше, че трябва да…
Не си спомняше кога за пръв път се спомена за този изход, за възможността да се продаде. Елиът отначало каза, че е мислил да й уреди изгоден брак, но е смятал, че няма защо да бърза. Ала сега нямаше време и бе изключено да омъжи племенницата си само за няколко дни.
Може би алкохолът бе развързал езика му, но той спомена за някакъв свой приятел, който преди много години изгубил всичко, но дъщеря му го спасила от разорение, като продала своята невинност на един стар развратник, който бил съгласен да плати цяло състояние за младата плът.
Сетне на един дъх избъбри за някакъв джентълмен, когото добре познавал и когото попитал дали не би искал да се сдобие с млада и красива жена.
— Нямам намерение да се женя, но нямам нищо против една млада и привлекателна любовница. Ще ти платя няколко лири, ако ми я осигуриш…
Така разговорът се насочи към любовниците. Той й разказа колко млади и красиви лордове са готови да платят доста щедро, за да се покажат сред приятелите си с красива любовница. А когато момичето било и девствено, харчели по цели състояния.
Той хитро подготви почвата, подсказвайки й решението, без направо да я моли да се пожертва. Келси бе шокирана от разговора за любовници, а сърцето й се свиваше от мисълта какво ще стане с нея и сестра й. Тревожеше се за Джийн и за себе си, за това как, ако се реши на подобна постъпка, това ще означава завинаги да се прости с мисълта за приличен брак, дом и семейство.
Би могла да си намери работа, ала едва ли щяха да й плащат достатъчно, за да издържа всички. Не можеше да си представи леля й да работи, а Елиът вече бе доказал, че едва ли някога ще си намери добра работа, а още по-малко ще съумее да я запази.
Мисълта, че сестра й може да бъде принудена да проси по улиците, я накара едва чуто да прошепне:
— Познаваш ли някой мъж, който ще пожелае да… да плати достатъчно, ако аз… се съглася да му стана любовница?
Той обнадеждено я погледна и по тялото му се разля топла вълна на облекчение.
— Не, не познавам такъв — смутено отвърна. — Обаче знам едно място в Лондон, където се събират богати господа, място, където ще те представят и ще предложат отлична цена за теб.
Младото момиче застина. Стомахът му се сви на топка при мисълта, че това е единственият изход за близките му.
Елиът изтръпна и се изпоти от напрежение, преди тя бавно да кимне в знак на съгласие.
Сетне се опита да я успокои.
— Няма да бъде толкова лошо, Келси, наистина няма. Една жена може да спечели много пари по този начин, особено ако е умна и красива. Може да стане богата и независима и дори по-късно да се омъжи, ако поиска.
Това не беше истина и двамата го знаеха. След утрешния ден никога повече нямаше да има възможност за добър брак. Позорът от постъпката й щеше да я преследва до края на дните й. Никога повече нямаше да бъде допусната в изисканите кръгове. Ала това бе нейният кръст и тя трябваше да го носи. Поне малката й сестричка ще има бъдещето, което заслужава.
Още не можеше да се опомни от решението, което бе взела.
— Ще оставя на теб да съобщиш на леля Елизабет за всичко това.
— Не! Не, тя не бива да узнае. Тя никога няма да позволи. Обаче аз съм сигурен, че ти ще измислиш нещо приемливо, за да обясниш отсъствието си.
Нима и това трябваше да стори? Нима можеше да мисли за нещо друго освен за ужасната постъпка, на която се бе решила?
Беше готова сама да изпие уискито от бутилката. Ала нямаше друг изход — трябваше да измисли някакво оправдание за пред другите. Каза на леля си Елизабет, че Ан, една нейна приятелка от Кетъринг, й е писала, че е сериозно болна и докторите не й дават много надежда. Келси трябвало да отиде при нея и да утеши последните й дни, доколкото това е възможно. А чичо Елиът й предложил да я придружи.
Елизабет не заподозря нищо нередно. Пребледнялото лице на Келси можеше да се обясни с тревога за приятелката й. А Джийн, Бог да я благослови, не я обсипа с безкрайни въпроси, защото не си спомни за такава приятелка на сестра си. През последната година Джийн изведнъж бе пораснала. Трагедията в семейството бе сложила край на щастливото й детство. Келси си помисли, че предпочита дванадесетгодишната й сестра да я засипе със стотици въпроси, вместо да я гледа мълчаливо с тъжните си очи. Ала Джийн още скърбеше за родителите си.
А какво ще стане, когато не се върне вкъщи от посещението си в Кетъринг? Е, за това щеше да мисли по-късно. Дали някога отново ще види сестра си и леля Елизабет? Дали ще се осмели да ги посети, когато те открият истината? Келси не знаеше. Единственото, което знаеше, бе, че животът и никога няма да бъде отново съшият.
ВТОРА ГЛАВА
— Хайде, миличка. Време е.
Келси се втренчи във високия, слаб мъж, застанал на прага. Когато вчера я запознаха с него, й казаха да го нарича Лони. Той беше собственикът на къщата… този, който трябваше да я продаде за най-високата
